Page 93 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

Английската банка има капитал 14 553 000 ф.ст. и разполага освен това

с около 3 милиона ф.ст. „остатъци“, т.е. неразпределени печалби, както и

с всички пари, които правителството получава като данъци и т.н. и трябва
да се влагат в Английската банка, докато не стане нужда от тях. Ако се

прибави тук още и сумата на останалите влогове (в обикновено време
около 30 милиона ф.ст.) и на банкнотите, издавани без покритие, то ще

се окаже, че Нюмърч дава още сравнително умерена преценка, когато
казва (В. А. 1857, № 1889):

«Аз се убедих, че общата сума на фондовете, постоянно заети на
{лондонския} паричен пазар, трябва да бъде определена приблизи-

телно на 120 милиона ф.ст.; и от тези 120 милиона Английската
банка разполага с доста значителна част, с около 15—20%.»

Доколкото банката издава банкноти, непокрити с металическо съкровище
в нейните хранилища, тя създава стойностни знаци, които образуват не

само средство за обръщение, но и известен добавъчен — макар и фикти-

вен — капитал за нея в размер на номиналната сума на тези непокрити
банкноти. И този добавъчен капитал доставя на банката добавъчна пе-

чалба. — Уилсон пита Нюмърч (В. А. 1857):

«1563. Обръщението на собствените банкноти на дадена банка, т.е.

средната тяхна сума, оставаща в ръцете на публиката, образува до-
бавка към действащия капитал на тази банка, нали? — Съвсем

вярно. — 1564. И така, цялата тази печалба, която извлича банката
от това обръщение, е печалба, произхождаща от кредита, а не от ка-

питала, който банката действително притежава? — Съвсем вярно.»

Същото важи естествено и за частните банки, които издават банкноти. В

своите отговори № 1866—1868 Нюмърч разглежда две трети от всички
тези издавани от частните банки банкноти (за последната трета тези

банки са длъжни да имат металическо покритие) като „създаване на също

толкова капитал“, тъй като се спестява звънка монета за също такава
сума. Печалбата на банкера вследствие на това може и да не бъде по-

голяма от печалбата на други капиталисти. Но факт е, че банкерът изв-
лича печалба от това национално спестяване на звънка монета. Обстоя-

телството, че национално спестяване се оказва печалба на частно лице.

ни най-малко не шокира буржоазния икономист, тъй като печалбата е из-

93