Page 146 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

ствената цена на А образува границата не за временното, а за относи-

телно трайното повишение на пазарната цена. — Ако, напротив, нововк-

лючената в обработване земя е по-плодородна от регулиращия досега
вид А и все пак стига само за покриване на допълнителното търсене, то

пазарната цена остава без изменение. Изследването на въпроса,
дали най-низшият сорт земя дава рента, съвпада и в този случай с на-

шето изследване тук; защото и тук предпоставката, че земята от вид А не
носи рента, би се обяснила с това, че пазарната цена е достатъчна за

капиталистическия арендатор тъкмо за да покрие с нея разходвания ка-

питал плюс средната печалба; накратко, с това, че пазарната цена му
дава производствената цена на неговата стока.

Във всеки случай капиталистическият арендатор, доколкото трябва да

постъпва като капиталист, може при тези условия да обработва земята

от вида А. И така, условието за нормалното използване на капитала в
земята А е налице. Но от предпоставката, че капиталът сега би могъл да

бъде вложен от арендатора в земята А съобразно със средните условия

за нарастване на капитала, макар той и да не би давал рента, съвсем не
следва заключението, че тази земя от вида А ще бъде направо предос-

тавена в разпореждане на арендатора. Обстоятелството, че арендаторът
би могъл да използва своя капитал с обичайната печалба, ако не трябва

да плаща рента, не е основание за поземления собственик да предостави
земята си даром на арендатора и да бъде толкова филантропичен

към своя партньор, че да въведе credit gratuit (безлихвен кредит.

ред.) Такава предпоставка означава абстрахиране от поземлената собс-
твеност, премахване на поземлената собственост, чието съществуване

именно образува граница за влагането на капитал и за свободното му
прилагане в земята — граница, която никак не отпада само от съображе-

нието на арендатора, че ако не трябваше да плаща рента, т.е. ако би мо-
гъл на практика да счита поземлената собственост за несъществуваща,

състоянието на житните цени би му позволило да извлече от своя капи-

тал чрез експлоатация на земята А обичайната печалба. Ио монополът
на поземлената собственост, поземлената собственост като граница на

капитала, се предполага от самата диференциална рента, тъй като иначе
добавъчната печалба не би се превърнала в поземлена рента и не би

била присвоена от поземления собственик вместо от арендатора. И по-
землената собственост . като граница продължава да съществува и там,

146