Page 72 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 72

ешно. Също така във всеки отрасъл на производството се образува над-

           минаващ този минимум нормален среден размер на капитала, с който

           мнозинството на производителите трябва да разполага и разполага. Ка-
           питал от размер над този може да дава добавъчна печалба; капитал от

           по-малък размер не дава и средната печалба. Капиталистическият начин
           на производство обхваща бавно и неравномерно селското стопанство,

           както може да се види в Англия, класическата страна на капиталистичес-
           кия начин на производство в земеделието. Доколкото не съществува сво-

           боден внос на жито или влиянието му поради ограничен размер е ограни-

           чено, производителите, работещи на по-лоша земя, т.е. при условия на
           производство по-неблагоприятни  от  средните,  определят  пазарната

           цена. По-голямата част от приложената в селското стопанство обща маса
           капитал, с който то изобщо разполага, се намира в техни ръце.



           Вярно е, че селянинът например изразходва много труд в своя малък пар-
           цел, но труд, изолиран и лишен от обективните както обществени, така и

           материални условия на производителността, откъснат от тях.


           Вследствие на това обстоятелство истинските капиталистически аренда-

           тори имат възможност да си присвояват част от добавъчната печалба,
           което не би ставало — поне доколкото се касае за указаната причина, —

           ако капиталистическият начин на производство е развит в селското сто-

           панство също тъй равномерно, както в манифактурата.


           Да разгледаме най-напред само образуването на добавъчната печалба
           при диференциална рента II, без да засягаме условията, при които може

           да се извършва превръщането на тази добавъчна печалба в поземлена

           рента.


           В такъв случай е ясно, че диференциалната рента II е само друг израз
           на диференциалната рента I, а по същество съвпада с нея. Различието

           в плодородността на различните земи влияе при диференциалната рента

           I само доколкото вследствие на него вложените в земята капитали дават
           нееднакви резултати, нееднакво количество продукти при капитали от ед-

           наква величина или съразмерно с тяхната относителна величина. Полу-
           чава ли се това неравенство за различни капитали, влагани един след

           друг в един и същ участък земя, или за капитали, влагани в няколко учас-


                                                            72
   67   68   69   70   71   72   73   74   75   76   77