Page 69 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 69
разходи за един акър земя D ще дадат 4 квартера и 9 ф.ст. добавъчна
печалба; или пък дали същият резултат ще се получи от това, че тези 12
ф.ст. производствени разходи, респективно 10 ф.ст. капитал, са вложени
със същия успех в същата последователност в един и същ акър. И в еди-
ния, и в другия случай капиталът е равен на 10 ф.ст. и неговата стойност
се влага последователно на части, по 2½ ф.ст. — безразлично дали се
влагат едновременно в 4 акра земя с различна плодородност или една
след друга в един и същ акър, — и от тези части, тъй като продуктът им е
различен, една не дава добавъчна печалба, докато другите дават доба-
въчна печалба, съответстваща на разликата между техния продукт и про-
дукта на нерентоносната част.
Добавъчните печалби и различните норми на добавъчна печалба за раз-
лични части от стойността на капитала се образуват в двата случая ед-
накво. А рентата не е нищо друго освен форма на тази добавъчна пе-
чалба, образуваща нейната субстанция. Но във всеки случай при втория
метод произлизат трудности за превръщането на добавъчната печалба в
рента, за това изменение на формата, което включва предаване на до-
пълнителната печалба от капиталистическия арендатор на собственика
на земята. Ето защо английските арендатори така упорито са против офи-
циална земеделска статистика. Оттук и борбата, която те водят със зе-
мевладелците по установяването на действителните резултати на капи-
таловложенията им (Мортън). При арендуването на земята се определя
именно размерът на рентата и след това добавъчната печалба, получа-
вана от последователните влагания на капитал, отива в джоба на арен-
датора, докато трае арендният договор. Оттук борбата на арендаторите
за дългосрочни арендни договори и, обратно — вследствие надмощи-
ето на лендлордовете, — увеличението на броя на договорите, които мо-
гат да бъдат разтрогване ежегодно (tenancies at will).
Затова още от самото начало е ясно: макар че за закона за образуването
на добавъчната печалба е безразлично дали равни капитали с различни
резултати са вложени едновременно в еднакво големи участъци земя
или последователно един след друг в един и същ участък земя, все пак
това представлява значителна разлика за превръщането на добавъчната
печалба в поземлена рента. Последният метод поставя това превръ-
щане, от една страна, в по-тесни, от друга страна, в по-неустойчиви гра-
69