Page 38 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“

Но тук съм принуден да се върна към една стара история.

А именно, на мен ми е известен само един случай, в който точността на един
Марксов цитат е била турена под съмнение. Но понеже това съмнение бе про-
дължено и след смъртта на Маркс, аз не мога току-тъй да го пренебрегна.

В берлинския вестник „Concordia” [„Конкордия”], орган на Съюза на германските
фабриканти, излезе на 7 март 1872 г. една анонимна статия: „Как цитира Карл
Маркс”. В тази статия — с прекомерно изобилно изразходване на нравствено
възмущение и на непарламентарни изрази — се твърдеше, че цитатът из бю-
джетната реч на Гладстон от 16 април 1863 г. бил фалшифициран — в Учреди-
телното послание на Интернационалната работническа асоциация от 1864 год.,
и повторно — в „Капитала”, I, стр. 617 на четвъртото изд., стр. 671 на третото
изд.*3 От фразата: „Това опияняващо увеличаване на богатството и на власт-
та… се ограничава изключително върху имотните класи,” нямало нито дума в
полуофициалната стенограмна дописка на „Hansard” [„Ханзард”]. „Тази фраза не
се намира никъде в Гладстоновата реч. В нея е казано тъкмо обратното. (С чер-
ни букви следва:) Маркс и по форма, и по смисъл е послъгал тази фраза!”

Маркс, на когото този брой на „Concordia” беше изпратен едва през май, отгово-
ри на анонимния автор във „Volksstaat” [„Фолксщаат”] от 1 юни. Понеже той вече
не помнеше по коя вестникарска дописка беше цитирал, той се ограничи да по-
сочи същия цитат най-напред в две английски съчинения, а след това цитира
„Times” [„Таймс”], според който Гладстон е казал: „That is the state of the case as
regards the wealth of this country. I must say for one, I should look almost with
apprehension and with pain upon this intoxicating augmentation of wealth and power,
if it were my belief that it was confined to classes who are in easy circumstances. This
takes no cognizance at all of the condition of the labouring population. The
augmentation I have described and which is founded, I think, upon accurate returns, is
an augmentation entirely confined to classes of property.”*4

И тъй, Гладстон тук казва, че би съжалявал, ако наистина е така – но че е така:
това опияняващо увеличение на власт и богатство се ограничава само върху
имотните класи. Колкото се отнася до полуофициалния „Hansard” [„Ханзард”],
Маркс по-нататък казва: „В допълнително изкалъпеното тук издание г. Гладстон
е бил толкова благоразумен да заличи този пасаж, във всеки случай неудобен в
устата на един английски канцлер на съкровището. Това е впрочем стар анг-
лийски парламентарен обичай и съвсем не е някакво откритие на Ласкерчо
contra [лат.: против] Бебел.”

Но анонимът става все по-сърдит. Като подбутва настрана източниците от втора
ръка в своя отговор, в „Concordia” [„Конкордия”] 4 юли, той свенливо намеква, че
било „обичайно” да се цитират парламентарни речи по стенограмни дописки, но
че дописката на „Times” [„Таймс”] (в която се намира „послъганата” фраза) и до-
писката в „Hansard” [„Ханзард”] (в която тя липсва) „по смисъл напълно се покри-
ват”, а също така, че дописката на „Таймс” съдържала „тъкмо обратното на оня
прословут пасаж от Учредителното послание” – но при това човекът грижливо

38