Page 146 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 146

ствената цена на А образува границата не за временното, а за относи-

           телно трайното повишение на пазарната цена. — Ако, напротив, нововк-

           лючената в обработване земя е по-плодородна от регулиращия досега
           вид А и все пак стига само за покриване на допълнителното търсене, то

           пазарната  цена  остава  без  изменение.  Изследването  на  въпроса,
           дали най-низшият сорт земя дава рента, съвпада и в този случай с на-

           шето изследване тук; защото и тук предпоставката, че земята от вид А не
           носи рента, би се обяснила с това, че пазарната цена е достатъчна за

           капиталистическия арендатор тъкмо за да покрие с нея разходвания ка-

           питал плюс средната печалба; накратко, с това, че пазарната цена му
           дава производствената цена на неговата стока.


           Във всеки  случай  капиталистическият  арендатор,  доколкото трябва да

           постъпва като капиталист, може при тези условия да обработва земята

           от вида А. И така, условието за нормалното използване на капитала в
           земята А е налице. Но от предпоставката, че капиталът сега би могъл да

           бъде вложен от арендатора в земята А съобразно със средните условия

           за нарастване на капитала, макар той и да не би давал рента, съвсем не
           следва заключението, че тази земя от вида А ще бъде направо предос-

           тавена в разпореждане на арендатора. Обстоятелството, че арендаторът
           би могъл да използва своя капитал с обичайната печалба, ако не трябва

           да плаща рента, не е основание за поземления собственик да предостави
           земята  си  даром  на  арендатора  и  да  бъде  толкова  филантропичен

           към своя  партньор,  че  да  въведе  credit  gratuit  (безлихвен  кредит.

           ред.) Такава предпоставка означава абстрахиране от поземлената собс-
           твеност, премахване на поземлената собственост, чието съществуване

           именно образува граница за влагането на капитал и за свободното му
           прилагане в земята — граница, която никак не отпада само от съображе-

           нието на арендатора, че ако не трябваше да плаща рента, т.е. ако би мо-
           гъл на практика да счита поземлената собственост за несъществуваща,

           състоянието на житните цени би му позволило да извлече от своя капи-

           тал чрез експлоатация на земята А обичайната печалба. Ио монополът
           на поземлената собственост, поземлената собственост като граница на

           капитала, се предполага от самата диференциална рента, тъй като иначе
           добавъчната печалба не би се превърнала в поземлена рента и не би

           била присвоена от поземления собственик вместо от арендатора. И по-
           землената собственост . като граница продължава да съществува и там,



                                                           146
   141   142   143   144   145   146   147   148   149   150   151