Page 218 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

страна на «понятието»; то доказва, че понятието, което още от самото

начало се заблуждава, като счита за абсолютна напълно определената и

принадлежаща на буржоазното общество юридическа представа за по-
землената собственост, изобщо «нищо» не разбира от действителния ха-

рактер на тази поземлена собственост. Заедно с това тук се съдържа
признанието, че с изменението на потребностите на общественото, т.е.

икономическото, развитие «позитивното право» може и трябва да изменя
своите постановления.»---------------------------------------------------------------------

v1v-2

27) Крайно консервативни агрикултурни химици, като например Джонс-
тън, признават, че частната собственост на всяка крачка създава непре-

одолими пречки за едно действително рационално земеделие. Същото
признават и авторите, които ехprofesso са защитници на монопола на час-

тната собственост върху земното кълбо, както например Шарл Конт в дву-
томното съчинение [„Traite de la propriety“. Том I, Paris, 1834, p. 228],

имащо за специална цел защита на частната собственост. „Никой народ

— казва той — не може да достигне онази степен на благосъстояние и
сила, която съответства на неговата природа, ако всяка част от земята,

която го храни, не получи най-съобразното с общия интерес предназна-
чение. За да се осигури широко развитие на неговото богатство, необхо-

димо е една по възможност единна и преди всичко просветена воля да

се разпорежда с всеки отделен участък на неговата територия и да нап-
рави така, че всеки участък да допринася за преуспяването на

всички други. Но съществуването на такава воля... би се оказало несъв-
местимо с разделението на земята на частни поземлени участъци... и с

дадената на всеки владелец възможност да се разпорежда почти абсо-

лютно по свое усмотрение със своето имущество.“ — Джонстън, Конт и
др., натъквайки се на противоречието между собствеността и рационал-

ната агрономия, обръщат внимание само на необходимостта да се обра-
ботва земята в известна страна като едно цяло. Но и зависимостта на

културата на отделните земеделски продукти от колебанията на пазар-
ните цени, и постоянното изменение на тази култура при такива колеба-

ния на цените, и целият дух на капиталистическото производство, насо-

чен към непосредствената най-бърза парична изгода, противоречат на
агрикултурата, която трябва да осигури съвкупността от постоянни жиз-

нени условия на сменяващите се човешки поколения. Ярък пример за то-

218