Page 75 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

ение на търсенето нараства и потребността от средства за обръщение,

която се увеличава заедно с нарастването на разцвета; масата на сред-

ствата за обръщение достига най-висока точка в период на прекомерно
напрежение и на прекомерна спекула — тогава избухва кризата и извед-

нъж изчезват от пазара още в навечерието тъй обилните банкноти, а за-
едно с тях сконтьорите на полици, лицата, даващи заеми срещу залог

на ценни книжа, купувачите на стоки. Английската банка се призовава на
помощ, но и нейните сили скоро се изчерпват, банковият акт от 1844 г. я

принуждава да ограничи обръщението на своите банкноти тъкмо в такъв

момент, когато всички крещят за банкноти, когато стокопритежателите не
могат да продадат и все пак трябва да плащат и са готови на всякакви

жертви, само и само да получат банкноти.

«През време на паника — казва споменатият по-горе банкер Райт

(пак там, № 2930) — страната се нуждае от двойно повече средства
за обръщение, отколкото в обикновено време, тъй като банкерите и

други лица си създават запаси от средства за обръщение.»

Щом избухне кризата, въпросът вече е само до платежните средства. Но

тъй като за постъплението на тези платежни средства всеки зависи от
другите и никой не знае дали другият ще бъде в състояние да плати на

падежа, настъпва истинско щурмуване на намиращите се на пазара пла-

тежни средства, т.е. на банкнотите. Всеки прикътва толкова банкноти,
колкото успее да получи, и по този начин банкнотите изчезват от обръ-

щението именно когато нуждата от тях е най-остра. За октомври 1847 г.
Самуел Гърни (С. D. 1848/57, № 1116) оценява количеството на такива

банкноти, прибрани под ключ в момента на паниката, на 4—5 милиона

ф.ст. Ф.Е.}

В това отношение особено интересни са показанията на съдружника на

Гърни, на споменатия по-горе Чепмън, пред банковата комисия през 1857
г. Аз предавам главното им съдържание в дадената връзка, макар че ня-

кои засегнати там пунктове ще изследваме едва по-късно.
Показанието на г. Чепмън гласи:

«4963. Не се колебая и да заявя, че не смятам за правилно парич-
ният пазар да се намира във властта на който и да е индивидуален

капиталист (каквито ги има в Лондон), който има възможност да пре-
………………………………………..75