Page 89 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

Много добър е отговорът на Чепмън на въпроса, който му задава Кейли

(привърженик на Атвуд от бирмингамската школа) имайки предвид Овър-

стъновата представа за капитала:

«5315. Пред комисията бе изказано мнение, че в период на притес-
неност, подобен на онзи през 1847 г., хората търсят не пари, а капи-

тал; какво мислите вие по тоя повод? — Не ви разбирам; ние търгу-

ваме само с пари; не разбирам какво искате да кажете. — 5316. Ако
вие под това (под търговски капитал) разбирате сумата на собстве-

ните пари, които човек има в предприятието си, ако вие това нари-
чате капитал, то това в повечето случаи съставлява само малка част

от ония пари, с които той се разпорежда в своите работи посредст-
вом кредита, който му дава публиката», т.е. чрез посредничеството

на чепмъновци.

«5339. Липса на богатство ли означава, ако преустановяваме обмя-

ната на банкнотите? — Съвсем не... не ни липсва богатство, но ние

се движим в рамките на една крайно изкуствена система и ако имаме
застрашително (superincumbent) огромно търсене на наши средства

за обръщение, то могат да възникнат обстоятелства, които да ни поп-
речат да получим тези средства за обръщение. Нима вследствие на

това трябва да бъде парализирана цялата търговска дейност на

страната? Нима трябва да затворим всякакъв достъп до работата?
— 5338. Ако би възникнал въпросът, какво трябва да съхраним: об-

мяната на банкнотите или промишлеността на страната, аз зная
какво трябва да се пожертва.»

Относно натрупването на банкноти „с цел да се изостри притесненото по-
ложение и да се извлече от последиците на това изгода“ (5358) той казва,

че такова явление лесно може да се случи. Три крупни банки биха били
достатъчни за това.

«5383. Не ви ли е известно на вас като човек, запознат отблизо с го-
лемите обороти на нашата столица, че капиталистите използват тези

кризи, за да извлекат огромни печалби от разорението на онези, ко-
ито стават жертва на кризата? — В това не може да има съмнение.»

И на г. Чепмън можем напълно да вярваме, макар че той в края на краи-

89