Page 71 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 71

ство, при които средствата за производство фактически или юридически

           са собственост на самия земеделец, с една дума, от занаятчийското во-

           дене на селското стопанство. По самата природа на нещата от него пос-
           тоянно се развива концентрацията на средствата за производство и прев-

           ръщането им в капитал, противостоящ на превърнатите в наемни работ-
           ници непосредствени производители. Доколкото тук се проявява капита-

           листическият  начин  на  производство  със  своите  характерни  черти,
           това става най-напред особено в областта на овцевъдството и животно-

           въдството; но то се изразява не в концентрация на капитала в относи-

           телно малка площ земя, а в производство от голям мащаб, така че се пос-
           тига икономия в броя на конете и в други производствени разходи; в дейс-

           твителност тук няма прилагане на голям капитал в една и съща земя. Ос-
           вен това от естествените закони на земеделието произтича, че при извес-

           тно равнище на земеделската култура и съответно нему изтощение на
           почвата капиталът, взет тук и в смисъл на вече произведени средства за

           производство, става решаващият елемент на земеделието. Докато обра-

           ботваната земя в сравнение с необработваната  представлява относи-
           телно малка площ и силата ѝ не е още изтощена (а така е при преобла-

           даване на животновъдството и месната храна в периода преди преобла-

           даване на същинското земеделие и растителната храна), възникващият
           нов начин  на  производство  противостои  на  селското  производство

           именно по размера на площта земя, обработвана за сметка на един ка-
           питалист,  т.е.  пак  по  екстензивния  разход  на  капитала  в  пространст-

           вено по-голяма площ земя. Значи още от самото начало трябва да се

           има предвид, че диференциалната рента I е историческата основа, ко-
           ято служи за изходна точка. От друга страна, движението на диференци-

           алната рента II във всеки даден момент започва само в такава област,

           която сама на свой ред служи за пъстра основа на диференциалната

           рента I.


           Второ:  При  диференциалната  рента  във  форма  II към  различието в

           плодородността се прибавят различията в разпределението на капитала

           (и кредитоспособността) между арендаторите. В същинската манифак-
           тура за всеки отрасъл на производството скоро се създава специфичен

           минимум на размера на предприятието и съответно на това минимум на
           капитала, без който отделното предприятие не може да бъде водено усп-



                                                            71
   66   67   68   69   70   71   72   73   74   75   76