Page 143 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 143

на Рикардо, които оспорват определянето на стойността изключително от

           труда,  против  обяснението  на  диференциалната рента  с  разликата

           между земите издигат обстоятелството, че тук стойността се определя от
           природата, а не от труда; и същевременно приписват това определение

           на положението или — и в още по-голяма степен — дори на лихвата на
           капитала, вложен при обработването в земята. Един и същ труд създава

           еднаква стойност за продукта, създадена в течение на дадено време; но
           величината или количеството на този продукт, следователно и на стой-

           ностната част, която се пада на съответната част на тоя продукт, зависи

           при дадено количество труд единствено от количеството на продукта,
           а последното на свой ред — от производителността на даденото коли-

           чество труд, а не от абсолютната величина на това количество. Дали тази
           производителност дължи своя произход на природата или обществото, е

           съвсем безразлично. Само когато тя самата струва труд, следователно
           капитал, тя увеличава производствената цена с нова съставна част, ко-


           ето природата сама по себе си не прави.

                                                            3-9
                                                         (горе)

                                  ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА

                            АБСОЛЮТНАТА ПОЗЕМЛЕНА РЕНТА


           При анализа на диференциалната рента изхождахме от предпоставката,
           че най-лошата земя не носи поземлена рента, или изразявайки се по-

           общо, че поземлена рента носи само такава земя, чиято индивидуална

           производствена цена е по-ниска от регулиращата пазара производствена
           цена, вследствие на което възниква добавъчна печалба, която се прев-

           ръща в рента. Трябва преди всичко да се отбележи, че законът за дифе-
           ренциалната рента като диференциална рента съвсем не зависи от пра-

           вилността или неправилността на тази предпоставка.


           Ако означим с Р общата регулираща пазара производствена цена, то Р

           за продукта на най-лошия сорт земя А съвпада с индивидуалната произ-
           водствена цена от тази земя; т.е. цената възвръща разходвания в произ-

           водството  постоянен  и  променлив  капитал  плюс средната  печалба
           (= предприемачески доход плюс лихва).----------------------------------------------

           Рентата в този случай е равна на нула. Индивидуалната производствена

           цена на следната по качество по-добра земя В = Р', а Р > р', т.е. Р дава


                                                           143
   138   139   140   141   142   143   144   145   146   147   148