Page 147 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

дето диференциалната рента отпада, т.е. върху земята А. Ако разгле-

даме случаите, когато в страна с капиталистическо производство може

да се влага капитал в земя без плащане на рента, то ще намерим, че
всички тези случаи включват ако не юридическо, то фактическо премах-

ване на собствеността върху земята, премахване, което обаче може да
стане само при съвсем определени и случайни по своя характер обстоя-

телства.

Първо, когато самият поземлен собственик е капиталист или самият ка-

питалист е поземлен собственик. Ако пазарната цена се е повишила дос-
татъчно, така че на земята, която сега е земя от вида А може да се получи

производствената цена, т.е. възстановяване на капитала плюс средна пе-
чалба, той може в такъв случай сам да стопанисва своя участък земя. Но

защо? Защото по отношение на него поземлената собственост не съз-

дава никаква граница за прилагане на капитала му. Той може да се раз-
порежда със земята просто като с елемент на природата и затова може

да се ръководи единствено от съображенията за използване на своя ка-
питал от капиталистически съображения. Такива случаи има на практика,

но само като изключения. Както капиталистическото обработване на зе-

мята предполага разделяне на функциониращия капитал и на поземле-
ната собственост, също тъй то изключва като правило стопанисване на

земята от самия поземлен собственик. Веднага става ясно, че това е съв-
сем случайно. Ако увеличаващото се търсене на жито изисква обработ-

ване на по-голямо количество земя А, отколкото имат собствениците, ко-

ито сами стопанисват, т.е. ако част от земята А трябва да бъде арендо-
вана, за да бъде изобщо обработвана, тогава веднага отпада хипотетич-

ната липса (безлихвен кредит. ред.) на онази граница, която поземле-
ната собственост създава за прилагането на капитала. Абсурдно проти-

воречие е да се изхожда от съответното на капиталистическия начин на
производство обособяване на капитал и земя, на арендатор и поземлен

собственик, а след това, обратно, да се приема, че като правило самите

поземлени собственици стопанисват в пълен обем всички случаи, когато
капиталът — ако независимо от него и в противовес на него не същест-

вува поземлена собственост — не би извличал от обработването на зе-
мята никаква рента. (Виж при А. Смит пасажа за рентата от рудници, ци-

тиран по-долу.) Това премахване на поземлената собственост е слу-
чайно. То може да настъпи, но може и да не настъпи.

147