Page 215 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

итализираната рента, която се авансира за 20 и повече години) е само

една от формите, в които изобщо се изразява противоречието на част-

ната собственост върху земята с едно рационално земеделие, с едно
нормално обществено ползване на земята. Но, от друга страна, частна

собственост върху земята, следователно експроприация на земята у не-
посредствените производители — частна собственост на едните, която

подразбира липса на собственост върху земята у другите, — е основа на
капиталистическия начин на производство.

Тук, при дребното земеделие, цената на земята, тази форма на частната
собственост върху земята и резултат на такава собственост, се явява

сама като ограничение на производството. При едрото земеделие и при
едрата поземлена собственост, почиваща на капиталистическия начин на

стопанисване, собствеността също е ограничение, тъй като тя стеснява

арендатора в производителното влагане на капитал, което в последна
сметка принася полза не на него, а на собственика на земята. При двете

форми на мястото на съзнателно рационално обработване на земята
като обща вечна собственост, неотчуждаемо условие за съществуване и

възпроизводство на редицата сменящи се човешки поколения, се явява
експлоатация и разхищение на силите на почвата (без да говорим за

това, че експлоатацията се поставя в зависимост не от достигнатото рав-

нище на общественото развитие, а от случайните нееднакви обстоятелс-
тва на отделните производители). При дребната собственост това

става поради недостиг на средства и знания, необходими за прилагане

на обществената производителна сила на труда. При едрата собственост
— вследствие експлоатацията на тези средства за възможно най-бързо

обогатяване на арендаторите и собствениците. И в единия, и в другия
случай — вследствие зависимостта от пазарната цена.

Цялата критика на дребната поземлена собственост в последна сметка
се свежда до критика на частната собственост като граница и пречка за

земеделието. Към това се свежда и цялата противоположна критика на
едрата поземлена собственост. И в двата случая тук естествено се абст-

рахираме от страничните политически съображения. Тази граница и тази
пречка, която всяка частна собственост върху земята поставя на земе-

делското производство и на рационалното обработване, запазване и по-

добряване на самата почва, се развива и тук, и там, само че в различни

215