Page 71 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

ство, при които средствата за производство фактически или юридически

са собственост на самия земеделец, с една дума, от занаятчийското во-

дене на селското стопанство. По самата природа на нещата от него пос-
тоянно се развива концентрацията на средствата за производство и прев-

ръщането им в капитал, противостоящ на превърнатите в наемни работ-
ници непосредствени производители. Доколкото тук се проявява капита-

листическият начин на производство със своите характерни черти,
това става най-напред особено в областта на овцевъдството и животно-

въдството; но то се изразява не в концентрация на капитала в относи-

телно малка площ земя, а в производство от голям мащаб, така че се пос-
тига икономия в броя на конете и в други производствени разходи; в дейс-

твителност тук няма прилагане на голям капитал в една и съща земя. Ос-
вен това от естествените закони на земеделието произтича, че при извес-

тно равнище на земеделската култура и съответно нему изтощение на
почвата капиталът, взет тук и в смисъл на вече произведени средства за

производство, става решаващият елемент на земеделието. Докато обра-

ботваната земя в сравнение с необработваната представлява относи-
телно малка площ и силата ѝ не е още изтощена (а така е при преобла-

даване на животновъдството и месната храна в периода преди преобла-

даване на същинското земеделие и растителната храна), възникващият
нов начин на производство противостои на селското производство

именно по размера на площта земя, обработвана за сметка на един ка-
питалист, т.е. пак по екстензивния разход на капитала в пространст-

вено по-голяма площ земя. Значи още от самото начало трябва да се

има предвид, че диференциалната рента I е историческата основа, ко-
ято служи за изходна точка. От друга страна, движението на диференци-

алната рента II във всеки даден момент започва само в такава област,

която сама на свой ред служи за пъстра основа на диференциалната

рента I.

Второ: При диференциалната рента във форма II към различието в

плодородността се прибавят различията в разпределението на капитала

(и кредитоспособността) между арендаторите. В същинската манифак-
тура за всеки отрасъл на производството скоро се създава специфичен

минимум на размера на предприятието и съответно на това минимум на
капитала, без който отделното предприятие не може да бъде водено усп-

71