Page 217 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

3-16
(горе)

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ) „под линия“

26) Няма нищо по-комично от учението на Хегел за частната поземлена
собственост. Човекът като личност трябвало да превърне в действител-

ност своята воля като душа на външната природа и затова трябвало да
вземе във владение тази природа като своя частна собственост. Ако та-

кова е определението на «личността — на човека като личност, — то от

това би следвало, че всеки човек трябва да бъде поземлен собственик,
за да осъществи себе си като личност. Свободната частна собственост

върху земята — факт от съвсем неотдавнашен произход — е, според Хе-
гел, не определено обществено отношение, а отношение на човека като

личност към «природата», абсолютно право на човека да присвоява

всички вещи» (Hegel. Grundlinien der Philosophic des Rechts, Berlin, 1840,
S. 79). Ясно е във всеки случай, че отделната личност не може само с

«волята» си да се утвърди като собственик въпреки чуждата воля, която
също иска да се въплъти в същата тази педя земя. Тук са необходими

съвсем други неща, а не добра воля. Освен това абсолютно невъзможно
е да се установи къде «личността» слага границите на осъществяване на

своята воля, реализира ли се битието на тази воля в една цяла страна

или може би е необходим цял куп страни, та чрез тяхното присвояване
«да манифестирам върховенството на моята воля по отношение на не-

щата». Тук Хегел попада в идеална задънена улица. «Актът на овладява-
нето има напълно единичен характер; аз овладявам само онова, до което

мога да се докосна с тялото си, но, от друга страна, външните пред-
мети се простират по-далеч от онова, което аз съм в състояние да обх-

вана. Когато владея нещо, винаги има нещо друго, свързано с предмета

на моето владение. Аз осъществявам акта на овладяването с помощта
на ръката, но пределите на досега на последната могат да бъдат разши-

рени» (стр. 90—91). Но с това друго винаги е свързано още нещо друго и
така изчезват пределите, в които моята воля като душа трябва да се из-

лее на Земята. «Ако аз владея нещо, то разсъдъкът веднага прави по-

нататъшен извод, че не само непосредствено намиращото се в мое вла-
дение, но и всичко свързано с него е мое. Тук положителното право

трябва да изработи своите постановления, тъй като от понятието не може
нищо повече да се изведе» (стр. 91). «Това е крайно наивно признание от

217