Page 74 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

чай това би било капиталовложение, което не носи рента, тъй като е дало

на арендатора само средната печалба. Тук не би имало никаква доба-

въчна печалба, нищо не ще се превърне в рента. Но, от друга страна,
това намаление на продукта от второто капиталовложение в D не би ока-

зало никакво влияние на нормата на печалбата. Ще бъде същото, както
ако 2½ ф.ст. биха били отново вложени в някакъв друг акър земя от вида

А — обстоятелство, което не би оказало никакво влияние на добавъч-
ната печалба, следователно и на диференциалната рента от земите А,

В, С и D. Но за арендатора този допълнителен влог от 2½ ф.ст. в D би

бил също толкова изгоден, колкото — съгласно нашата предпоставка —
влогът на първоначалните 2½ ф.ст. в един акър D макар че той принася

4 квартера. Ако, по-нататък, следващите две капиталовложения по 2½
ф.ст. всяко му дадат: първото 3, а второто 2 квартера допълнителен про-

дукт, то ще стане ново намаление на продукта в сравнение с продукта,
получен от първото вложение на 2½ ф.ст. в D което даде 4 квартера,

значи 3 квартера добавъчна печалба. Но това би било само намаление в

размера на добавъчната печалба и не би оказало влияние нито на сред-
ната печалба, нито на регулиращата производствена цена. Последното

би могло да стане само ако допълнителното производство, което дава

тези намалени добавъчни печалби, направи излишно производството от
А и по такъв начин би изключило А от обработваните земи. В този случай

с намаление продуктивността на допълнителното капиталовложение в
един акър D би било свързано намаление на производствената цена

напр. от 3 на 1½ ф.ст., ако акърът земя В стане земята, която не
носи рента и регулира пазарната цена.

Продуктът от D би бил сега = 4+1+3+2 = 10 квартера, докато преди той
беше равен на 4 квартера. Но цената на квартера, регулирана чрез В, би

се намалила на 1½ ф.ст. Разликата между D и В би била = 10—2 = 8
квартера, което по 1½ ф.ст. за квартер = 12 ф.ст., докато паричната рента

от D по-рано беше = 9 ф.ст. Това трябва да се отбележи. Пресметнато

на акър, рентата се е увеличила с 33⅓% въпреки намалената норма на
добавъчната печалба от двата допълнителни капитала по 2½ ф.ст.

Оттук се вижда за какви необикновено сложни комбинации дава повод
диференциалната рента изобщо и особено във форма II заедно с форма

I, докато Рикардо напр. я разглежда съвсем едностранно и като нещо

74