Page 216 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 216

форми — и в споровете върху тези специфични форми на злото се заб-

           равя основната му причина.


           Дребната поземлена собственост предполага, че грамадното мнозинство

           на населението живее в селата и че преобладава не общественият, а
           изолираният  труд;  че  следователно  при  такива  обстоятелства  се  изк-

           лючва разнообразие и развитие на възпроизводството, т.е. и на матери-

           алните, и на духовните му условия, изключват се условията на рацио-
           нална обработка. От друга страна, едрата поземлена собственост нама-

           лява земеделското население до един постоянно снижаващ се минимум
           и му противопоставя едно постоянно нарастващо, концентриращо се в

           градовете промишлено население; с това тя поражда условия, които пре-
           дизвикват непоправима цепнатина в процеса на обществената и дикту-

           вана от естествените жизнени закони обмяна на веществата, вследствие

           на което силата на почвата се разхищава, а търговията изнася продукта
           на това разточителство далеч отвъд границите на собствената страна

           (Либих).


           Ако дребната поземлена собственост създава стояща наполовина извън

           обществото класа от варвари, която съединява в себе си цялата суровост
           на първобитни обществени форми с всички страдания и цялата мизерия

           на цивилизовани страни, то едрата поземлена собственост подкопава ра-

           ботната сила в последната област, в която намира убежище нейната при-
           митивна енергия и в която тя се съхранява като резервен фонд за въз-

           раждане жизнената сила на нацията: в самото село. Едра промишленост
           и промишлено водено едро земеделие действат ръка за ръка. Ако първо-

           начално те се различават по това, че първата изтощава и разрушава по-
           вече работната сила, следователно естествената сила на човека, докато

           второто по-непосредствено опустошава и разорява естествената сила на

           земята, то по-късно, в хода на развитието, те си подават взаимно ръка:
           промишлената  система  и  в  селото  изтощава  работника, а  промишле-

           ността и търговията от своя страна създават за земеделието средствата
           за изтощаване на почвата.









                                                            …
                                                           216
   211   212   213   214   215   216   217   218   219   220   221