Page 40 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“

майсторски проведените нападения на Брентано, да твърди, че г. Гладстон бил
донагласил дописката за своята реч в „Times” [„Таймс”] от 17 април 1863 г., пре-
ди тя да излезе в „Hansard”, за да премахне в нея един пасаж, който наистина
бил компрометиращ за един английски канцлер на съкровището. Когато Брента-
но с подробно сравняване на текста доказа, че дописките в „Times” и в „Hansard”
се съгласуват до абсолютно изключване на смисъла, придаден на Гладстонови-
те думи от едно хитроумно-изолирано цитиране, Маркс се оттегли под предлог,
че нямал време!”

Такава била значи работата! Тъй славно се е отразила в производително-
кооперативната фантазия от Кембридж анонимната кампания на г. Брентано в
„Concordia”! Ето го този свети Георги на Съюза на германските фабриканти, кой-
то тъй умело върти шпагата, в „майсторски проведени нападения”, докато пък-
леният змей Маркс бързо умира в предсмъртни гърчения в нозете му.

И все пак цялото това ариостовско описание на борбата служи само за да се
прикрият извъртанията на нашия свети Георги. Тук вече не става дума за „пос-
лъгване” и „фалшификация”, а за „хитроумно-изолирано цитиране” (craftily
isolated quotation). Целият въпрос беше изместен и свети Георги и неговият кем-
бриджски оръженосец отлично знаеха защо.

Тъй като „Times” отказа да помести отговора й, Елеонора Маркс отговори в ме-
сечното списание „То-Day” [„Ту-дей”], от февруари 1884 г., като сведе спора към
единствения пункт, за който се беше повдигнал въпрос: „послъгал” ли е Маркс
онази фраза или не? На това г. Седли Тейлър възразява: „Въпросът за това, да-
ли известна фраза е била в речта на Гладстон или не”, имал според него „твър-
де второстепенно значение” в спора между Маркс и Брентано, „в сравнение с
въпроса дали този цитат е бил направен с желание да се предаде или да се из-
врати смисълът на Гладстоновите думи”. След това той признава, че в дописка-
та в „Times” „наистина се съдържа едно противоречие в думите”, но… но че ос-
таналият текст, изтълкуван правилно, т.е. в либерално-гладстоновски смисъл,
показвал какво бил искал да каже Гладстон („То-Day” [„Ту-дей”] от март 1884 г.).
Най-комичното тук е това, че нашето човече от Кембридж настоява, че речта
трябва да се цитира не според Ханзард, както било „обичайно” според аноним-
ния Брентано, а по дописката в „Times”, която според същия Брентано е „по не-
обходимост непълна”. Разбира се — нали фаталната фраза липсва у Ханзард!

На Елеонора Маркс бе лесно да разбие на пух и прах тази аргументация в съ-
щия брой на „То-Day”. Господин Тейлър или е чел полемиката от 1872 г. и в та-
къв случай той сега беше „излъгал”, не само „послъгал”, но и „направо излъгал”.
Или пък не я е чел, и в такъв случай е бил длъжен да си свива устата. Във всеки
случай едно беше сигурно — че той не се осмеляваше вече нито за миг да под-
държа обвинението на своя приятел Брентано, че Маркс бил „послъгал”. Напро-
тив, според него Маркс не бил „послъгал”, а бил скрил една важна фраза. Но
същата тази фраза е цитирана на пета страница на Учредителното послание,
само няколко реда по-горе от уж „послъганата” фраза. Колкото до „противоречи-
ето” в Гладстоновата реч, не е ли тъкмо Маркс, който говори в „Капитала” на стр.

40