Page 90 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

В, така цялата земя, по-лоша от С, ще престане да конкурира със земите,
на които се култивира пшеница. Необходимото за това при дадените

предпоставки условие е допълнителният продукт от допълнителните ка-
питаловложения да задоволява търсенето и така производството от по-

лошата земя А и т.н. да стане излишно за осигуряване на предлагането.

И така, да вземем например таблица II, но с това изменение, че вместо

20 квартера 18 задоволяват търсенето. В такъв случай земята А ще от-
падне; В, а с нея и производствената цена от 30 шил., ще стане регули-

раща. Диференциалната рента приема тогава следната форма:

Таблица IV

И така, съвкупната рента в сравнение с таблица II би спаднала от 36 ф.ст.
на 9, а в жито — от 12 квартера на 6; общото производство намалява само

с 2 квартера, от 20 на 18. Нормата на добавъчната печалба, изчислена
спрямо капитала, спада на една трета, от 180 на 60%. Следователно на

спадането на производствената цена тук съответства намаление на жит-

ната и паричната рента.

В сравнение с таблица I става намаление само на паричната рента; жит-
ната рента и в двата случая е равна на 6 квартера, но в единия случай те

се равняват на 18 ф.ст., а в другия — на 9 ф.ст. За земята С житната

рента в сравнение с таблица I е останала същата. Вследствие на това,
че добавъчното производство, получено чрез прилагане на допълните-

лен капитал с еднаква производителност, е изтласкало от пазара про-
дукта от А и с това е отстранило земята А като конкуриращ агент на про-

изводството — вследствие на това в действителност се е образувала
нова диференциална рента I, в която по-добрата земя В играе същата

роля, която по-рано играеше по-лошата земя А. Поради това, от една

страна, отпада рентата от В; от друга страна, съгласно предпоставката,
влагането на допълнителен капитал нищо не е изменило в разликата ме-

90