Page 69 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 69

разходи за един акър земя D ще дадат 4 квартера и 9 ф.ст. добавъчна

           печалба; или пък дали същият резултат ще се получи от това, че тези 12

           ф.ст. производствени разходи, респективно 10 ф.ст. капитал, са вложени
           със същия успех в същата последователност в един и същ акър. И в еди-

           ния, и в другия случай капиталът е равен на 10 ф.ст. и неговата стойност
           се влага последователно на части, по 2½ ф.ст. — безразлично дали се

           влагат едновременно в 4 акра земя с различна плодородност или една
           след друга в един и същ акър, — и от тези части, тъй като продуктът им е

           различен, една не дава добавъчна печалба, докато другите дават доба-

           въчна печалба, съответстваща на разликата между техния продукт и про-
           дукта на нерентоносната част.


           Добавъчните печалби и различните норми на добавъчна печалба за раз-

           лични части от стойността на капитала се образуват в двата случая ед-

           накво. А рентата не е нищо друго освен форма на тази добавъчна пе-
           чалба, образуваща нейната субстанция. Но във всеки случай при втория

           метод произлизат трудности за превръщането на добавъчната печалба в
           рента, за това изменение на формата, което включва предаване на до-

           пълнителната печалба от капиталистическия арендатор на собственика
           на земята. Ето защо английските арендатори така упорито са против офи-

           циална земеделска статистика. Оттук и борбата, която те водят със зе-

           мевладелците по установяването на действителните резултати на капи-
           таловложенията им (Мортън). При арендуването на земята се определя

           именно размерът на рентата и след това добавъчната печалба, получа-

           вана от последователните влагания на капитал, отива в джоба на арен-
           датора, докато трае арендният договор. Оттук борбата на арендаторите

           за дългосрочни  арендни  договори  и,  обратно  —  вследствие  надмощи-
           ето на лендлордовете, — увеличението на броя на договорите, които мо-

           гат да бъдат разтрогване ежегодно (tenancies at will).


           Затова още от самото начало е ясно: макар че за закона за образуването

           на добавъчната печалба е безразлично дали равни капитали с различни
           резултати  са  вложени  едновременно  в  еднакво големи  участъци  земя

           или последователно един след друг в един и същ участък земя, все пак
           това представлява значителна разлика за превръщането на добавъчната

           печалба  в  поземлена  рента.  Последният  метод  поставя  това  превръ-

           щане, от една страна, в по-тесни, от друга страна, в по-неустойчиви гра-


                                                            69
   64   65   66   67   68   69   70   71   72   73   74