Page 72 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 72
ешно. Също така във всеки отрасъл на производството се образува над-
минаващ този минимум нормален среден размер на капитала, с който
мнозинството на производителите трябва да разполага и разполага. Ка-
питал от размер над този може да дава добавъчна печалба; капитал от
по-малък размер не дава и средната печалба. Капиталистическият начин
на производство обхваща бавно и неравномерно селското стопанство,
както може да се види в Англия, класическата страна на капиталистичес-
кия начин на производство в земеделието. Доколкото не съществува сво-
боден внос на жито или влиянието му поради ограничен размер е ограни-
чено, производителите, работещи на по-лоша земя, т.е. при условия на
производство по-неблагоприятни от средните, определят пазарната
цена. По-голямата част от приложената в селското стопанство обща маса
капитал, с който то изобщо разполага, се намира в техни ръце.
Вярно е, че селянинът например изразходва много труд в своя малък пар-
цел, но труд, изолиран и лишен от обективните както обществени, така и
материални условия на производителността, откъснат от тях.
Вследствие на това обстоятелство истинските капиталистически аренда-
тори имат възможност да си присвояват част от добавъчната печалба,
което не би ставало — поне доколкото се касае за указаната причина, —
ако капиталистическият начин на производство е развит в селското сто-
панство също тъй равномерно, както в манифактурата.
Да разгледаме най-напред само образуването на добавъчната печалба
при диференциална рента II, без да засягаме условията, при които може
да се извършва превръщането на тази добавъчна печалба в поземлена
рента.
В такъв случай е ясно, че диференциалната рента II е само друг израз
на диференциалната рента I, а по същество съвпада с нея. Различието
в плодородността на различните земи влияе при диференциалната рента
I само доколкото вследствие на него вложените в земята капитали дават
нееднакви резултати, нееднакво количество продукти при капитали от ед-
наква величина или съразмерно с тяхната относителна величина. Полу-
чава ли се това неравенство за различни капитали, влагани един след
друг в един и същ участък земя, или за капитали, влагани в няколко учас-
72