Page 91 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 91

Как обаче се отнасят едно към друго двете тези средства за обръще-

           ние? Джилбърт казва относно това:


                 «Намаляването на общата сума на банкнотното обръщение редовно

                 увеличава общата сума на поличното сбръшение. Полиците са два
                 вида: търговски полици и банкерски полици... Щем се чувства недос-

                 тиг от пари, лицата, които дават в заем пари, казват: «пишете на

                 наше име полица и ние ще я акцептираме», и ако някой провинциа-
                 лен банкер сконтира полица на един от своите клиенти, той му изп-

                 лаща не в налични пари, а дава своята собствена полица за 21 дни
                 на името на своя лондонски агент. Тези полици служат като средство

                 за обръщение.“ (J. W. Gilbart:--------------------------------------------------------
                 „Ап Inquiry into the Causes of the Pressure etc.» (London, 1840J p. 31).



           В малко видоизменена форма това потвърждава и Нюмърч (В. А. 1857,
           № 1426):



                 «Няма зависимост между колебанията на количеството на намира-
                 щите се в обръщение полици и банкноти... единственият повече или

                 по-малко постоянен резултат е... че щом на паричния пазар настъпи

                 макар и нищожна притесненост, проявяваща се в повишение на скон-
                 товия процент, размерите на поличното обръщение значително се

                 увеличават, и обратно.»


           Но полиците, издадени в такива периоди, съвсем не са изключително

           краткосрочни банкови полици, за които споменава Джилбърт. Напротив:
           това са в по-голямата си част икономически полици, непредставляващи

           никаква действителна операция или представляващи операции, които са
           били предприети само за да могат да се издадат срещу тях полици; ние

           дадохме достатъчно примери за полици от единия и от другия вид. По-
           ради това „Economist“ (Уилсън), сравнявайки гарантираността на такива

           полици и банкноти, пише:


                 «Банкнотите, заплащани при предявяване, никога не могат да оста-

                 ват в излишък извън банката, тъй като излишъкът неизбежно би се
                 стичал  обратно  в  банката  за разменяне;  докато  двумесечните  по-

                 лици могат да бъдат издадени в значителен излишък, тъй като няма

                 средство за контролиране на тяхното издаване, докато не настъпи


                                                            91
   86   87   88   89   90   91   92   93   94   95   96