Page 145 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 145

то цената на сортовете В, С, D и т.н. също би била = Р+r. Но тъй като

           за сорта ВР—Р'=d, то (Р+r)—(Р''+r) също би било = d, а за С съот-

           ветно Р—Р'' = (Р+r)—(Р''+r) = 2d, както, най-после, за DР—Р''' =

           (Р+r)—(Р'''+r) = 3d и т.н. И така, диференциалната рента би останала

           предишната и би се регулирала от същия закон, макар че рентата би съ-
           държала сега. един независим от този закон елемент и едновременно с

           цената на продукта би претърпяла общо повишение. Оттук следва, че

           както и  да  стои  работата  с  рентата  на  най-неплодородните  видове
           почва, законът за диференциалната рента не само не зависи от това,

           но единственият начин да се разбере самата диференциална рента в съ-
           ответствие с нейния характер се състои в това, да се приеме рентата от

           категорията земя А равна на нула. Дали тя действително = 0 или > 0 е

           безразлично, доколкото се отнася за диференциалната рента, и всъщ-
           ност не се взема под внимание.



           Следователно законът за диференциалната рента е независим

           от резултата на по-нататъшното изследване.


           Ако сега се запитаме на какво се основава предпоставката, че продуктът

           на най-лошия сорт земя не дава рента, то отговорът необходимо е след-
           ният: Ако пазарната цена на продукта на земята, да кажем на житото, дос-

           тигне такова равнище, че допълнително авансиран капитал, вложен в зе-
           мята от вида А, дава обичайната производствена цена, т.е. принася на

           капитала обичайната средна печалба, това условие е достатъчно за вла-
           гането на допълнителен капитал в земята от вида А. Т.е. за капиталиста

           това условие е достатъчно, за да вложи с обичайната печалба нов капи-

           тал и да го използва нормално.


           Тук трябва да се отбележи, че и в този случай пазарната цена трябва да
           бъде по-висока от производствената цена на А. Защото щом се създаде

           допълнителното предлагане, отношението между търсене и предлагане

           очевидно ще се измени. Преди предлагането беше недостатъчно, сега то
           е достатъчно. Следователно цената трябва да спадне. Но за да може тя

           да  спадне,  трябва  дотогава  да е  била  по-висока  от  производствената

           цена на А. Но слабата плодородност на нововключения в обработване
           вид А води към това, че цената не ще спадне пак толкова ниско, както

           когато производствената цена на сорта В регулираше пазара. Производ-
           …………………………………………145
   140   141   142   143   144   145   146   147   148   149   150