Page 142 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

Така наречените трайни мелиорации — които изменят физическите, от-

части и химическите свойства на почвата чрез операции, които струват

влагания на капитал и които могат да се разглеждат като присъединяване
на капитал към земята — почти всички се свеждат към това, че на опре-

делен участък земя, на почвата в определено, ограничено място се при-
дават такива свойства, каквито друга почва, на друго място, често съвсем

близко, притежава от природата. Една земя е нивелирана от природата,
друга трябва да се нивелира; по една земя водите естествено се оттичат,

друга изисква изкуствен дренаж; една от природата има дълбок поч-

вен слой, на друга той трябва изкуствено да се задълбочи; една глинеста
почва от природата е смесена с необходимото количество пясък, на друга

трябва изкуствено да се създаде необходимото отношение; една ливада
от природата се напоява или се покрива със сив плодороден слой, на

друга това може да се постигне чрез труд, или казано на езика на буржо-
азната политическа икономия, чрез капитал.

Това е наистина забавна теория, според която в този случай на едната
земя, на която относителните изгоди са придобити, рентата е лихва, а на

другата земя, която има тия предимства от природата, не е лихва. (А в
действителност въпросът се изопачава така, че ако в единия случай рен-

тата действително съвпада с лихвата, то тя и в другите случаи, когато

фактически такова нещо няма, трябва, да се нарича лихва, лъжливо да
се представи като лихва.) Но след като е извършено капиталовложение,

земята носи рента не защото в нея е вложен капитал, а капиталовложе-

нието е превърнало земята в по-производително място за влагания, от-
колкото по-рано. Да приемем, че цялата земя на една страна изисква та-

кова капиталовложение, в такъв случай на всеки участък земя, на който
то още не е направено, предстои да премине този стадий и рентата (лих-

вата, която участъкът в дадения случай носи), която дава земята,
вече получила такова влагане на капитал, също така е диференци-

ална рента, както ако тази земя от природата имаше това предимство,

а останалата земя ще трябва да го придобие само по изкуствен начин.

И тази свеждаща се към лихва рента става чиста диференциална рента,
щом вложеният капитал се амортизира. Иначе един и същ капитал би

трябвало като капитал да съществува двойно.--------------------------------------

Едно от най-забавните явления се състои в това, че всички противници

142