Page 220 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

чудовищни числови съотношения в производството от акър. Но и това по

същество няма значение. Във всички карти, изобразяващи релефа и про-

фила на дадена местност, взема се значително по-голям мащаб за вер-
тикалите, отколкото за хоризонталите. Който все пак се чувства засегнат

в своите аграрни чувства, свободен е да умножи числото на акрите на
произволно число. Също и в таблица I може вместо 1, 2, 3, 4 квартера. от

акър да се поставят 10, 12, 14, 16 бушела (8 бушела = 1 квартер), при
което изведените от тях числа в другите таблици ще останат в границите

на вероятността; това ще даде възможност да се убедим, че резултатът

— съотношението между повишението на рентата и увеличението на ка-
питала — се свежда към същото. Това ние правим в таблиците, приба-

вени от редактора в следващата глава. — Ф.Е.-------------------------------------
v1v-9

35) Wakefield. „England and America“, London 1833. Сравни също „Капита-
лът“ том I, гл. XXV.----------------------------------------------------------------------------

v1v-10-10

37) Рикардо разглежда това крайно повърхностно. Виж пасажа против А.
Смит за рентата от гори в Норвегия, „Principles“, гл. II, в самото начало [D.

Ricardo. "On the Principles of Political Economy, and Taxation“, London, 1821,
p. 34—35].----------------------------------------------------------------------------------------

v1v-11

38) Ленг, Нюмън.------------------------------------------------------------------------------
v1v-12

39) Кроулингтонската стачка. Енгелс. „Положението на работническата
класа в Англия“, стр. 307 (вж. настоящето издание, том 2, стр. 467—468.).

v1v-13

40) «Павирането на лондонските улици даде възможност на собствени-
ците на някои голи скали на шотландския бряг да извлекат рента от аб-

солютно безполезната дотогава камениста почва.»-------------------------------
v1v-14

41) Една от заслугите на Родбертус, на чийто значителен труд за рен-
тата ще се върнем в книга IV, се състои в това, че той разви този пункт.

Той греши само, първо, като приема, че при капитала нарастването на

печалбата винаги се изразява и като нарастване на капитала, така че при
увеличение на масата на печалбата отношението оставало същото. Това

обаче не е вярно, тъй като при изменение на състава на капитала норма-

220