Page 39 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“

премълчава, че тази дописка наред с това измислено „тъкмо обратно” съдържа
именно „оня прословут пасаж”! Въпреки всичко това анонимът чувства, че е за-
газил и че само някое ново извъртане може да го спаси. Затова, като изпъстря
своята препълнена с „безочлива лъжливост” статия, както току-що изтъкнахме, с
поучителни ругатни като: „mala fides” [лат.: недобросъвестност], „безчестност”,
„лъжливо твърдение”, „онзи фалшифициран цитат”, „безочлива лъжливост”, „из-
цяло фалшифициран цитат”, „тази фалшификация”, „просто безчестно” и т.н. —
той намира за нужно да пренесе спора в друга област и затова обещава „в друга
статия да обясни какво значение ние (т.е. „нелъжливият” аноним) придаваме на
съдържанието на Гладстоновите думи”. Като че това негово немеродавно мне-
ние има каквото и да било общо с въпроса! Тази втора статия е поместена в
„Concordia” [„Конкордия”] от 11 юли.

Маркс отговори още веднаж, във „Volksstaat” [„Фолксщаат”] от 7 август, като този
път приведе въпросния пасаж и от дописките на вестниците „Morning Star”
[„Морнинг стар”] и „Morning Advertiser” [„Морнинг едвъртайзър”] от 17 април 1863
г. Според тези две дописки Гладстон е казал, че той със загриженост и т.н. би
гледал на това замайващо умножаване на богатството и властта, ако би вярвал,
че то се ограничава само в кръга на имотните класи (classes in easy
circumstances). Ho това увеличение било ограничено върху класите, които при-
тежават собственост (entirely confined to classes possessed of property). Така че и
тези дописки буквално привеждат тази уж „послъгана” фраза. При това Маркс
още един път установи, чрез сравняване текста на „Times” [„Таймс”] и „Hansard”
[„Ханзард”], че тази фраза, наистина казана, както това се установява от излез-
лите още на другата сутрин три независими една от друга и еднообразни по
текст вестникарски дописки, липсва в прегледаната според известния „обичай”
дописка на „Hansard”, че Гладстон, по думите на Маркс, „допълнително я е отпъ-
нал”, и най-сетне Маркс заявява, че няма повече време да се занимава с анони-
ма. И на последния, изглежда, всичко това му е било вече доста — поне Маркс
не получи нови броеве от „Concordia” [„Конкордия”].

С това въпросът изглеждаше свършен и погребан. Наистина, оттогава насам
един или два пъти по лица, които имаха връзки с Кембриджския университет, до
нас достигаха тайнствени слухове за някакво страшно литературно престъпле-
ние, което Маркс бил извършил в „Капитала”; ала въпреки всички издирвания не
можахме да узнаем нищо по-определено. Но на 29 ноември 1880 г. (да се чете
1883), осем месеца след смъртта на Маркс, в „Times” [„Таймс”] излезе едно пис-
мо, изпратено от Тринити колидж в Кембридж и подписано от Седли Тейлър, в
което това човече, упражняващо най-кротки кооперативни работици, по един
съвсем изкуствен повод най-сетне ни даде разяснение не само върху кемб-
риджските подмятания, но и върху анонима от „Concordia” [„Конкордия”].

„Особено е чудно — казва човечето от Тринити колидж, — че на проф. Брентано
(тогава в Бреслау, сега в Страсбург) се падна… да разкрие тази mala fides, която
очевидно е продиктувала цитата от Гладстоновата реч в (учредителното) посла-
ние. Господин Карл Маркс, който… се стараеше да защити цитата, имаше сме-
лостта в предсмъртните гърчения (deadly-shifts), до които бързо го смъкнаха

39