Page 41 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“

618 (в 3 издание на стр. 672), забележка 105 *5, за „постоянните, крещящи про-
тиворечия в бюджетните речи на Гладстон от 1863 и 1864 г.”? Само че той не се
заема, като Седли Тейлър, да ги разводнява в една либерална благонамере-
ност. Заключителното резюме в отговора на Елеонора Маркс гласи: „Напротив,
Маркс нито е скрил нещо заслужаващо споменаване, нито пък е послъгал макар
и най-дребното нещо. Но той възстанови и извлече от забравата известна фраза
от една Гладстонова реч, фраза, която без съмнение е била казана, но тъй или
иначе е изхвръкнала от „Hansard” [„Ханзард”].”

Това беше вече доста и за г. Седли Тейлър, и резултатът от тази професорска
заядливост, която бе провлечена цели две десетилетия и в две големи страни,
беше този, че повече никой не се осмели да накърни литературната добросъ-
вестност на Маркс и че оттогава г. Седли Тейлър сигурно има също тъй малко
доверие в литературните военни съобщения на г. Брентано, както и г. Брентано
— в папската непогрешимост на „Hansard”.

[*1 В българското издание тези пасажи се намират на стр. … — Ред.]
[*2 В нашето издание — навсякъде в кръгли скоби и навсякъде означени с Ф. Е. —
Ред.]
[*3 Стр. … на българското издание. — Ред.]
[*4 Англ.: „Такова е положението на нещата, що се отнася до богатството на стра-
ната. От своя страна трябва да кажа, че вече бих гледал почти със загриженост и с
болка това замайващо умножаване на богатството и на властта, ако вярвах, че то
се ограничава само в кръга на имотните класи. То съвсем не се отнася до положе-
нието на трудещото се население. Увеличението, което описах и което, вярвам, по-
чива върху точни доклади, е изцяло ограничено върху класите на собствеността.”]
[*5 Стр. … на българското издание. — Ред.]

Лондон, 15 юни 1890 г.
Фридрих Енгелс

41