КАПИТАЛЪТ, ТОМ 3, ПРИЛОЖЕНИЯ

**0

ПРИЛОЖЕНИЯ КЪМ «КАПИТАЛЪТ», ТОМ ІІІ
ПРЕПРАТКИ / ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ / АВТОРИ И ЛИТЕРАТУРА
КЪМ "КАПИТАЛЪТ", ІІІ ТОМ

Назад към всички части

ЗАБЕЛЕЖКА от издателите на този електронен вариант на „Капиталът“:
Ние, издателите, много добре знаем и разбираме антимарксистката насоченост на ръководството на КПСС, могократно цитирана по-долу, но ДОБРОСЪВЕСТНОСТТА на работниците, които са изследвали и публикували творчеството на Макс, Енгелс, Ленин и други класици на марксизма, не подлежи на съмнение. Те честно са си вършили работата, дори без да подозират каква разложителна дейност тече в държавата и партията. Затова трябва да се доверим на техния честен труд. Това наше мнение е проверено от нас, защото сравнихме руските варианти с немски, английски и български преводи и пуликации.

Препратки като долните указват къде в настоящото, НО ХАРТИЕНО издание, се намира източник, който е споменат. Но в този текст са указани накрая ХАРТИЕНИ СТРАНИЦИ, а при нас тук има само 1-2 страници с пълния текст. В електронния вариант ние също можем да направим препратки, но ЕЛЕКТРОННИ, но БЕЗВЪЗМЕЗНИЯ труд и работно време, които бихме вложили, биха били ПРЕКАЛЕНА ЖЕРТВА от наша страна. Затова бихме го направили тогава, когато в България ЗАПЛАЩАНЕТО СТАНЕ СПОРЕД ТРУДА (социалистически принцип, възникнал още през капитализма като буржоазно прво през 17-ти век, но никога не прилаган поради липса на наука, която стана факт едва с „Капиталът“ на Маркс. Приложението започна едва от и при Великата октомврийска социалистическа революция, бързо завършила с ДЪРЖАВЕН капитализъм след 1970 година), при което ще имаме свободно време за безплатна обществено полезна дейност. При режима на ОЦЕЛЯВАНЕ, който сега бандата престъпици във властта ни налага, това не може да стане. Пък и не е чак толкова наложително... Затова няма да правим електронни препратки (за сега), а и в текста на основния труд няма да извеждаме тия препратки, идващи посредством клик тук на тази страница.

Затова, ако имате огромна нужда да видите точното място на препратките в основния труд, може да го направите в хартиения вариант, от който сме преписали, а именно ИЗДАНИЕТО на ПАРТИЗДАТ, СОФИЯ 1979 година, когато държавата още се държеше, но беше вече тикната в пропастта, като предателите в ЦК на БКП ликвидираха контрола над стойността по науката на този труд на Маркс - "Капиталът" и доразвита от много учени в цял свят. До тогава, началото на 70-те години на 20-и век, България е била ВТОРОТО ИКОНОМИЧЕСКО ЧУДО ПО РЪСТ НА ПРОИЗВОДСТВО след първото икономическо чудо - ЯПОНИЯ, т.е. когато и Бългрия, и Япония, и повечето развити уж "капиталистически" страни са спазвали марксизма на практика. А т.нар. "социалистически" лагер рухна, защото не го спазваше, т.е. не беше социалистически...c*

 

(горе)

** БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ) в края на хартиения вариант на "Капиталът".

{1.} Една част от извадките на Маркс от руските източници от този период са публикувани от Институт по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС. Вж. Архив Маркса и Знгельса, хартиено издание на том XI (М., 1948), том XII (М., 1952), том XIII (М., 1955). — 10.

{2.} Имат се предвид следните отчети: I) «First Report from the Secret Committee on Commercial Distress; with the Minutes of Evidence. Ordered, by The House of Commons, to be Printed, 8 June 1848»; 2) «Report from the Secret Committee of The House of Lords appointed to Inquire into the Causes of the Distress which has for some Time prevailed among the Commercial Classes, and how far it has been affected by the Laws for regulating the Issue of Bank Notes payable on Demand. Together with the Minutes of Evidence, and an Appendix. Ordered, by The House of Commons, to be Printed, 28 July 1848 [Reprinted, 1857]». — 11.

{3.} Имат се предвид следните отчети: «Report from the Select Committee on Bank Acts; together with the Proceedings of the Committee, Minutes of Evidence, Appendix, and Index. Ordered, by The House of Commons, to be Printed, 30 July 1857»; «Report from the Select Committee on the Bank Acts; together with the Proceedings of the Committee, Minutes of Evidence, Appendix, and Index. Ordered, by The House of Commons, to be Printed, I July 1858». — 11.

{4.} Енгелс не успял да изпълни намерението си да издаде «Теории за принадената стойност» като четвърти том на «Капиталът». През 1905—1910 г. те били издадени от К. Кауцки, но с редица произволни отклонения от авторовия ръкопис, размествания и съкращения. Ново издание на «Теории за принадената стойност» от Маркс беше осъществено на руски език през 1954—1961 г. от Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС. Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч. т. 26, ч. I, ч. II, ч. III.

{5.} «Jahrbucher fur Nationaldkonomie und Statistik» («Годишници по политическа икономия и статистика») — двуседмично списание, основано през 1863 г. в Йена; от 1872 до 1890 г. излизало под редакцията на буржоазния икономист Конрад, от 1891 до 1897 г. — под редакцията на буржоазния икономист Лексис. — 12.

{6.} Теория за «пределната полезност» — вулгарна буржоазно-апологетична икономическа теория, възникнала през 70-те години на XIX в. в противоположност на теорията за трудовата стойност на Маркс. Според тази теория в основата на стойността лежи не общественонеобходимият труд, а така наречената пределна полезност на стоката, отразяваща субективната оценка за полезността на стоката, която задоволява най-малко неотложната потребност на купувачите. Според привържениците на теорията за «пределната полезност», теорията за трудовата стойност била погрешна, тъй като всъщност цените не съвпадали със стойността и последната се определяла обикновено от случайни и несвързани с производството обстоятелства като например редкостта на стоката и други. Като едно от средствата за замаскиране експлоатацията на наемната работна сила при капитализма теорията за «пределната полезност» е широко разпространена в съвременната буржоазна политическа икономия. — 13.

{7.} Вж. W. Lexis. «Kritische Erorterungen uber die Wahrungsfrage». In: «Jahrbuch fur Gesetzgebung, Verwaltung und Volkswirthschaft im Deutschen Reich». Jahrgang V, Heft I, 1881, S. 87—132.

«Jahrbuch für Gesetzgebung, Verwaltung und Volkswirthschaft im Deutschen Reich» («Годишник по законодателство, управление и народно стопанство в Германската империя») — двуседмично списание, основано през 1871 г.; излизало под това заглавие от 1877 до 1912 г. под редакцията на буржоазния икономист Г. Шмолер в Лайпциг.

Биметализъм — парична система, при която функциите на пари се изпълняват едновременно от два метала — злато и сребро. — 14

{8.} Има се предвид статията на Акиле Лориа «Карл Маркс», публикувана в «Nuova Antologia discienze, lettereed arti». Roma, 1883, Aprile, p. 509 —542.

«Nuova Antologia di scienze, lettere ed arti» («Нова антология на науката, литературата и изкуството») — италианско литературно-художествено и публицистично списание с либерална насока, излизало от 1886 до 1878 г. един път месечно във Флоренция, от 1878 до 1943 г. — два пъти месечно в Рим. — 21.

{9.} Лориа се ползвал от френското издание на I том на «Капиталът», в което XI глава отговаря на IX глава от немското издание «Норма и маса на принадената стойност». — 22.

{10.} Има се предвид предговорът на Енгелс към II том на «Капиталът» от К. Маркс (вж. К. Маркс, Ф. Енгелс, т. 24, с. 21—22). — 22.

{11.} Дулкамара — действуващо лице от операта на Доницети «Любовен елексир»; образ на нехранимайко и шарлатанин.

Сганарел — действуващо лице от комедията на Молиер «Дон Жуан», слуга на Дон Жуан; тип на ловък и страхлив нехранимайко. — 24.

{12.} Има се предвид статията «Бележки към статията на г. Щибелинг: «Влиянието на концентрацията на капитала върху работната заплата и експлоатацията на труда»», публикувана в списание «Neue Zeit», кн. 3 от 1887 г., S. 123—127.

«Die Neue Zeit» («Новото време») — политико-теоретично списание на германската социалдемокрация, излизало в Щутгарт от 1883 до октомври 1890 г. всеки месец, от октомври 1890 до есента на 1923 г. — всяка седмица. От 1883 г. редактор на списанието бил Карл Кауцки, от октомври 1917 г. до есента на 1923 г. — Г. Кунов. През 1885—1894 г. Енгелс публикувал в списанието редица статии, като постоянно помагал със съвети на редакцията на списанието и често я критикувал за допусканите в списанието отклонения от марксизма. От втората половина на 90-те години след смъртта на Енгелс в списанието започнали редовно да се отпечатват статии на ревизионистите. През Първата световна война списанието стояло на центристка позиция, като фактически подкрепяло социалшовинистите. — 25.

{13.} Вж. К- Маркс, Ф. Енгелс. Съч. т. 23, с. 224—226. — 33.

{14.} Вж. G. Ramsay. «An Essay on the Distribution of Wealth». Edinburgh 1836, p. 184. — 46.

{15.} Според господствуващите през XVIII в. в химията възгледи се смятало, че процесът за горене се дължи на особено вещество — флогистон, което се намира в горещите тела и се отделя от тях при горенето. Но тъй като било известно, че при нажежаване на металите на въздуха теглото им се увеличава, привържениците на флогистонната теория се опитвали да припишат на флогистона физически безсмислено, отрицателно тегло. Несъстоятелността на тази теория доказал бележитият френски химик А. Л. Лавоа-зие, който обяснил правилно процеса на горенето като реакция на съединяване на горящото вещество с кислорода. За теорията за флогистона виж също предговора на Енгелс към II том на «Капиталът» (К- Маркс, Ф. Енгелс. Съч, т. 4, с. 18—19). — 46.

{16.} През януари 1849 г. Прудон се опитал да основе «Народна банка». Тази банка, с която Прудон възнамерявал по мирен начин да осъществи своя «социализъм», свеждащ се до премахване на заемната лихва и въвеждане на безпарична размяна, при която производителят трябвало да получава пълния еквивалент на своя трудов доход, банкрутирала два месеца след основаването ѝ. Подробен критичен анализ на възгледите на Прудон Маркс прави в произведението си «Нищета на философията. Отговор на «Философия на нищетата» от г. Прудон» (вж. К. Маркс, Ф. Енгелс, Съч., т. 4, стр. 67—184). — 41.

{17.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 233. — 47.

{18.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 179—180, 719—721. — 48.

{19.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 541—548. — 52.

{20.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 344—345. — 52.

{21.} Маркс има предвид онзи раздел на труда си «Теории за принадената стойност», в който се прави критичен анализ на възгледите на Малтус за нормата на принадената стойност (вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч. т. 26, Ч. III, с. (28—33). III, с. 35—41). — 35.

{22.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 328—331. — 59

{23.} Вж. К- Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 525—536. — 59

{24.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 24, с. 309—314. — 80

{25.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 24, с. 266—268. — 81

{26.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч.. г. 24, с. 309—325. — 84.

{27.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 231—232. — 85

{28.} Вж. К. Маркс, Ф. Цнгелс. Съч., т. 24, с. 311— 86

{29.} Вж. К- Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 335—336. — 86

{30.} Маркс има предвид следната книга: A. Ure. «The Philosophy of Manufacturer or An Exposition of the Scientific, Moral, and Commercial Economy of the Factory System of Great Britain». Second edition, London, 1835. — 32f

{31.} Вж. K. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 612. — 95.

{32.} Френският историк Ленге изказва тази хипотеза в книгата си: «Theorie des loix civiles, ou Principes fondamentaux de la societe». Tome II, Londres, 1767, livre V, chapitre XX. — 96.

{33.} Вж. K- Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 336—337. — 97.

{34.} Има се предвид подсказаната от идеите на социалистите утописти инициатива на работниците от град Рочдейл (Манчестърски промишлен окръг), основали през 1844 г. потребителско кооперативно дружество, наречено Дружество на справедливите пионери, което станало зародиш на работническото кооперативно движение в Англия и другите страни. — 97

{35.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, глава VIII, с. 243—312. — 98

{36.} «Killing no murder» («да убиеш, още не значи, че си убиец») — разпространен английски израз, който е взет от заглавието на издадения в средата на XVII в., през периода на английската буржоазна революция, памфлет «Killing no murder». Неговият автор, левелерът Сексби, призовавал да бъде убит лорд-протекторът на Англия, Шотландия и Ирландия Оливър Кромуел като жесток тиранин и оправдавал това убийство. — 101

{37.} Съд на кралската скамейка — едно от върховните съдилища в Англия. Разглеждал наказателни и граждански дела и имал правото да ревизира решенията на редица по-низши съдилища. — 102

{38.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 302—303. — 105

{39.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 265—266. — 106

{40.} Имат се предвид следните книги: A. Ure. «The Philosophy of Manufactures: or, An Exposition of the Scientific, Moral, and Commercial Economy of the Factory System of Great Britain». Second edition, London, 1835; Ch. Babbage. «On the Economy of Machinery and Manufactures». London, 1832, p. 280—281. — 115

{41.} Вж. R. Torrens. « An Essay on the Production of Wealth». London, 1821, p. 28 and sqq. (срв.К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 26,111, с. 67—80,ч.)—118

{42.} Вж. D. Ricardo. «On the Principles of Political Economy, and Taxation». Third edition, London, 1821, p. 131—138. — 118.

{43.} Житни мита се събирали в Англия въз основа на така наречените житни закони (1815, 1822 и 1828 г.), с които се целяло да се ограничи или забрани вносът на жито в интерес на едрите поземлени собственици. Борбата между промишлената буржоазия и поземлената аристокрация във връзка с житните закони завършила с отмяната им през 1846 г. Отмяната на житните закони било удар върху поземлената аристокрация и съдействало за ускоряване развитието на капитализма в Англия. — 118.

{44.} Законопроектът за десетчасовия работен ден, който бил валиден само за юношите и жените работнички, бил приет от английския парламент на 8 юни 1847 г. и влязъл в сила на 1 май 1848 г. На практика обаче много фабриканти не го спазвали. По-подробно за това виж К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 293—296. — 118.

{45.} Ch. Babbage. «On the Economy of Machinery and Manufactures». London, 1832, p. 280—281. — 125.

{46.} D. Ricardo. «On the Principles of Political Economy, and Taxation». Third edition, London, 1821, chapter II. — 126.

{47.} Вж. K. Маркс, Ф. Енгелс. Съч.,т. 24, отдел III «Възпроизводство и обръщение на целия обществен капитал». — 129.

{48.} Памучният глад или памучната криза през 1861—1865 г. — така се наричал извънредно големият недостиг на памук в памучната промишленост в Англия и някои други страни, предизвикан от прекратяването на доставките на памук от Америка поради блокирането на южните робовладелски щати от флота на северните щати през време на Гражданската война; памучният глад възникнал в навечерието на кризата на свръхпроизвод-ство и се преплел с нея. По-голямата част от памучната промишленост в Европа била парализирана, което се отразило тежко върху положението на работниците. През 1862 г. в Англия спрели да работят три пети от всички предилни вретена и тъкачни станове, над 75% от работниците в памучната промишленост две-три години били напълно или частично безработни. Бедственото положение на работниците се засилило поради лошите реколти в Европа в началото на 60-те години. — 133.

{49.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 582 и сл. — 144.

{50.} Национални работилници от 1848 г. — форма на организиране обществени работи, главно изкопчийски, за безработните във Франция, възникнала след Февруарската революция от 1848 г. по силата на един декрет на френското временно правителство. С нея се целяло да бъдат дискредитирани популярните по онова време сред работниците идеи на дребнобуржоазния социалист Луи Блан за организация на труда и, от друга страна, да бъдат използвани организираните по военному работници от националните работилници в борбата против революционния пролетариат. Тъй като про-вокационният|план за разединяване на работническата класа не успял и заетите в националните работилници все повече се прониквали от революционните настроения, буржоазното правителство взело редица мерки за закриване на работилниците. Това предизвикало силно недоволство сред парижкия пролетариат и било един от поводите за започване на юнското въстание в Париж. След смазването му правителството на Кавеняк приело на 3 юли 1848 г. декрет за закриване на националните работилници. — 146.

{51.} Вж. Rodbertus. «Sociale Briefean von Kirchmann. Dritter Brief: Widerie-gung der Ricardo’schen Lehre von der Grundrente und Begriindung einer neuen Rententheorie». Berlin, 1851, S. 125. Подробен критичен анализ на теорията за нормата на печалбата на Родбертус Маркс прави в «Теории за принадената стойност», (вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 26, ч. II, с. 67—88). — 150.

{52.} Става дума за десета глава на книгата: A. Smith. «An Inquiry into the Nature and Causes of the Wealth of Nations». Vol I, London, 1776. — 154.

{53.} Виж K- Маркс, Ф. Енгелс, Съч. т. 23, с. 57. — 154.

{54.} Възгледите на Шербюлие за образуването на общата норма на печалбата се разглеждат специално от Маркс в «Теории за принадената стойност» (вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 26, ч. III, с. 379). — 173.

{55.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 233 и сл. — 175.

{56.} Става дума за произведението на К. Маркс. «Теории за принадената стойност (IV том на «Капиталът»)». Вж бележка 4. — 184.

{57.} Закони за постоянното местожителство (settlement laws) — съществуващи от 1662 г. в Англия закони, по силата на които селскостопанските работници фактически били лишени от правото да се местят от едно място на друго. В тези закони, които от своя страна били съставна част от зако-ните за бедните, се предвиждало нуждаещите се селскостопански работници да бъдат връщани по решение на съда в родното им място и постоянното им местожителство. Като ограничавало свободата на работниците да се местят, законодателството създавало условия, които давали възможност на работодателите да намаляват до краен предел работната заплата на работниците. — 190.

{58.} Имат се предвид трудовете на Г. Л. Maypep: «Einleitung zur Geschichte der Mark-, Hof-, Dorf- und Stadt-Verfassung und der offentlichen Gewalt». Miinchen, 1854; «Geschichte der Markenverfassung in Deutschland». Erlangen, 1856; «Geschichte der Fronhofe, der Bauernhofe und der Hofverfassung in Deutschland». Bd. I—IV, Erlangen, 1862—1863; «Geschichte der Dorfverfassung in Deutschland» Bd. I—II, Erlangen, 1865—1866; «Geschichte der Stadteverfassung in Deutschland». Bd. I—IV, Erlangen, 1869—1871.

L. H. Morgan. «Ancient Society or Researches in the Lines of Human Progress from Savagery, through Barbarism to Civilization». London, 1877.— 193.

{59.} Вж. K. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 100. — 193.

{60.} D. Ricardo. «On the Principles of Political Economy, and Taxation.» Third edition. London, 1821, p. 60—61. — 195.

{61.} Споменатите възгледи се изказват в следните трудове: D. Ricardo. «On the Principles of Political Economy, and Taxation». Third edition, London, 1821, p. 60—61; H. Storch. «Cours d’èconomie politique, ou Exposition des principes que dèterminent la prospèritè des nations». Tome II, St. Pètersbourg, 1815, p. 78—79 (по този въпрос вж. също К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 26, ч. II, с. 99). — 199.

{62.} Th. Corbet. «An Inquiry into the Causes and Modes of the Wealth of Individuals; or the Principles of Trade and Speculation Explained». London, 1841» p. 42—44. — 199.

{63.} Авторът на анонимното съчинение «Observations on certain Verbal Disputes in Political Economy» цитира тук първото издание на книгата на Малтус «Principles of Political Economy». London, 1820, p. 75—208.

{64.} D. Ricardo. «On the Principles of Political Economy, and Taxation». Third edition, London, 1821, p. 36—41. — 220.

{65.} Servum pecus imitatorum (раболепното стадо от подражатели) — перифраза на думите «О imitatores, servum pecus!» («О, подражатели, раболепно стадо!») от посланията на Хораций, книга I, послание 19. — 220.

{66.} Тук се има предвид онзи раздел от «Теории за принадената стойност», в който Маркс прави критичен разбор на възгледите на Рикардо за влиянието на колебанията на работната заплата върху производствените цени (вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 26, ч. II, с. 200—215). — 221.

{67.} Вж. Th. Corbet. An Inquiry into the Causes and Modes of the Wealth Individuals; of the Principles of Trade and Speculation Explained». London, 1841, p. 100—102. — 227.

{68.} Маркс има предвид «Теории за принадената стойност» (вж. К. Маркс, Ф. Енгелс, Съч., т. 26, ч. II, с. 476—513, 592—596). —231.

{69.} Има се предвид абсолютният общ закон за капиталистическото натрупване, формулиран от Маркс в I том на «Капиталът» (вж. К. Маркс, Ф. Енгелс, Съч., т. 23, глава XXIII, с. 653—654). — 249.

{70.} «Hinc illae lacrimae!» «Ето защо са тези сълзи!» — думи от комедията на римския драматург Публий Теренций «Девойката от Андрос», действие I, сцена първа. — 243.

{71.} Вж. бележка 68. — 243.

{72.} Вж. W. Roscher. «System der Volkswirthschaft». Band I: «Die Grundlagen der Nationalokonomie». Dritte, vermehrte und verbesserte Auflage, Stuttgart und Augsburg, 1858, § 108, S. 192. — 244.

{73.} Маркс прави критичен анализ на теорията за печалбата на А. Смит в II част на «Теории за принадената стойност» (вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 26, ч. II, с. 235—250). — 244.

{74.} «Profit upon alienation» («печалба от отчуждението») — формула на Джеймс Стюърт («An Inquiry into the Principles of Political Oeconomy». Vol. I, London, 1805, p. 244), съгласно която печалбата на капиталиста идва от продаването на стоката над стойността ѝ. Маркс анализира тази формула в «Теории за принадената стойност» (вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 26. ч. I, с. 10—11). — 250.

{75.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 328—329. — 250.

{76.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 328—329. — 250.

{77.} D, Ricardo. «On the Principles of Political Economy, and Taxation». Third edition, London, 1821, chapter VII. — 257.

{78.} [E. West.] «Essay on the Application of Capital to Land, with Observations Shewing the Impolicy of any Great Restriction of the Importation of Corn». By a Fellow of University College of Oxford. London, 1815. — 262.

{79.} Th. Chalmers. «On Political Economy in connexion with the Moral State and Moral Prospects of Society.» Second edition, Glasgow, 1832, p. 88—89 and sqq. — 266.
{80.} Вж. K. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 404. — 284.

{81.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 24, с. 94—108. — 289.

{82.} Холандско-източноиндийската компания съществувала от 1602 до 1798 г. Отличителни черти на дейността на компанията в Индонезия били насилственото затвърдяване и консервиране на докапиталистическите производствени отношения (робовладелски и феодални) и ограбване на покореното население с помощта на феодално-бюрократичния апарат на туземната власт, преминал в служба на холандците. Тя получавала огромни доходи от продажба на изнасяните от Индонезия селскостопански продукти. По-късно в селското стопанство започнали принудително да се въвеждат нови култури (особено кафе), добивите от които изцяло се предавали на компанията. В резултат на непрекъснатите големи, жестоко смазвани въстания, на обезлюдяването на страната, големите разходи за издържане на военните гарнизони и на общия упадък на някегашното могъщество на Нидерландия (Холандия) компанията фалирала и престанала да съществува. — 331.

{83.} Вж. бележка 72. — 332.

{84.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 525—536. — 333.

{85.} Вж. W. Roscher. «System der Volkswirthschaft». Band I: «Die Grimdlage» der Nationalokonomie». Dritte, vermehrte und verbesserte Auflage, Stuttgart und Augsburg, 1858, § 60, S. 103. — 349.

{86.} Вж. бележка 43. — 353.

{87.} Вж. бележка 82. — 355.

{88.} Вж. бележка 74. — 355.

{89.} Според възгледите на древногръцкия философ Епикур, който бил общо взето материалист и атеист, съществуват безброй много светове. Те възникват и съществуват по свои собствени, естествени закони. А боговете, макар и да съществуват, се намират извън световете, в пространството между тях, и не оказват никакво влияние нито върху развитието на Вселената, нито върху живота на човека. — 355.

{90.} Маркс Цитира произведението на Лутер по книгата: «Der sechste Teil der Bucher des ehrnwirdigen Herrn Doctoris Martini Lutheri», Wittembergk, 1589, S. 296, 297. — 357.

{91.} Маркс има предвид рязкото падане от края на XV в. на ролята на Генуа, Венеция и други градове на Северна Италия в транзитната търговия, което се дължало на великите географски открития от онова време: откриването на Куба, Хаити и Бахамските острови, Северна Америка, морския път за Индия около най-южната точка на Африка и най-после на Южна Америка. — 358.

{92.} [J. Massie.] «An Essay on the Governing Causes of the Natural Rate of Interest; wherein the Sentiments of Sir William Petty and Mr. Locke, on that Head, are considered». London, 1750, p. 60. — 358.

{93.} I. H. M. Poppe. «Geschichte der Technologie seit der Wiederherstellung der Wissenschaften bis an Ende des achtzehnten Jahrhunderts». Band I, Gottingen. 1807, S. 70. — 362.

{94.} Цитираните в текста думи принадлежат на един от редакторите на вестник «La Voix du Peuple» Шеве — автор на «първото писмо» в книгата «Gratuite du Credit». Discussion entre M. Fr. Bastiat et M. Proudhon. Paris, 1850.

«La voix du Peuple» («Народен глас») — всекидневник, издаван от Прудон; излизал в Париж от 1 октомври 1849 до 14 май 1850 г. — 372.

{95.} «The Economist» («Икономистът») — английско седмично списание за икономически и политически въпроси, излиза в Лондон от 1843 г.; орган на едрата промишлена буржоазия. — 387.

{96.} Маркс иронично нарича К. Арнд «философ на кучешкия данък», защото в специален параграф (§ 88, S. 420—421) в своята книга обосновава правилността и целесъобразността на данъка върху кучетата. — 393.

{97.} «The Daily News» («Дневните новини») — английски либерален вестник, орган на промишлената буржоазия; излизал под това заглавие в Лондон от 1846 до 1930 F. — 395.

{98.} Виж [J. Massie.] «An Essay on the Governing Causes of the Natural Rate of Interest; wherein the Sentiments of Sir William Petty and Mr. Locke, on that Head, are considered». London, 1750; D. Hume. «Of interest» (1752). In: Hume, David. «Essays and Treatises on Several Subjects». A new edition. In two volumes. Vol. I, containing Essays, moral, political, and literary. London, 1764 (по този въпрос виж също К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 26, ч. І, с. 366—370). — 406.

{99.} «New-York Daily Tribune» («Нюйоркска всекидневна трибуна») — американски вестник, излизал от 1841 до 1924 г. През 40—50-те години имал прогресивна насока и се обявявал против робовладението. От август 1851 до март 1862 г. във вестника сътрудничел Маркс. По негова молба много статии за вестника били написани от Енгелс. През периода на реакцията в Европа след революцията от 1848—1849 г. Маркс и Енгелс използвали широко разпространения, прогресивен по онова време вестник, за да разобличават с конкретни материали недъзите на капиталистическото общество. През време на Гражданската война в Америка Маркс престанал да сътрудничи във вестника. Голяма роля за скъсването на Маркс с «New-York Daily Tribune» изиграли засилването в редакцията на привържениците за компромиса с робовладелците и отстъпването на вестника от прогресивните позиции. С течение на времето вестникът завивал все по-надясно. — 416.

{100.} Гьоте. «Фауст», част I, сцена пета («Избата на Ауербах в Лайпциг»). — 425.

{101.} Подробно за фонда за погасяване на дълговете на Пит вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 12, с. 458—459. — 426.

{102.} Виж [Th. R. Malthus.] «An Essay on the Principle of Population». London,, 1798, p. 25—26. — 427.

{103.} Има се предвид следният документ: «An Act for vesting certain Sums in Commissioners, at the End of every Quarter of a Year, to be by them applied to the Reduction of the National Debt (Anno 26 Georgii III, Regis, c. 31)». — 427.

{104.} Молох — бог на слънцето в религията на Древна Финикия и Картаген, култът към когото бил свързан с човешки жертвоприношения; по-късно името му станало синоним на свирепа всепоглъщаща сила. — 428.

{105.} Маркс има предвид следните трудове: J. St. Mill. «Principles of Political Economy with some of their Applications to Social Philosophy». Second edition, vol. I, London, 1849, p. 91—92; H. Ch. Carey. «Principles of Social Science». Vol. Ill, Philadelphia, 1859, p. 71—73; W. Roscher. «System der Volkswirtschaft». Band I: Die Grundlagen der Nationalokonomie». Dritte, vermehrte und verbesserte Auflage, Stuttgart und Augsburg, 1858, § 45. — 429.

{106.} «Revue des deux Mondes» («Списание на Стария и Новия свят») — двуседмично буржоазно литературно-художествено и публицистично списание, излиза в Париж от 1829 г. — 433.

{107.} Вж. бележка 2 (1). — 435.

{108.} След отмяна на монопола на Източноиндийската компания върху търговията с Китай (1833 г.) английски частни търговци започнали усилено да проникват на китайския пазар. Особено големи размери взела контрабандната търговия с опиум, подкрепяна с всички средства от английското правителство, което съзнателно потъпквало законите и държавните интереси на Китай и съдействало за масово отравяне и разрушаване здравето на китайците. В отговор на решителните действия на китайските власти против контрабандния внос на този наркотик в тяхната страна англичаните започнали първата «опиумна» война (1839—1842 г.), която завършила със сключване на неравноправен и грабителски за Китай договор. — 439.

{109.} Консигнация (consignatio, буквално — подпис, писмено потвърждение) — разновидност на комисионната продажба на стоки в чужбина, при която износителят (консигнантът) изпраща стоката в склад на чуждата фирма (консигнатора), за да я продаде при определени условия. — 439.

{110.} За съдържанието и значението на банковия акт от 1844 г. вж. настоящия том, глава XXXIV, «Принципът на паричното обръщение» и английското банково законодателство от 1844 г.» — 440.

{111.} «The Manchester Guardian» («Манчестърският страж») — английски буржоазен вестник, основан в Манчестър през 1821 г., орган на привърженици на свободната търговия (фритрейдърите), по-късно орган на либералната партия. — 441.

{112.} Ломбард стрийт — улица в Сити (финансовия център на Лондон), на която се намират редица големи банки; синоним на лондонския паричен пазар —441.

{113.} Минсинг лейн — улица в Лондон, център на търговията на едро с колониални стоки — 442.

{114.} Вж. бележка 2 (2). — 445.

{115.} «Currency principle» («Принцип на паричното обръщение»), или «парична школа» — една от разновидностите на школата, която застъпвала количествената теория за парите. Нейните представители твърдели, че стойността и цената на стоките се определят от количеството на парите в сферата на обръщението. Те си поставяли за цел поддържане на устойчиво парично обръщение и като единствено средство за това смятали осигуряването на задължително златно покритие на банкнотите и регулиране на тяхната емисия с оглед вноса и износа на благородни метали. Като изхождала от погрешните си теоретични предпоставки, «паричната школа» смятала, че решаваща причина за икономическите кризи на свръхпроизводство е нарушаване на прокламираните от нея закони за паричното обръщение. Теорията на тази школа била популярна в Англия през първата половина на XIX в. Опитите на английското правителство да се опре на тази теория (банковият акт от 1844 г.) обаче нямали никакъв успех и само потвърдили научната ѝ несъстоятелност и абсолютната ѝ неприложимост на практика (виж също настоящия том, глава XXXIV, «Принципът на паричното обръщение и банковото законодателство от 1844 г.»). — 450.

{116.} Има се предвид фирмата Ермен и Енгелс. — 463

{117.} Виж бележка 110. — 466

{118.} «The Times» («Времената») — най-големият английски всекидневник с консервативна насока, основан в Лондон през 1785. — 473

{119.} Вж. К- Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 24, с. 30—39. — 480

{120.} Вж. бележка 115. — 481

{121.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 13, с. 90. — 483

{122.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 13, с. 134—137; т. 23, с. 156—157. — 489

{123.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 24, с. 444—447, — 518

{124.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 422. — 525

{125.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч. т. 23 с. 131 —132, 150—151. — 562

{126.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 151 —152. — 563

{127.} Актът за банковата рестрикция (Bank Retsriction Act) — приет в 1797 г. от английското правителство специален закон, който налагал принудителен курс на банкнотите и отменял размяната на банкнотите срещу злато. В 1819 г. бил приет закон, който възстановявал размяната на банкнотите срещу злато. Фактически размяната била възстановена напълно в 1821 г. — 570,

{128.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 24, с. 433—444. — 571.

{129.} Маркс има предвид съдебното дирене по делото на Дейвидсън и др., обвинени в големи мошеничества с полици. Това дело е изложено в книгата: Laing, S. A «New series of the great city frauds of Cole, Davidson, &Gordonf corrected and enlarged». Fifth edition. London [1869].

Асизи — периодични сесии на съдиите от Върховния съд на Англия по наказателни и граждански дела извън седалището на съда. — 575.

{130.} Бирмингамска школа, или little shiling men (привърженици на малкия шилинг) — възникнала през първата половина на XIX в. отделна школа в икономическата наука. Нейните привърженици пропагандирали теорията за идеална парична единица и съобразно с това гледали на парите само като на «сметни наименования». Представителите на бирмингамската школа, братята Томас и Матиас Атууд, Спунър и други, предлагали проект за намаляване златното съдържание на паричната единица в Англия, известен под името «проект за малкия шилинг». Оттук и наименованието на самата школа. Същевременно «привържениците на малкия шилинг» се обявявали против мероприятията на правителството за намаляване на намиращата се в обръщение парична маса. Според тях осъществяването на принципите на школата можело, предизвиквайки изкуствено увеличение на цените, да оживи промишлеността и да осигури общо процъфтяване на страната. В действителност обаче предлаганата девалвация на валутата можела само да създаде условия за погасяване на държавния и частните дългове с обезценените пари, т.е. обещавала известни изгоди на държавното съкровище и на едрите промишленици, които били главните получатели на всевъзможни кредити. За тази школа Маркс говори в своето произведение «Към критиката на политическата икономия» (вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 13, с. 68—69). — 578.

{131.} Източноиндийска компания — английска търговска компания, която съществувала от 1600 до 1858 г. и била оръдие на грабителската колониална политика на Англия в Индия, Китай и други азиатски страни. От средата на XVIII век Компанията, която притежавала армия и флот, се превърнала в голяма военна сила; под нейния флаг английските колонизатори завоювали Индия. Дълго време Компанията имала монопол върху търговията с Индия и най-важните функции в управлението на тази страна. Националноосвободителното въстание през 1857—1859 г. в Индия принудило англичаните да изменят формата на своето колониално господство: Компанията била ликвидирана, а Индия била обявена за владение на британската корона. — 579.

{132.} Цитат от сатиричното стихотворение на Хайне «Диспут» (цикъла «Романсеро»), в което е изобразен средновековен диспут между католически монах капуцин и учен еврейски равин, който през време на диспута се позовава на юдейската религиозна книга «Таусфес-Ионтеф». В отговор на това капуцинът праща «Таусфес-Ионтеф» по дяволите. Тогава възмутеният равин бясно се провиква: «Таусфес-Ионтеф» няма сила? Какво има сила? Помощ!» — 579.

{133.} Става дума за започналото в 1851 г. антифеодално и националноосвободително движение в Китай. Известно под името тайпинско въстание, това движение послужило като начало на дългогодишна и упорита борба на китайския народ против феодалния строй и чуждите завоеватели. Тайпинското въстание било смазано от въоръжените сили на Англия, САЩ и Франция с подкрепа на войските на китайските феодали през 1864 г. — 591.

{134.} Вж. бележка 130. — 599.

{135.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 13, с. 68. — 599.

{136.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 24, с. 248—249. — 601.

{137.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 149—150. — 612.

{138.} Маркс перифразира тук един израз от Библията. Вж. Библия. Евангелие от Марко, гл. 16, стих 16. — 632.

{139.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 141 — 146. — 633.

{140.} Вж. бележка 89.

{141.} Monts-de-piètè (заложни къщи) били създадени през XIV, XV и XVI век в Италия и Франция за борба против дребните лихвари. По замисъл на техните инициатори заложните къщи трябвало да се занимават с един вид благотворителност, отпущайки на бедните малки заеми срещу залог на имущество. В действителност Monts-de-piètè действали в полза на лихварите. — 641.

{142.} Имат се предвид следните трудове: Н. Chamberlayne. «А proposal by Dr. Hugh Chamberlayne, in Essex Street, for a Bank of Secure Current Credit to be founded upon Land, in order to the General Good of Landed Men, to the great Increase of the Value of Land, and the no less Benefit of Trade and Commerce». [London] 1695;

J. Briscoe. «А Discourse of the Late Funds of the Million-Act, Lottery-Act, and Bank of England. Shewing, that they are Injurious to the Nobility and Gentry, and Ruinous to the Trade of the Nation. Together with Proposals for the Supplying their Majesties with Money on esay Terms, Exempting the Nobility, Gentry &c from Taxes, Enlarging their Yearly Estates, and Enriching all the Subjects in the Kingdom, by a national Landbank». London. The third edition, 1696. — 641.

{143.} Вж. K. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 727—729. — 642.

{144.} Маркс допуска неточност. Томас Манли не е бил автор на анонимния трактат «Interest of Money Mistaken», излязъл в Лондон през 1668 г. — 643.

{145.} Намек за английския икономист финансист Джон Ло, който, опитвайки да осъществи на практика своята съвсем несъстоятелна идея, че държавата може чрез пускане в обръщение на негарантирани банкноти да увеличава богатствата на страната, основал в 1716 г. във Франция частна банка, превърната в 1718 г. в държавна банка. Същевременно с неограничено издаване на кредитни билети банката на Ло изземала звонковите монети от обръщение. В резултат нечувано се развили борсовият ажиотаж и спекулата, които Завършили в 1720 г. с пълния фалит на държавната банка и на самата «система на Ло». — 644.

{146.} Маркс цитира памфлета «Bank Credit; or the Usefulness and Security of the Bank of Credit examined, in a Dialogie between a Country Gentlemen and a London Merchant», привеждан в книгата: J. Francis. «History of the Bank of England», Third ed., vol. I, London, 1848, p. 39—40. — 644.

{147.} Има се предвид «Societe generale du Credit Mobilier» — голямо френско акционерно дружество, създадено през 1852 г. от братята Перейра. Главната цел на Credit Mobilier била да посредничи в кредитирането и грюндерството (участие в учредяване на промишлени и други предприятия), Дружеството участвало в железопътното строителство във Франция, Австрия, Унгария, Швейцария, Испания и Русия. Главният източник на неговите доходи била спекулата на фондовата борса. Със средствата, получени от издаването на собствени акции, гарантирани само с намиращите се в него книжа на други предприятия, Credit Mobilier изкупвало акциите на различни компании, гарантирани със стойността на тяхнота имущество. По този начин една и съща реална собственост извиквала на живот фиктивен капитал в двоен размер. Credit Mobilier било тясно свързано с правителството на Наполеон III и се ползвало с неговото покровителство. В 1867 г. дружеството фалирало и в 1871 г. било ликвидирано. Появяването през 50-те години на XIX век на Credit Mobilier като финансово предприятие от нов тип било предизвикано от специфичните особености на епохата на реакцията, която се характеризирала с нечувано разрастване на борсовия ажиотаж и спекулата. По образец на френското Credit Mobilier аналогични учреждения били създадени в редица други страни на Централна Европа. Истинската същност на Credit Моbiiier Маркс разкрива в редица свои статии (вж К. Маркс, Ф. Енгелс, Съч., т. 12, с. 21—37, 203—216, 296—299 и др.). — 645.

{148.} Прудон развива теорията за безплатния кредит в произведението си: «Gratuite du Credit. Discussion entre M. Fr. Bastiat et M. Proudhon». Paris, 1850. — 648.

{149.} Става дума за заем от 100 гулдена с условие да се плащат лихви в трите срока на лайпцигските панаири. В Лайпциг всяка година се устройвали три панаира: новогодишен, великденски (пролетен) и есенен. — 651.

{150.} A. Smith. «An Inquiry into the Nature and Causes of the Wealth of Nations». Vol. I, London, 1776, p. 182—202. Сравни също K. Маркс, Ф. Енгелс. Съч. т. 26, ч. II, с. 286—388. — 654.

{151.} J. W. Johnston. «Notes cn North America Agricultural Economical, and Social». Vol. I, Edinburgh and London, 1851. — 656.

{152.} J. Anderson. «А Calm Investigation of the Circumstances that have led to the Present Scarcity of Grain in Britain». London, 1801, p. 35—36, 38 (вж. също K. Маркс, Ф. Енгелс Съч., т. 26, ч. II, с. 152—153). Н. С. Carey. «The Past, the Present, and the Future». Philadelphia, 1848, p. 129—131 (виж също K. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 26, ч. II, с. 645). — 658.

{153.} «Frugfs consumere nati» («родени за потребление на плодовете»). Хораций, «Послания», книга I, послание 2, 27. — 659.

{154.} За теорията на рентата на Дж. Андерсън вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч.Р т. 26, ч. II, с. 117—120, 125—129, 152—157. — 659.

{155.} Уест-Енд — аристократичен район на Лондон, където се намират вилите на аристокрацията и едрата буржоазия. — 660.

{156.} Темпъл Бар (Temple Bar) — исторически паметник на Лондон, който представлява каменна врата, намираща се между Стренд стрийт и Флит стрийт. Тази врата съединява района на Сити и Уестминстър. — 660.

{157.} Левиатан — съгласно библейските предания огромно морско чудовище. — 660.

{158.} Става дума за речта на Тиер от 26 юли 1848 г. против предложенията на Прудон, внесени във финансовата комисия на Националното събрание на Франция. Речта е публикувана в «Compte rendu des sèances de I’Assemblèe Nationale», Tome II, Paris, 1849, p. 666—671. За тази реч на Тиер вж. също статията на К. Маркс «За Прудон» (вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 16, с. 31). — 663.

{159.} Борбата между поземлените собственици и арендаторите завършила с приемането от камарата на общините в 1853 г. на «Закон за правата, произтичащи от арендата», където има пункт, съгласно който след изтичане на срока на арендата арендаторът трябва да получи парична компенсация за направените от него подобрения. Подробно за това вж. статията на К. Маркс «Индийският въпрос. — Ирландското арендно право» (вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 9, с. 162—168). — 665.

{160.} Житните закони, насочени към ограничаване или забраняване вноса на жито от чужбина, били въведени в Англия в интерес на едрите поземлени собственици. Приетият в 1815 г. житен закон забранявал вноса на жито дотогава, докато цената на житото в самата Англия оставала под 80 шил. квартера. В 1822 г. този закон бил малко видоизменен, а в 1828 г. била въведена пълзяща скала, съгласно която вносните мита на житото се повишавали с понижаването на неговата цена на вътрешния пазар и обратно — понижавали се с повишаването на тази цена. Промишлената буржоазия, която се борела против житните закони под лозунга "свобода на търговия", постигнала тяхната отмяна в 1846 г. — 665.

{161.} Става дума за войните, които Англия води от 1793 до 1815 г. против Френската република и Наполеоновата империя. — 665.

{162.} Има се предвид книгата: «The Three Prize Essays oh Agriculture and the Corn Law». Published by the National Anti-Corn-Law League. Manchester—London, 1842, в която са включени три очерка — на Дж. Хоуп, Р. Грег и А. Морзе, удостоени с наградата на Лигата против житните закони. — 666.

{163.} Става дума за Сините книги: «Report from the Select Committee on Pet I -: tons relating to the Corn Laws of this Kingdom: together with the Minutes of Evidence, and an Appendix of Accounts». Ordered by The House of Commons, to be printed, 26 July 1814; Reports respecting Grain, and the Corn Laws:-viz: First and Second Reports from the Lords Committees, appointed to enquire into the State of the Growth, Commerce, and Consumption of Grain, and all Laws relating thereto». Ordered, by the House of Commons, to be printed, 23 November 1814.

Сини книги (Blue Books) — общо название на публикации на материали на английския парламент и дипломатически документи на министерството на външните работи. Сини книги, които получили това наименование поради синята си обложка, се издават в Англия от XVII век и са главният официален източник за изучаване икономическата и дипломатическата история на тази страна. — 666.

{164.} Съгласно законите за бедните, които съществували в Англия от XVI век, във всяка енория се събирал специален данък в полза на бедните; онези жители на енорията, които не можели да осигурят своето съществуване и препитанието на семейството си, получавали помощ чрез касата за подпомагане на бедните от фонд, който се образувал от постъпления на споменатия данък. — 666.

{165.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 682—684. — 667.

{166.} Имат се предвид следствените комисии при камарата на лордовете по въпроса за размера на работната заплата, които заседавали през 1814— 1815 г. — 667.

{167.} Дружество на изкуствата (Society of Arts) — буржоазно-просветно и филантропично дружество, основано през 1754 г. в Лондон. Дружеството многообещаващо обявявало за своя цел «поощряването на изкуствата, занаятите и търговията» и на всички, които съдействуват за «осигуряване заетост на бедняците, за разширяване на търговията, обогатяване на ; страната» и т.н. То се опитвало да играе ролята на посредник между работниците и работодателите. Маркс нарича това общество «Общество на изкуствата и измамите». — 668,

{168.} Става дума за конгреса на Националната асоциация за поощряване на социалните науки.

Национална асоциация за поощрясане на социалните науки (National Association for the Promotion of Social Science) — буржсазно-просветнo филантропично дружество, основано през 1857 г. В него влизали много членове на парламента. Дружеството си поставяло цел да съдейства за развитие и практическо приложение на социалните науки. — 668.

{169.} У Маркс има неточност. Тук се цитира произведението на Джои Локарт Мортън, докато по-горе се споменаваше Джон Чалмърс Мортън. — 668.

{170.} Става дума за Института на Франция — висше научно учреждение, което се състои от няколко отделения, или академии; съществува от 1795 г. — 669

{171.}  Обогатяването на почвата след някои култури, например бобовите, сега е безспорен факт и се обяснява с дейността на така наречените грудкови бактерии, които се развиват в корените на растенията и извличат азота от въздуха. Особената роля на тези бактерии била разкрита от науката след Маркс. — 670.

{172.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 683—703. — 670,

{173.} «The Morning Star» («Сутринната звезда») — английски всекидневник, орган на фритрейдърите, излизал в Лондон от 1856 до 18G9 г. — 671.

{174.} Р. Е. Dove. «The Elements of Political Science». Edinburgh, 1854, p. 264, 273. — 671.

{175.} P. E. Dove. «The Elements of Political Science». Edinburgh, 1854, p. 279. —

{176.} Вж. K. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 13, с. 27—28; т. 23, с. 101 —102. — 677„

{177.} Тук, както и в няколко случая и по-нататък Маркс употребява термина «Produktionskosten» в смисъл на производствена цена. — 692.

{1778.} Вж. бележка 160. — 697.

{179.} F. W. Newman. «Lectures on Political Eccnomy». Lcndcn, l£51,’p.lE8. —69 7

{180.} Вж. И» Storch. «Cours d'economie politique, ou Exposition des principes qui determinent la prosperity des nations». Tome II, St.-Petersbourg, 1815, p. 78—79 (вж. за това също К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 26, ч. II, с. 99 и 313). — 698.

{181.} Маркс има предвид следните произведения: [E. West.] «Essay on the Application of Capital to Land, with Observation shewing the Impolicy of any Great Restriction of the Importation of Corn». By a Fellow of University College of Oxford, London. 1815; Th. R. Malthus. «Principles of Political Econo my considered with a view to their practical Application». 2nd edition with considerable additions from the author’s own manuscript and an original memoir. London. 1836; Th. R. Malthus. «An Inquiry into the Nature and Progress of Rent, and the Principles by which it is regulated». London, 1815; D. Ricardo. «On the Principles of Political Economy, and Taxation». Third edition, London, 1821, chapter II. — 699.
{182.} Маркс има предвид произведението: G. Opdyke. «А Treatise on Political Economy». New York, 1851. — 708.

{183.} Този тезис е формулиран в произведението на Малтус: «An Essay on the Principle of Population». London, 1798. — 711.

{184.} Вж. J. Liebig. «Die Chemie in ihrer Anwendung auf Agricultur und Physiologies 7. Auflage, Braunschweig. 1862. — 783.

{185.} David Ricardo. «On the Principles of Political Economy, and Taxation». Third edition, London, 1821, chapter II. — 795.

{186.} Маркс има предвид очевидно многотомното издание на М. Dombasle. «Annales agricoles de Roville, ou Melanges d’agriculture, d’eccnomie rurale et de legislation agricole», излизало в Париж от 1824 до 1837 г. — 798.

{187.} R. Johnes. «An Essay on the Distribution of Wealth, and on the Sources of Taxation». Part I: Rent. London, 1831. p. 227. Вж. по това също K. Маркс» Ф. Енгелс. Съч., т. 26, ч. III, с. 402—416. — 798.

{188.} Вж. G. Ramsay. «An Essay on the Distribution of Wealth». Edinburgh, 1836, p. 278—279. — 806.

{189.} Вж. [E. G. Wakefield.] «England and America. A Comparison of the Social and Political State of both Nations». Vol. I, London, 1833, p. 214—215. — 808.

{190.} H. Pa.ssy. «Rente du Sol». In: «Dictionnaire de Peconomie politique». Tome II, Paris, 1854, p. 515. — 808.

{191.} За законите за ограждането вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 729—t: 732. — 808.

{192.} Потоси — град в Южна Боливия, основан от испанските конквистадори през 1547 г. в местност, където през 1545 г. било открито богато находище на сребърни руди. Експлоатацията на тези рудници била един от източниците за обогатяване на господстващите класи в Испания. — 812.

{193.} Маркс има предвид следните произведения: S. Laing. «National Distress; its Causes and Remedies». London, 1844; F. W. Newman. «Lectures on Political Economy». London, 1851. — 812.

{194.} Вж. K. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 24, с. 247—249. — 813.

{195.} Има се предвид произведението: «Rodbertus. «Sociale Briefe an von Kirchmann. Dritter Brief. Widerlegung der Ricardo’schen Lehre von der Grund-rente und Begriindung einer neuen Rententheorie». Berlin 1851. Подробен критичен анализ на теорията на рентата на Родбертус Маркс прави в «Теории за принадената стойност», (еж. К- Маркс,: Ф. Енгелс. Съч., т. 26, ч. II, с. 3—116, 157—169. — 817.

{196.} Става дума за произведението на К. Маркс «Теории за принадената стойност». (Виж том 4 на "Капиталът", или К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 26, ч. I, ч. II, ч. III).— 817.

{197.} Вж. G. W. F. Hegel. «Encyclopadie der philosophischen Wissenschaften im Grun-. drisse». Erster Theil. Die Logik. Werke. Band VL Berlin; 1840, S. 404. — 818,

{198.} Маркс има предвид поместената без подпис в това списание рецензия за току-що излязлата тогава книга на Джоис «An Essay on the Distribution of Wealth». Вж. «Edinburg Review». T. LIV, август—декември 1831. c. 94—95.

«The Edinburgh Review, or Critical Journal» («Единбургскл преглед, или Критическо списание») — английско буржоазно литературно-политическо списание, излизало от 1802 до 1929 г. През 20—30-те години на XIX век излизало веднъж на 3 месеца и било орган на партията на вигите. Сохо-скуер — аристократичен квартал в Лондонския район Сохо — 820.

{199.} Н. Passy. «Rente du Sob. In: «Dictionnaire de l’economie politique». Tome II, Paris, 1854, p. 511. — 823.

{200.} За поземлената рента като нормална форма на принадената стойност. Пети се изказва в своето произведение «А Treatise of Taxes & Contributions». London, 1667, p. 23—24. Маркс анализира подробно възгледите на Пети в «Теории за принадената стойност» (вж. ІV том на "Капиталът" при нас или К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 26, част I, с. 157—160, 346—355).

Подобни възгледи на Кантильон се съдържат в произведението: «Essai sur la nature du commerce en general». In: «Discours politiques». Tome III, Amsterdam, 1756. — 823.

{201.} Вж. K. Маркс. «Теории за принадената стойност (IV том на "Капиталът" тук при нас)» (К. Маркс, Ф. Енгелс, Съч., т. 26, част L с. 12—38, 296—335, 371—373). — 823.

{202.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 13, с. 141 —143. — 824.

{203.} J. Steuart. «An Inquiry into the Principles of Political Oeconomy». Vol. I, Dublin, 1770, p. 396. — 825.

{204.} E. Daire. «Introduction sur la doctrine des phvsiocrates». In: «Physiccrates. Avec une inroduction et des commentaires par E. Daire®. Premiere partie. Paris, 1846; H. Passy. «Rente du Sol». In: «Dictionnaire de 1’economie politique». Tome II, Paris, 1854, p. 511, — 825.

{205.} Вж. A. Smith. «An Inquiry into the Nature and Causes of the Wealth of Nations». Vol. I, London, 1776, p. 64. — 826.

{206.} Маркс има предвид актовете за комутация на десятъка от 1836—1860 г. (Tithe Commutation Acts), с които било отменено плащането на църковен десятък в натура и били въведени периодични парични плащания за земята. — 827.

{207.} К. Arnd. «Die naturgemasse Volkswirtschaft, gegentiber dem Monopolien geiste und dem Communismus, mit einem Riickblicke auf die einschlagende Literatur» Hanau, 1845, S. 461—462. — 828.

{208.} [N. Linguet.] «Theorie des loix civiles, ou Principes fondamentaux de la sociètè» Tomes I—II. Londres, 1767. Вж. за това и К. Маркс, Ф. Енгелс, Съч., т. 26, част I, с. 336—341. — 830.

{209.} Вж. J. Möser. «Osnabruckische Geschichte». Theil I, Berlin und Stettin, 1780. — 830.

{210.} Вж. бележка 195. — 841.

{211.} E. Buret. «Cours d’èconomie politique». Bruxelles, 1842; A. Tocqueville. «L’ancien regime et la rèvolution». Paris, 1856; J. C. L. Simonde de Sismondi. «Nouveaux principes d’èconomie politique, ou De la rich esse dans ses rapports avec la population». Seconde èdition, tome I, Paris, 1827. —843.

{212.} Th. Tooke, W. Newmarch, «А History of Prices, and of the State of the Circulation, during the nine years 1848—1856. In two volumes; forming the fifth and sixth volumes of the History of Prices from 1792 to the present time». Vol. VI, London, 1857, p. 29—30. — 847.

{213.} Маркс има предвид произведенията: L. Mounier. «De Pagriculture en France d’apres les documents officiels avec des remarques par M. Rubichon», Paris, 1846; M. Rubichon. «Du mecanisme de la societe en France et en Angleterre», Nouvelle edition. Paris. 1837. — 847.

{214.} Вж. fJ. Massie.J. «An Essay on the Governing Causes of the Natural Rate of Interest; wherein The Sentiments of Sir William Petty and Mr. Locke, on that Head, are considered». London, 1750, p. 23—24 — 851.

{215.} Черни банди (Bandes Noires) — групи от спекуланти, които възникнали във Франция през XIX век; занимавали се с купуване на големи имения и с разпродаването им на малки парцели, тъй като търсенето и цената на малките парцели били значително по-големи, отколкото при продаването на земята на големи парцели. — 851.

{216.} М. Rubichon. «Du mecanisme de la societe en France et en Angleterre». Nouvelle edition. Paris, 1837. — 851.

{217.} Вж. F. W. Newman, «Lectures on Political Economy». London, 1851, p. 180—181. — 851.

{218.} Вж. L. Mounier. «De Гagriculture en France, d’apres les documents olfi-ciels avec des remarques par M. Rubichon». Paris, 1846. — 851.

{219.} Вж. J. Liebig. «Die Chemie in ihrer Anwendung auf Agricultur und Phy-siologie» 7. Auflage, Braunschweig, 18G2. — 853.

{220.} «Rudis indigcstaque moles» («нестройна и груба грамада») — Овидин, «Метаморфози», книга I, 7. — 855.

{221.} «Трети в съюза» — думи от баладата на Шилер «Поръчителство»; казва ги тиранинът Дионисий, молейки да бъде приет в съюза на двамата верни приятели. — 855.

{222.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 23, с. 541—548. — 858.

{223.} Вж. W. Roscher. «System der Volkswirtschaft». Band I: «Die Grundlagen der Nationalokonomie». Dr it te, vermehrte und verbesserte Auflage, Stuttgart und Augsburg, 1858. — 867.

{224.} A. Smith. «An Inquiry into the Nature and Causes of the Wealth of Nations». Vol. I, London, 1776, p. 63. Маркс разглежда подребно възгледите на Смит за работната заплата, печалбата и поземлената рента като източници на стойността във ІІ том на «Капиталът» (вж. К. Маркс, Ф. Енгелс, т. 24, с. 380—409) и в «Теории за принадената стойност» (виж и ІV том на капиталът тук при нас или К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 26, част I, с. 65—76). — 867.

{225.} Вж. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 24, с. 417—418. — 879.

{226.} J. В. Say. «Traite d’economie politique». Quatrieme edition, tome II, Paris, 1819. — 882.

{227.} Вж. Th. Tooke. «An Inquiry into the Currency Principle». 2nd ed., London* 1844, p. 36. — 884.

{228.} P. J. Proudhon. «Qu’est-ce que la propriete? cu Recherches stir le principe du droit et du gouvernemcnt». Paris, 1841, p. 201—202. — 885.

{229.} Вж. A. Quctelet. «Stir Thomme et Ie developpement dc ses facultes, ou Essai de physique sociale». Tomes I—II, Paris, 1835. — 903.

{230.} Маркс има предвид очевидно произведението: «А Prize Essay on the Comparative Merits of Competition and Cooperation». London, 1834. — 927.

{231.} Това произведение е написано от Енгелс след излизане на III том на «Капиталът» от К. Маркс. В писмо до Кауцки от 21 май 1895 г. Енгелс съобщава, че има намерение да отпечата в списание «Neue Zeit» допълнения към ІІІ том на «Капиталът» под форма на две статии. Първата статия «Закинът за стойността и нормата на печалбата» била написана във връзка с шума, вдигнат от буржоазната икономическа литература около някакво мнимо «противоречие» между I и III том на «Капиталът». Тя била публикувана наскоро след смъртта на Енгелс в органа на Германската социалдемократическа партия «Neue Zeit». За втората статия бил съставен план-конспект от 7 точки съобразно най-важните проблеми, които Енгелс имал намерение да разгледа в нея. Ръкописът е озаглавен «Борсата. Допълнителни бележки към III том на "Капиталът"». — 931.

{232.} «La Rassegna» («Преглед») — италианско двуседмично списание с буржоазно направление, излизало от 1892 до 1895 г. в Неапол.

«La Riforma Sociale» («Социална реформа») — италианско месечно списание с буржоазно-либерално направление, излиза от 1894 г. в Торино и Рим. — 939.

{233.} Хайне. Послеслов към Романсеро. — 940.

{234.} Енгелс има предвид библейската легенда за влъхвата Валаам, който бил поканен от моавитянския цар Валак да произнесе проклятие срещу израилтяните. Но по внушение на бога вместо проклятие Валаам произнесъл благословия. Енгелс иронично осмива безпринципността и двуличието на Лориа. — 940.

{235.} «Archiv fur sozialc Geselzgebung und Statislik» («Архив за социално законодателство и статистика») — немско политико-икономическо списание, излизало под това заглавие 4 пъти годишноот 1888 до 1903 г. вТюбинген, по-късно в Берлин под редакцията на социалдемократа X. Браун. — 910

{236.} «Sozialpolitisches Centralbalt» («Социално-политически централен вестник») немско седмично списание със социалреформистко направление, излизало под това заглавие в Берлин през 1892—1895 г. под редакцията на социалдемократа X. Браун. — 941.

{237.} Енгелс има предвид писмо на К. Шмид от 1 март 1895 г. Критичен анализ на тези положения Енгелс дава и в отговора си до К. Шмид от 12 март 1895 г. — 941.

{238.} Става дума за откриването на Куба, Хаити и Бахамските острови. Северна Америка, морския път за Индия, около най-южната точка на Африка и най-после Южна Америка. — 950.1*2*

 

(горе)a*

АЗБУЧЕН ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ
на хора, споменавани в ІІІ том на "Капиталът"
А Б В Г Д Е З К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю

A 

 

(горе)
A

Александър (Alexander), Натаниел— английски търговец, шеф на фирма, която търгувала с Индия през първата половина на XIX в. — 446. 591

Ана (1665—1714) — английска кралица (1702—1714). — 655

Андсрсън (Anderson), Адам (ок. 1692—1765) — шотландски буржоазен икономист, автор на трудове по история на търговията. — 358

Андсрсън (Anderson), Джеймс (1739— 1808) — английски буржоазен икономист, който разработил в общи черти теорията на диференциалната рента. — 658, 659

Андсрсън (Anderson), Джеймс Андрю — английски банкер, управител на шотландска банка в средата на XIX век. — 565, 566, 602

Анфантсн (Enfantin). Бартелеми Проспер (1796—1864) — френски социалист-утопист, един от най-близките ученици на Сен Симон. — 644, 647—649

Арбътнот (Arbulhnot), Джордж (1802—1865) — чиновник от английското държавно съкровище (министерство на финансите); автор на редица трудове по въпросите на паричното обръщение и кредита, привърженик на школата, която била известна под името «принцип на паричното обръщение». — 589

Аристотел (384—322 преди н.е.) — велик древен мислител, във философията се колебаел между материализма и идеализма; идеолог на робовладелската класа; по икономическите си възгледи защитник на натуралното робовладелско стопанство, пръв анализирал формата на стойността. — 415—416

Арнд (Arnd), Карл (1788—1877) — германски буржоазен икономист, представител на вулгарната политическа икономия. — 391, 828

Архимед (около 287—212 преди н.е.) — велик древногръцки математик и механик. — 935

Атууд (Attwood), Матиас (1779—1851) — английски банкер и икономист, представител не бирмингамската щкола, известна под името «привърженици на малкия шилинг». — 599

Атууд (Attwocd), Тюмас (1783—1856) — английски банкер, политически деец и икономист, представител на бирмингамската школа, известна под името «привърженици на малкия шилинг». — 578, 599

Ашли (Asheley), Антони Купер, граф Шефтсбъри (1801 — 1885) — английски политически деец* през 40-те години възглавявал в парламента групата на торите филантропи, от 1847 г. виг. — 667Б 

 

 

(горе)
Б

Балзак (Balzac), Оноре дьо (1799—1850) велик френски писател реалист. — 46

Бастиа (Bastiat), Фредерик (1801—1850) — френски вулгарен икономист, проповедник на теорията за хармония на класовите интереси в буржоазното общество. — 164, 372

Бебидж (Babbage), Чарлз (1792—1871) — английски математик и механик, буржоазен икономист,— 115, 126

Бейкър (Baker), Робърт — английски чиновник, през 50—60-те години на XIX в. фабричен инспектор. — 100, 102, 135, 136, 137, 139

Бейнс (Baynes), Джон — член на общинския съвет, на английския град Блякбърн; през 1857 г. прочел и публикувал две лекции за търговията .с памук. — 135, 136

Бекер (Bekker), Имануил (1785—1871) — германски филолог, издал редица произведения на древни автори (Платон, Аристотел, Аристофан и.др.) — 416

Бел (Bell), Дж. М. — управител на шотландска банка през първата половина на XIX век, автор на редица трудове по въпросите на банковото и паричното обръщение. — 585

Белърс (Bellers), Джон (1654—1725) — английски икономист, подчертавал значението на труда за създаването на богатството; автор на редица утопични проекти за социални реформи. — 310

Бентинк (Bentinck), Джордж (1802—1848) — английски политически деец, от партията на вигите (виг), виден член на парламента, привърженик на протекционизма. — 449

Беринг — английско семейство на финансисти и банкери. — 575

Бесемер (Bessemer), Хенри (1813—1898) — английски инженер и химик, изобретател, предложил нов икономичен начин за преработка на чугуна в стомана. — 81

Бидерман. (Biedermann), Карл (1812—1901) — германски буржоазен историк и публицист, отначало умерен либерал; от 60-те години нататък наииоиал-лкберал, редактор на «Deutsche Allgemeine Zeitung» (1863—1879) — 86

Биконсфилд, граф — вж. Дизраели, Бенджамин

Бозанкет (Bosanquet), Джеймс Уотмън (1804—1877) — английски банкер и икономист, наред с икономически трудове публикувал и редица книги по б!блейска хронология. — 400, 432

Брайт (Bright), Джон (1811—1889)— английски фабрикант, буржоазен политически деец, един от лидерите на фритрейдърите и основател на Лигата против житните закони; от началото на 60-те години лидер на лявото крило на либералната партия; заемал редица министерски постове в либералните кабинети. — 670

Браун (Brown), Уилям (1784—1864) — английски търговец и банкер, фритрейдър. — 601

Браун (Braun), Хайнрих (1854—1927) — германски социалдемократ, реформист, журналист, един от основателите на списание «Neue Zeit», редактор на списание «Archiv fur soziale Geselzgebung und Statistik» и на редица други печатни органи, депутат в Райхстага. — 940, 941

Бриско (Briscoe), Джон (края на XVII век) — английски капиталист, съставил проект за учредяване на поземлена банка, в която виждал средство за избавяне от лихварството; член на парламента. — 641

Бърнъл Осбърн (Bernal Osborne), Ралф (1808—1882) — английски политически деец, либерал, член на парламента, секретар на адми-ралтейството (морското министерство) — (1852—1858). — 148

Бюре (Buret), Йожен (1810—1842) — френски дребиобуржоазен социалист. — 843

Бюш (Busch), Йохан Георг (1728—1800) — германски икономист, придържал се общо взето към меркантилистки възгледи. — 652 В

 

(горе)
В

Велзер — най-голямата германска търговско-лихварска фирма през XV—XVI век. — 948

Венсар (Vinçard), Пиер Дени (1820— 1882) — френски работник, публицист, участник в революцията от 1848 г.; активен деец на кооперативното движение, автор на редица трудове за положението на работническата класа, член на I Интернационал. — 825

Вери (Verri), Пиетро (1728—1797) — италиански буржоазен икономист, един от първите критици на учението на физиократите. — 301 — 302

Висеринг (Vissering), Симон (1818—1888) — холандски буржоазен икономист и статистик, представител на вулгарната политическа икономия. — 343, 345

Волф (Wolf), Юлиус (1862—1937) — германски буржоазен икономист, представител на вулгарната политическа икономия. — 20, 24

Вулф (Woolf), Артър (1766—1837) — английски инженер и изобретател. — 109, 110 Г

 

(горе)
Г 

Гарднър (Gardner), Робърт — собственик на памукотекстилна фабрика в Манчестър от средата на XIX в. — 443, 525, 526

Гарибалди (Garibaldi), Джузепе (1807—1882) — италиански революционер, демократ, водач на национално освободителното движение в Италия. — 24

Георг ІІІ (1738—1820) — английски крал (1760—1820) — 427

Глин (Glyn), Джордж Fренфел (1824—1887) английски банкер, либерал, член на парламента, секретар на държавното съкровище (1868—1873). — 583

Грег (Greg), Робърт Хайд (1795— 1875) — голям английски фабрикант, либерал. — 119

Грей (Сгеу), Джордж (1799—1882) — английски държавник, виг (от партията на вигите), министър на вътрешните работи (1846—1852, 1855—IS58 и 1861 — 1866) и министър на колониите (1854—1855). — 102

Гърней (Gurney), Семюъл (1786—1856) — голям английски банкер. — 443, 445, 449, 453, 568

Гьоте (Goethe), Йохан Волфганг (1749—1832) — велик германски писател и мислител. — 425 Д

 

 

(горе)
Д

Дав (Dove), Патрик Едуърд (1815—1873) — английски буржоазен философ и икономист. — 671

Давенънт (Davenant), Чарлз (1656—1714) — английски икономист и статистик, меркантилист. — 700

Данте Алигиери (Dante Alighieri) (1265—1321) — велик италиански поет. — 24

Дейвидсън (Davidson), Даниел Мн-чел—английски търговец, след разкриване на мошеническите му търговски операции през 1854 г. бил принуден да избяга от Англия. — 575

Дер (Daire), Йожен (1798—1847) — френски буржоазен икономист, издател на съчинения по политичсска икономия. — 825

Джевънс (Jevons), Уйлям Стенли (1835—1882) — английски буржоазен икономист и философ, представител на математическата школа на вулгарната политическа икономия. — 131

Джейкъб I (1566—1625) — английски крал (1603—1625), — 155, 650

Джилбърт (Gilbart), Джеймс Уйлям (1794—1863) — английски банкер и икономист, автор на редица трудове по банково дело. — 366, 389, 436—438, 579, 580, 650—651

Джилкрист (Gilchrist), Пърси — английски химик; разработвал с Томас нов начин за производство на стомана. — 81

Джонс (Jones), Ричард (1790—1855) — английски буржоазен икономист; неговите трудове отразяват упадъка и разпадането на класическата школа на политическата икономия, като същевременно по редица въпроси на политическата икономия той надминал Рикардо.— 287, 820

Джонстън (Jonston), Джеймс Финли Уир (1796—1855) — английски агрохимик. — 656, 710

Дизраели (Disraeli), Бенджамин, граф Биконсфилд (1-804—-1881) — английски държавник и писател, един от лидерите на торите, през втората половина нa XIX в., лидер на консервативната партия, канцлер на съкровището (министър на финансите) (1852, 1858— 1859 и 1866—1868), министър-председател (1868 и 1874—1880). — 449

Домбал (Dombasle), Кристоф Жоузеф Александър, Матийо дьо (1777—1843,) — известен френски агроном. — 851

Доницети (Donizetti), Гаетано (1797—1848) — Известен италиански композитор. — 24, 936

Дюро дьо Ла Мал. (Dureau de La Malle), Адолф Жул Сезар Огюст (1777—1857): — френски поет и историк. — 114 Е

 

(горе)
Е 

Енгелс (Engels), Фридрих (1796—1860) — баща на Ф. Енгелс. — 507

Енгелс (Engels), Фридрих (1820—1895) — 3—26, 58, 68, 79—87, 121, 132, 133, 135, 138, 148, 165, 183, 193, 246—248, 282—284, 325, 360. 361, 388, 394, 418, 419, 432, 438—442, 448, 449, 461 — 463, 468, 471—474, 491—492, 507, 509, 511—512, 518. 540, 558, 564, 567—568, 594—595, 596, 603, 609, 614, 615, 624, 645, 710—742, 749—764, 778, 784, 813, 855, 859, 957—958

Епикур (ок. 341 — ок. 270 г. преди н.е.) — бележит древногръцки философ материалист, атеист. — 355, 638 3

 

(горе)
3

Зомбарт (Sombart), Вернер (1863— 1941) — германски вулгарен буржоазен икономист, в началото на своята дейност катедър-социалист, по-късно идеолог на германския империализъм; през последните години на gивотd си минал на позициите на фашизма и възхвалявал хитлеристкия режим. — 940, 941 К

 

(горе)
К

Калиостро (Cagliostro), Алесандро, граф (истинското му име е Джузепе Балзамо) (1743—1795) — италиански авантюрист. — 939

Кантильон (CantilIon), Ричард (1680—1734) — английски икономист, предшественик на физиократите, търговец. — 823

Кардуел (Cardwell), Едуърд (1813— 1886) — английски държавник, отначало тори (от партията на торите), след това един от лидерите на пилитите, по-късно либерал; министър на търговията (1852—1855), главен секретар за Ирландия (1859—1861), министър на колониите (1864—1866) и военен министър (1868—1874). — 593

Карл Велики (около 742—814) — франкски крал (768—800) и император (800—814). — 637, 639, 825

Катон (Марк Порций Катон Стари) (234—149 г. преди н.е.) — римски политически деец и писател, защитавал привилегиите на аристократите. — 356, 415, 826

Кейли (Cayley) — английски икономист, представител на бирмингамската школа, известна под името «привърженици на малкия шилинг»; член на тайната комисия при камарата на лордовете за изясняване причините на търговската криза от 1847 г. и на специалния комитет по банково законодателство през 1857 г. — 459, 578

Кемпбел (Campbell), Джон (1779—1861) — английски държавник и юрист, главен съдия от съда на кралската скамейка (1850—1859) лорд-канцлер (министър на правосъдието) (1859—1861). — 101

Кенеди (Kennedy), Примроз Уилям — английски банкер, управител на шотландска банка през средата на XIX век. — 565, 602

Кепс (Capps), Едуърд — английски предприемач-строител от средата на XIX век. — 601

Кери (Сагеу), Хенри Чарлз (1793—1879) — американски вулгарен буржоазен икономист, създател на реакционната теория за хармония на класовите интереси в капиталистическото общество. — 125, 164, 429, 635

Кернс (Cairnes), Джон Елиот (1823—1875) — английски буржоазен икономист и публицист; бил против робовладелството в Южните щати. — 414

Кетле (Quetelet), Адолф (1796—1874) — белгийски буржоазен учен статистик, математик и астроном. — 903

Кинкейд (Kincaid), Джон (1787—1862) — английски чиновник, през 50-те години фабричен и затворнически инспектор в Шотландия. — 101

Кинир (Kinnear), Дж. Г. — автор на книгата «Криза и паричното обръщение», излязла в Лондон през 1847 г. — 478, 565

Киселбах (Kiesselbach), Вилхелм — германски историк и социолог от втората половина на XIX в. — 353

Клей (Clay), Уилям (1791—1869) — английски политически деец и икономист, привърженик на школата, известна под името «принцип на паричното обръщение». — 596

Коклен (Coquelin), Шарл (1803— 1852) — френски буржоазен икономист, привърженик на свободната търговия. — 433

Конт (Comte), Шарл (1782—1837) — френски либерален публицист, вулгарен икономист. — 656

Корбет (Corbet), Томас — английски буржоазен икономист от XIX в. — 181, 186, 189, 227, 332

Котън. (Cotton), Уилям (1786—1866) — английски търговец, управител на Английската банка (1844—1845), един от директорите на същата (1821 —1865). — 449

Кустоди (Custodi), Пиетро (1771—1842) — италиански икономист, издател на съчиненията на италианските икономисти от края на XVI — началото на XIX в. — 301.

Къртис (Curtis), Тимъти Ейбръм — един от директорите на Английската банка и член на управителния съвет на Източноиндийската компания през 40-те години на XIX в. — 421 Л

 

(горе)
Л

Лаверн (Lavergne), Луи Габриел Леонс Гило дьо (1809—1880) — френски буржоазен политически деец и икономист, автор на редица трудове по икономика на селското стопанство. — 669— 670

Лексис (Lexis), Вилхелм (1837— 1914) — германски буржоазен икономист и статистик, представител на вулгарната политическа икономия. — 12—14

Ленг (Laing), Семюъл (1810—1897) — английски политически деец и публицист, заемал редица висши административни постове в английските железопътни компании, член на парламента, либерал. — 812

Ленге (Linguet), Симон Никола Анри (1736—1794) — френски адвокат, публицист, историк и икономист, критикувал физиократите и буржоазния либерализъм от феодално-абсолютистки позиции, като изказал обаче редица задълбочени критични забележки за буржоазните свободи и собственост. — 96, 830

Либих (Liebig), Юстус (1803—1873)— бележит германски учен, един от основателите на агрохимията. — 783, 808, 818

Лист (List), Фридрих (1789—1846) — германски вулгарен буржоазен икономист, проповедник на крайния протекционизъм. — 928

Листър (Lister), Джеймс (род. ок. 1802 г.) — английски банкер, управител на Юнион банк ъв Ливърпул. — 445, 483

Литъм (Leatham), Уилям Хенри (1815—1885) — английски банкер и политически деец, радикал, член на парламента. — 432

Ло (Law), Джон (1671—1729) — английски буржоазен икономист и финансист, министър на финансите на Франция (1719—1720); известен със спекулантската си дейност по издаване на банкноти, завършила с пълен крах. — 476, 644

Лойд (Loyd), Семюъл Джонс, барон Оувърстън (1796—1883) — английски банкер, буржоазен икономист, привърженик на школата, известна под името «принцип на паричното обръщение». — 452— 461, 462—468, 523, 553, 555, 558, 559, 566, 578, 589, 591, 592, 593, 594, 596, 603, 612

Лок (Locke), Джон (1632—1704) — бележит английски философ дуалист, сенсуалист; буржоазен икономист, колебаел се между номиналистичната и металната теория за парите. — 358, 379, 387, 388, 391, 393,: 406, 661

Лориа (Loria), Акиле (1857—1943) — италиански буржоазен социолог и икономист, представител на вулгарната политическа икономия; фалшификатор на марксизма.—21—24, 935, 936, 939, 940, 941

Лутер (Luther), Мартин (1483— 1546) — виден деец на Реформацията, основател на протестантизма (лутераиството) в Германия; идеолог на германското бюргерство; през време на Селската война от 1525 г. се сбявил против въстаналите селяни и градските бедняци на страната на князете. — 356, 373, 425—426, 640, 650—651, 948

Людовик (Луи,) XIV (1638—1715) — френски крал (1643—1715). — 114

Люзак (Luzak), Ели (1723—1796) — холандски философ, юрист и икономист. — 344 М

 

(горе)
М

Магон (ок. 550—500 г. преди н.е.)— картагенски съдия, един от основателите на картагенското могъщество; автор на съчинение от 28 тома за селско стопанство, преведено на гръцки и латински език. — 415

Майнърт (Meynert), Теодор. (1833—1892) — австрийски лекар, невропатолог и психиатър. — 4

Мак-Донел (Mac-Donell), Джон — английски банкер, управител на Ирландската банка през средата на XIX век. — 565

Маколей (Macaulay), Томас Бабингтън (1800—1859) — английски буржоазен историк и политически деец, виг (от партията на вигите), член на парламента. — 644

Мак-Кълък (MacCulloch), Джон Ра-мсей (1789—1864) — английски буржоазен икономист, вулгаризатор на икономическото учение на Рикардо, ревностен апологет на капитализма. — 74, 195, 243, 258

Малтус (Malthus), Томас Робърт (1766—1834) — английски свещеник, икономист, идеолог на обуржоазилата се земевладелска аристокрация, апологет на капитализма, проповедник на откачената теория за ИЗЛИШНОТО население. — 43, 46, 52, 54, 185, 208, 215, 427, 699, 710—711

Манли (Manley), Томас (1628—1690) — английски писател и буржоазен икономист, меркантилист. — 643

Маркс (Marx), Карл (1818—1883) (биографични данни). — 3—26, 149, 193, 325, 419, 463, 471, 783—784, 933, 935, 943, 956

Марон (Магоn), X. — автор на брошура по въпросите на селското стопанство, излязла на немски език в Опелн през 1859 г. — 848

Маси (Massie), Джозеф (ум. в 1784 г.) — английски икономист, представител на класическата буржоазна политическа икономия. — 358, 379,380, 388, 391, 394, 406, 851

Maypep (Maurer), Георг Лудвиг (1790—1872) — виден германски буржоазен историк, изследовател на обществения строй на древна и средновековна Германия; направил голям принос в изследването на историята на средновековната община — марката — 199

Менгер (Menger), Карл (1840—1921) — австрийски буржоазен икономист, един от главните представители на австрийската школа в политическата икономия — 13

Мил (Mill), Джон Стюърт (1806—1873) — английски буржоазен икономист и философ позитивист, епигон на класическата школа в политическата икономия. — 420, 430, 559, 595, 596, 615

Мирабо (Mirabeau), Виктор Рикети, маркиз дьо (1715—1789) — френски буржоазен икономист, фи-зиократ. — 795

Молиер (Molière), Жан Батист (истинското му име е Поклен) (1622—1673) — велик френски драматург. — 24, 940

Момзен (Mommsen), Теодор (1817—1903) — виден германски буржоазен историк; автор на много трудове по история на древния Рим. — 353, 415, 826—827

Морган (Morgan), Луис Хенри (1818—1881) — бележит американски учен, етнограф, археолог и историк на първобитното общество, стихиен материалист. — 193

Морис (Morris), Джеймс — управител на Английската банка през 1848 г. — 449, 488, 507, 511, 551, 608

Мортън (Morton), Джон Локарт — английски агроном от средата на XIX век, автор на редица трудове по въпросите на селското стопанство. — 668—669, 714

Мортън (Morton), Джон Чалмърс (1821—1888) — английски агроном, автор на редица трудове по въпросите на селското стопанство. — 668—669

Муние (Mounier), А. — френски историк от средата на XIX век. — 848, 851

Мур (Moore), Семюъл (ок. 1830—1912) — английски юрист, член на I Интернационал; заедно с Евелинг превел на английски език I том на «Капиталът» и «Манифест на Комунистическата партия»; приятел на Маркс и Енгелс. — 6

Мъри (Murray), Робърт — английски банкер от средата на XIX век. — 565

Мьозер (Möser), Юстус (1720—1794) — германски историк и публицист, изразител на интересите на германската консервативна буржоазия. — 820

Мюлер (Müller), Адам Хайнрих (1779—1829) — германски публицист и икономист, представител на така наречената романтическа школа, която изразявала интереси на феодалната аристокрация; противник на икономическото учение на А. Смит. — 384, 428—429 Н

 

(горе)
Н

Наполеон I Бонапарт (1769—1821) — френски император (1804—1814 и 1815). — 644.

Насмит (Nasmyth), Джеймс (1808—1890) — английски инженер, изобретател на парния чук. — 108.

Hив (Neave), Шефилд — управител на английска банка през 1858 г. — 512, 564.

Норман (Norman), Джордж Уорд (1793—1882) — английски буржоазен икономист, автор на трудове за паричното обръщение и данъците, привърженик на школата, известна под името «принцип на паричното обръщение»; един от директорите на Английската банка (1821 —1872). — 450— 452, 461, 589, 591

Норт (North), Дъдли (1641—1691) — английски икономист, един от първите представители на класическата буржоазна политическа икономия. — 652, 661

Нюмън (Newman), Семюъл Филипс (1797—1842) — американски буржоазен философ и икономист. — 301

Нюмън (Newman), Френсис Уилям (1805—1897) — английски филолог и публицист, буржоазен радикал, автор на редица трудове по религиозни, политически и икономически въпроси. — 697, 851

Нюмърч (Newmarch), Уилям (1820—1882) — английски буржоазен икономист и статистик. — 539, 563, 566, 581—582. 597, 602, 606, 609, 610, 612, 617, 618, 621, 622, 624 О

 

(горе)
О

Овидий (Публий Овидий Назон) (43 преди н.е. — около 17 от н.е.) — бележит римски поет. — 855

Оувърстън — вж. Лойд, Семюъл Джонс, барон Оувърстън.

Одерман (Odermann), Карл Густав (1815—1904) — германски педагог,. автор на редица учебници по търговия. — 338

Ожие (Augier), Мари — френски журналист от средата на XIX векг автор на статии по икономически въпроси. — 633—634, 651

0’Конор (0’Соnог), Чарлз (1804—1884) — американски юрист и политически деец, демократ. — 416

Орд (Ord), Уилям Милър (1834—1902) — английски лекар. — 106, 107

Оуен (Owen), Робърт (1771—1858) — велик английски социалист, утопист. — 645—646 П

 

(горе)
П

Палмерстън (Palmerston), Хенри Джон Темпъл, виконт (1784—1865) — английски държавник, в началото на кариерата си тори, от 1830 г. един от лидерите на вигите, опирал се на десните елементи в тази партия; министър на външните работи (18^0 — 1834 1835—184! и 1846—1851), министър на вътрешните работи (1852—1855) и министър-председател (1855—1858 и 1859—1865). — 102, 665

Палмър (Palmer), Джон Хорсли (1779—1858) — английски финансист, от 1811 г. един от директорите на Английската банка, през 1830—1832 г. управител на Английската банка, по-късно заемал различни длъжности във финансови учреждения. — 597—599, 608

Пармантие (Parmantier), Антоан Огюстен (1737—1813) — френски агроном, автор на редица трудове по селското стопанство. — 114

Паси (Passy), Иполит Филибер (1793—1880) — френски вулгарен буржоазен икономист и политически деец, министър на финансите през време на Втората република. — 808, 822, 825, 828, 829

Патерсън (Paterson), Уилям (1658—1719) — основател на Английската банка. — 644

Пекьор (Pecquer); Константен (1801—1887) — френски икономист, социалист утопист. — 648—649

Перейра (Pèreire), Емил (1800—1855) — френски банкер, през 20-те — 30-те години клонял към сенсимонистите, в периода на Втората империя бонапартист, депутат от Законодателния корпус: през 1852 г. заедно с брат си Исак Перейра основали акционерната банка «Crèdit Mobilier. — 645

Перейра (Pèreire), Исак (1806—1880) — френски банкер, бонапартист, депутат от Законодателния корпус, през 1852 г. заедно с брат си Емил Перейра основали акционерната банка «Crèdit Моbilier ». — 476

Пети (Petty), Уйлям (1623—1687) — бележит английски икономист и статистик, родоначалник на кла^-сичес ката буржоазна политическа икономия в Англия. — 358, 379, 387, 388. 391, 393, 406, 504, 700, 823—824

Пийз (Pease), Джозеф — провинциален банкер. — 435, 449

Пил (Peel), Робърт (1788—1850) — английски държавник, лидер на умерените тори, наречени на негово име пилити; министър на вътрешните работи (1822—1827 и 1828—1830), министър-председател (1834—1835 и 184 —1846); с подкрепа на либералите прокарал отмяната на житните закони (1846). — 587, 589

Пилат Понтийски (умрял около 37 г.) — римски прокуратор (наместник) на Юдея, "измил ръцете си", т.е. прехвърлил своята отговорност на подведената от него тълпа Христос да бъде разпънат на кръста. (26—36). — 883

Пиндар (ок. 522 — ок. 442 преди н.е.) — древногръцки поет, автор на тържествени оди. — 417

Пит (Pitt), Уилям Млади (1759— 1806) — английски държавник, един от лидерите на торите; министър-председател (1783—1801 и 1804—1806). — 426—428

Плиний (Гай Плиний Секунд) (23—79 от н.е.) — римски учен натуралист, автор на «Естествена история» в 37 книги. — 114

Попе (Рорре), Йохан Хайнрих Мо-риц (1776—1854) — германски учен, автор на редица трудове по история на техниката. — 362

Прайс (Price), Ричард (1723—1791)— английски публицист, икономист и философ моралист; буржоазен радикал. — 426—428, 430

Прудон (Proudhon), Пиер Жозеф (1809—1865) — френски публицист, икономист и социолог, идеолог на дребната буржоазия, един от родоначалниците на анархизма. — 47, 372—374, 382, 648, 663, 885, 887Р

 

(горе)
Р

Райт (Wright), Ишабод Чарлз — английски банкер от средата на XIX век. — 564, 567

Рамсей (Ramsay), Джордж (1800—1871) — английски икономист, един от последните представители на класическата буржоазна политическа икономия. — 46, 52, 301, 390, 410, 806

Редгрейв (Redgrave), Александър — фабричен инспектор в Англия. — 111, 145, 147

Реден (Reden), Фридрих Вилхелм Ото Лудвиг фон (1804—1857) — германски статистик. — 504

Редклиф (Redcliffe), Джон Нетен (1826—1884) — английски лекар епидемиолог, почетен секретар (1862—1867) и президент (1875— 1877) на Епидемиологическото дружество; един от инспекторите при Тайния съвет за обследване здравословпото състояние на населението (1869—1883). — 108

Рикардо (Ricardo), Дейвид (1772—1823) — английски икономист, виден представител на класическата буржоазна политическа икономия. — 12, 20, 45, 52, 74, 118, 126, 195, 199, 215, 219— 221.243. 257, 258, 261—264, 269, 281, 349, 350, 463, 586, 587.; 588, 589, 689, 690, 699, 711, 785, 795, 811, 855, 882, 883, 895

Ричи (Ritchie), К. Т. — английски банкер от края на XIX век, — 583

Родбертус—Ягецов (Rodbertus-Jagetzow), Йохан Карл (1805—1875) — германски вулгарен икономист и политически деец, идеолог на обуржоазилите се пруски юнкери; проповедник на реакционните идеи на пруския «държавен социализъм». — II, 150, 817, 841

Родс (Rhodes), Сесил Джон (1853—1902) — английски политически деец, апологет на империализма, един от главните организатори на колониалните грабежи на Англия. — 958

Родуел (Rodwell), Уилям — английски провинциален банкер от средата на XIX век. — 535

Рой (Roy), Хенри — английски лекар и икономист. — 389, 392

Ротшилд (Rothschild), Джеймс (1792—1868) — шеф на банкерската фирма Ротшилдовци в Париж. — 506

Poшep (Roscher), Вилхелм Георг Фридрих (1817—1894) — германски вулгарен икономист, професор в Лайпцигския университет, основател на така наречената историческа школа в политическата икономия. — 244, 332, 349, 429, 867

Ръсел (Russell), Джон (1792—1878) — английски държавник, лидер на вигите, министър-председател (1846—1852 и 1865—1866). — 448.

Рюбишон (Rubichon), Морис (1766—1849) — френски вулгарен буржоазен икономист. — 668, 851, 854 С

 

(горе)
С

Саймън (Simon), Джон (1816—1904) — английски лекар, медицински инспектор при Тайния съвет, редактирал отчетите за здравословното състояние на населението. — 103, 105, 107, 108

Сей (Say), Жан Батист (1767—1832) — френски вулгарен буржоазен икономист, пръв изложил систематично апологетичната теория за «трите фактора на производството». — 301, 882, 887, 888, 889

Сениър (Senior), Насау Уилям (1790—1864) — английски вулгарен буржоазен икономист; апологет на капитализма, бил против намаляването на работния ден. — 40, 52

Сен Симон, (Saint-Simon), Анри (1760—1825) — велик френски социалист утопист. — 644—645

Сименс (Simens), Фридрих (1826— 1904) — германски инженер, живеел в Англия; със съдействието на брат си Вилхелм Сименс конструирал през 1856 г. регенеративна топилна пеш, която по-късно била използвана в мартеновския процес при получаване на стомана. — 81

Сисмонди (Sismondi), Жан Шарл Леонар Симон дьо (1773—1842) — швейцарски икономист, дребно-буржоазен критик на капитализма, виден представител на икономическия романтизъм. — 514—516, 843

Смит (Smith), Адам (1723—1790) — английски икономист, един от най-видните представители на класическата буржоазна политическа икономия. — 154, 208, 209, 215, 231, 244, 253, 349, 354, 356, 414, 428, 477, 509, 510, 654, 790, 806, 807, 811, 812, 867, 882, 883, 886

Смит (Smith), Едуърд (ок. 1818—1874) — английски лекар, консултант и пълномощник на Тайния съвет по обследване храненето на населението в работническите райони, член на Комитета за подпомагане на бедните. — 105

Стюърт (Steuart), Джеймс (1712—1780) — английски буржоазен икономист, един от последните представители на меркантилизма, противник на количествената теория за парите. — 250, 355, 393, 825 Т

 

 

(горе)
Т

Теренций (Публий Теренций Афер) (ок. 185 — 159 преди н.е.) — знаменит римски драматург комедиограф. — 243

Тиер (Thiers), Адолф (1797—1877) — френски буржоазен историк и държавник, министър-председател (1836, 1840); президент на републиката (1871 —1873), палач на Парижката комуна. — 663

Токвил (Tocqueville), Алексис (1805—1859) — френски буржоазен историк и политически деец, легитимист и привърженик на конституционната монархия. — 843

Томас (Thоmas), Сидни Джилкрист (1850—1885) — известен английски металург и изобретател. — 81

Торенс (Torrens), Робърт (1780—1864) — английски буржоазен икономист, привърженик на школата, известна под името «принцип на паричното обръщение». — 45, 52, 118, 382, 589

Туелс (Twells), Джон — английски банкер от средата на XIX век. — 548, 549, 599, 600

Тук (Тооке), Томас (1774—1858) — английски буржоазен икономист, принадлежал към класическата школа в политическата икономия, критикувал теорията за парите на Рикардо; автор на многотомния труд «История на цените». — 382, 389, 399, 400, 432, 433, 435, 450, 473, 477—481, 485, 488, 493, 494—495, 523, 564, 589, 596, 599, 608, 612, 883

Тун (Thur), Алфснс (1853—1885) — германски буржоазен историк. — 947, 948

Тъкет (Tuckett), Джон Дебел (умрял в 1864 г.) — автор на излязлата в Лондон през 1847 г. на английски език двутомна «История на положението на трудещото се население в миналото и настоящето». — 641

Търнър (Turner), Чарлз — английски търговец, шеф на търговска фирма в Ливърпул, която през първата половина на XIX в. търгувала с Индия. — 444, 448г 525

Тюрго (Turgot), Ан Робер Жан (1727—1781) — френски икономист и държавник, най-изтъкнатият представител на школата на физиократите; генерален контрольор на финансите (1774— 1776). — 661 У

 

(горе)
У

Уайли (Wylie), Александър Хенри — английски търговец от средата на XIX век. — 558, 592, 593

Уегелин (Weguelin), Томас — английски търговец, либерал, член на парламента, управител на Английската банка през 1857 г. — 485, 534, 539, 540, 559, 566, 611, 618

Уейкфийлд (Wakelfield), Едуърд Гибон (17S6—1862) — английски държавен деец, икономист, създател на буржоазната тесрия за колонизацията. — 795, 808

Уест (West), Едуърд (1782—1828)— английски икономист, един от представителите на класическата буржоазна политическа икономия, разработвал въпроси на поземлената рента. — 262, 699

Уилсън (Wilson), Джеймс (1805—1860) — английски буржоазен икономист и политически деец, основател и редактор на списание «Economist»; през 1853—1858 г. секретар на съкровището (министерството на финансите); фритрейдър, противник на количествената теория за парите. — 477, 485, 572, 573, 574, 580, 581, 589, 617, 618, 619, 620, 622, 623, 624

Уилсън-Патън (Wilson-Paten), Джон (1802—1892) — английски политически деец, тори (член на партията на торите), по-късно консерватор; член на парламента. — 102

Уолтън (Walton), Алфред А. (роден в 1816 г.) — деец на английското демократическо движение, архитект, член на Генералния съвет на I Интернационал (1867—1870); автор на книга по историята на английското земевладение. — 659—660

Ууд (Wood), Чарлз (1800—1885) — английски държавник, виг; през 1846—1852 г. канцлер на съкровището (министър на финансите), председател на Контролния съвет за Индия (1852—1855), през 1855—1858 г. пръв лорд на адмиралтейството (морски министър), министър за Индия (1859—1866), лорд-пазител на печата (1870—1874). — 593, 621—624 Ф

 

(горе)
Ф

Файърмен (Fireman), Питър (род. в 1863 г.) — американски химик, роден в Русия, живял в Германия; автор на статия за средната норма на печалбата. — 16, 20, 26

Фелер (Feller), Фридрих Ернст (1800—1859) — германски филолог, съставител на редица речници. — 338

Ферберн (Fairbairn), Уилям (1789—1874) — английски фабрикант, инженер и изобретател. — 102

Форкад (Forcade), Йожен (1820—1869) — френски буржоазен публицист, вулгарен икономист. — 668, 885—886

Фосет (Fawcett), Хенри (1833—1884) — английски буржоазен икономист, последовател на Джон Стюърт Мил; политически деец, виг (от партията на вигите). — 668

Френсис (Francis), Джон (1810—1866) — английски банков чиновник, вулгарен икономист, автор на трудове по история на банковото дело. — 642—643

Фридрих II (1194—1250) — сицилиански крал, император на така наречената Свещена римска империя. — 637

Фугер — голяма германска търговско-лихварска фирма през XV— XVII век. — 948

Фулертън (Fullarton), Джон (1780— 1849) — английски буржоазен икономист, автор на трудове за паричното обръщение и кредита, противник на количествената теория за парите. — 436, 477, 485—490, 494—496, 499, 589

Фурие (Fourier), Шарл (1772—1837) — велик френски социалист утопист. — 645, 796

Фьолин — германска търговска фирма от XVI век. — 948 X 

 

(горе)
X

Хайд (Heyd), Вилхелм (1823—1906) — германски буржоазен историк, автор на книга по история на търговията през средните векове. — 948, 949

Хайне (Heine), Хайнрих (1797—1856) — велик немски революционен поет. — 939, 940

Хамилтън (Hamilton), Робърт (1743—1829) — шотландски икономист, физик и математик. — 426

Хардкясъл (Hardcastle), Даниел — автор на книгата «Банки и банкери», излязла в Лондон през 1842 г. — 584, 651

Харингтън (Harrington), Джейм (1611—1677) — английски публицист, идеолог на новата аристокрация. — 929

Хегел (Hegel), Георг Вилхелм Фридрих (1770—1831) — най-видният представител на класическата немска философия, обективен идеалист, разработил най-всестранно идеалистическата диалектика; идеолог на германската буржоазия. — 15, 55, 655, 818

Хендерсън (Henderson), президент на блякбърнския комитет за подпомагане на бедните през втората половина на XIX век. — 145

Хенрих VIII (1491—1547) — английски крал (1509—1547). — 650

Херентванд (Herrenschwand), Жан (1728—1812) — швейцарски буржоазен икономист. — 826

Хиршфогел — германска търговска фирма от XVI век. — 948

Ходжсън (Hodgson), Адам — английски банкер, директор на Ливърлулската акционерна банка през 40-те години на XIX в. — 443, 524, 525

Ходскин (Hodskin), Томас (1787—1869) — английски икономист и публицист, защитавал интересите на пролетариата и критикувал капитализма от позициите на утопичния социализъм, използвал теорията на Рикардо за социалистически изводи. — 420, 430

Хораций (Квинт Хораций Флак) (65—8 преди н.е.) — бележит римски поет. — 220, 659

Хорнър (Horner), Леонард (1785—1864) — английски геолог и обществен деец, фабричен инспектор (1833—1856), защитавал интересите на работниците. — 101, 102, 108, 136, 139

Хъбард (Hubbard), Джон Гелибранд (1805—1889) — английски политически деец, консерватор, член на парламента (1859—1868 и 1874—1887); един от директорите на Английската банка през 1838 г. — 448, 570, 583, 589, 590, 591, 615, 627

Хьохщетер — германска търговска фирма от XVI век. — 948

Хюлман (Hüllman), Карл Дитрих (1765—1846) — германски буржоазен историк, автор на редица трудове по история на средните векове. — 343, 345, 637—638 Ц

 

(горе)
Ц

Цвилхенбарт (Zwilchenbart), Р. — швейцарски търговец от първата половина на XIX век. — 506 Ч

 

(горе)
Ч

Чайлд (Child), Джозая (1630—1699)— английски икономист, меркантилист, банкер и търговец. — 428, 643, 644

Чалмърс (Chalmers), Томас (1780—1847) — английски протестантски теолог и буржоазен икономист, последовател на Малтус. — 266, 475

Чапмен (Chapman), Дейвид Бъркли — представител на фирмата Оувъренд Гърни и К° през първата половина на XIX в. — 463, 550, 553, 566, 568—569, 571, 572, 573, 574, 575, 576, 577, 578—579. 580—581, 613

Чарлз II (1630—1685) — английски крал (1660—1685) — 642, 650

Чембърлейн (Chamberlen или Chamberlауnе), Хю (1630—1720) — английски лекар и икономист, в края на XVII век изработил проект за учредяване на поземлена банка, в която виждал средство за избавяне от лихварството. Но начинанието се провалило. — 641 Ш

 

(горе)
Ш

Шеве (Chevè), Шарл Франсоа (1813—1875) — френски дребнобуржоазен публицист и социолог. — 372

Шербюлие (Cherbuliez), Антоан Елизе (1797—1869) — швейцарски икономист, последовател на Сисмонди, съединявал теорията на Сисмонди с елементи от теорията на Рикардо. — 173

Шилер (Schiller), Фридрих (1759—1805) — велик немски писател. — 855

Шоу (Shaw), Джордж Бърнърд (1856—1950) — бележит английски драматург и публицист, от 1884 г. член на Фабианското дружество. — 13

Шмид (Schmidt), Конрад (1863—1932) — германски икономист и философ, в началото на дейността си споделял икономическото учение на Маркс, по-късно се присъединил към буржоазните противници на марксизма; автор на трудове, които по-късно станали един от идейните източници на ревизионизма. — 14—16, 21, 23, 26, 941 Щ

 

(горе)
Щ

Щибелинг (Stiebeling), Георг — американски статистик и дребнобуржоазен публицист, по произход германец, член на Централния комитет на секциите на I Интернационал в САЩ, по-късно бил изключен от Интернационала за разколническа дейност, член на Социадемократическата работническа партия на Северна Америка; автор на редица икономически статии. — 24, 26

Щорх, Андрей Карлович (Хенрих) (1766—1835) — руски икономист, статистик и историк, член на Петербургската академия на науките; епигон на класическата буржоазна политическа икономия. — 199, 867Ъ

 

(горе)
Ъ

Ъпдайк (Opdyke), Джордж (1805—1880) — американски капиталист, буржоазен икономист. — 391, 708 Ю

 

(горе)
Ю

Юм (Hume), Дейвид (1711—1776) — английски философ, субективен идеалист, агностик, буржоазен историк и икономист, противник на меркантилизма, един от ранните представители на количествената теория за парите. — 406, 587

Юър (Ure), Андрю (1778—1857) — английски химик, вулгарен икономист, автор на редица трудове по икономика на промишлеността. — 92, 115, 417 2*3*

 

(горе)

АЗБУЧНИК ЗА СПОМЕНАТИ АВТОРИ И ЛИТЕРАТУРА

ЗАБЕЛЕЖКА от издатели и редактори:
В случаите, когато не е установено с достоверност от кое издание на едно или друго произведение се е ползвал Маркс, в указателя се посочва първото му издание. В квадратни скоби са заградени установените имена на автори на анонимно излезли книги. Със звездичка са отбелязани трудове, преведени на руски език. Ред.

Anderson, A. A Historical and chronological deduction of the origin of commerce, from the earliest accounts to the present time. Vol. II. London, 1764.
(Андерсън, A. Исторически и хронологически очерк на търговията от най-ранните сведения за нея до наши дни. Том II, Лондон, 1764). — 358.

Anderson J. A Calm investigation of the circumstances that have led to the present scarcity of grain in Britain. London, 1801
(Андерсън, Дж. Безпристрастно изследване на обстоятелствата, които доведоха до сегашния недостиг на зърнени храни в Британия, Лондон, 1801). — 658.

Aristoteles. De republica libri VIII. In: Arisloielis opera ex recensione 1. Bekkeri. Tomus X. Oxonii, 1837
(Аристотел. Политика (осем книги). В книгата: Аристотел. Съчинения. Издание на И. Бекер. Том X. Оксфорд, 1837). — 416.

Arnd, К. Die naturgemasse Volkswirt-schaft, gegeniiber dem Monopolien-geiste und dem Com munismus, mit einem Ruckblicke auf die einschlagende Literatur. Hanau, 1845
(Арнд, K. Природосъобразната политическа икономия, противопоставена на духа на монополите и на комунизма, с преглед на отнасящата се тук литература. Ханау, 1845). — 391, 828.

Augier, М. Du credit public et de son histoire depuis les temps anciens jusqu’a nos jours. 1842. Paris,
(Ожие, M. За обществения кредит и за неговата история от древни времена до наши дни. Париж, 1842). — 633—634. 651.

Babbage, Ch. On the economy of machinery and manufactures. London, 1832
(Бебидж, Ч. За икономиката на фабричното производство. Лондон, 1832). — 115, 125.

Bank Credit; or the Usefulness and security of the bank of credit examined, in a dialogue between a country gentleman and a London merchant
(Банков кредит, или Изследване на полезността и сигурността на банковия кредит, под форма на диалог между селски дворянин и лондонски търговец). — 644.

Bastiat, Fr. Gratuite du credit. Discussion entre JA. Fr. Bastiat et M. Proudhon. Paris, 1850
(Бастиа, Фр. Безвъзмездност на кредита. Дискусия между г. Фр. Бастиа и г. Прудон. Париж, 1850). — 372—373. 647.

Bell, G. М. The Philosophy of joint stock banking. London, 1840
(Бел, Дж. M. Философия на акционерните банки. Лондон. 1840). — 585.

Bellers, J. Essays about the poor, manufactures, trade, plantations, and immorality. London, 1699
(Белърс, Дж. Очерци за бедните, промишлеността, търговията, колониите и безнравствеността. Лондон, 1699). — 310.

Bemerkung zu dem Aufsätze des Herrn Stiebeling: «Ueber den EinfluB der Verdichtung des Kapitals auf den Lohn und die Ausbeutung der Arbeit». In: «Neue Zeit», № 3, 1887
(Бележки към статията на г. Щибелинг: «За влиянието на концентрацията на капитала върху работпата заплата и експлоатацията на труда. В списание «iNeue ZeiW, № 3, 1887). — 24—25.

Bosanquet, J. W. Metallic, paper, and credit currency, and the means of regulating their quantity and value. London, 1842
(Бозанкет, Дж. У. Метални, книжни и кредитни пари и средства за регулиране на тяхното количество и стойност. Лондон, 1842). — 400, 432.

Briscoe, J. A Discourse on the late funds of the million-act, lottery-act, and Bank of England. Shewing, that they are injurious to the nobility and gentry, and ruinous to the trade of the nation. Together with proposals for the supplying their majesties with money on easy terms, exempting the nobility, gentry & c from taxes, enlarging their yearly estates, and enriching all the subjects in the Kingdom, by a national Landbank, The third edition. London, 1696
(Бриско, Дж. Очерк за последните фондове, получени по актовете за милиона, лотарията и Английската банка, който показва, че те са несправедливи по отношение на аристокрацията и дворянството и разрушителни за търговията на нацията. Заедно с предложения как да се снабдят с помощта на националната поземлена банка техни величества с пари при изгодни условия, като се освобождават при това аристокрацията, дребното дворянство и т.н. от данъци, като се увеличават техните годишни доходи и се обогатяват всички поданици на кралството. Трето издание, Лондон, 1696). — 511.

Buret, Е. Cours d’èconomie politique. Bruxelles, 1842
(Бюре, Е. Курс по политическа икономия. Брюксел, 1842). — 843.

Busch, J. G. Theoretisch-praktische Darstellung der Handlung in ihren mannichfaltigen Geschaften Band II. 3. Ausgabe. Hamburg. 1808
(Бюш, Й. Г. Теоретико-практическо описание на търговията в разнообразните ѝ видове. Том II, 3-то издание, Хамбург, 1808). — 652.

Cairnes, J. Е. The Slave Power: its character, career, and probable designs: being an attempt to explain the real issues involved in the American contest. London, 1862
(Кернс, Дж. Е. Робовладелството: неговият характер, път и вероятни перспективи. Опит да се обяснят действителните предмети на споровете, които лежат в основата на американския конфликт. Лондон, 1862). — 414.

[Cantillon, R.] Essai sur la nature dm commerce en general. In: Discours politiques. Tome III. Amsterdam,. 1756
([Кантильон, P.] Есе върху природата на търговията изобщо,. В книгата: Политически трактати. Том III, Амстердам, 1756). — 328.

Carey, Н. Ch. Principles of social science. Vol. III. Philadelphia, 1859
(Кери, H. Ч. Принципи на социалната наука. Том III. Филаделфия, 1859). — 429.

Carey, Н. Ch. The Past, the present, and the future. Philadelphia, 1848
(Кери, X. Ч. Миналото, настоящето и бъдещето. Филаделфия, 1848). — 658.

Chalmers, Th. On political economy in connexion with the moral state and moral prospects of society. Second edition.Glasgow, 1832
(Чалмърс, T. За политическата икономия във връзка с нравственото състояние и нравствените перспективи на обществото. Второ издание, Глаз-гоу, 1832). — 266—267, 475.

Chamberlayпе, Н. A Proposal by Dr. Hugh Chamberlayne, in Essex Street, for a bank of secure current credit to be founded upon the land, in order to the general good of landed men, to the great increase of the value of land, and the no less benefit of trade and commerce. [London] 1695
(Чембърлейн, X. Предложение от д-р Хю Чембърлейн от Есекс стрийт да се учреди банка за гарантиран текущ кредит за селското стопанство, с цел да се постигне общо благосъстояние на земевладелците, голямо повишаване на стойността на земята и не по-малка изгода за промишлеността и търговията. [Лондон], 1695). — 641.

Cherbuliez, A. Rich esse ou pauvrete. Exposition des causes et des effets de la distribution actuelle des rich esses social es, Paris, 1841
(Щербюлие, А. Богатство или бедност, Изложение на причините и последиците на съвременното разпределение на общественото богатство. Париж, 1841). — 173.

Child, J. Traites sur le commerce et sur les avantages qui resultent de la reduction de F interest de Гargent. Avec un petit traite contre Tusure, par Thomas Culpeper. Traduits de TAnglois. Amsterdam et Berlin, 1754
(Чайлд, Дж. Трактати за търговията и за изгодите, които произтичат от намалението на лихвата от парите. С малък трактат против лихварството, написан от Томас Кълпепър. Превод от английски. Амстердам и Берлин, 1754). — 428, 642—643.

The City or the Physiology of London business; with sketches on change, and at the coffee houses. London, 1845
(Сити или Физиологията на лондонския бизнес; с очерци за борсата и кафейните търговски фирми. Лондон, 1845). — 421.

Coquelin, Ch. Du Credit et des banques dans ГIndustrie. In: «Revue des deux Mondes», serie IV, tome XXXI 1842
(Коклен, Ш. За кредита и банките в промишлеността. В списание: «Revue des deux Mondes», серия IV, том XXXI, 1842). — 433.

Conte, Ch, Traite de la propriete. Tomes I—II. Paris, 1834
(Конт, Ш. Трактат за собствеността. Томове I—II. Париж, 1834). — 658.

Corbet. Th. An Inquiry into the causes and modes of the wealth of individuals; or the Principles of trade and speculation explained. London 1841
(Корбет, T. Изследване за причините на богатството на отделни лица и начините на неговото придобиване; или Обяснение на принципите на търговията и спекулата. Лондон, 1841). — 181, 186, 199, 227, 332.

The Currency theory reviewed; in a letter to the Scottish people. By a Banker in England. Edinburgh, 1845
(Теория на паричното обръщение. Писмо на английски банкер до шотландския народ. Единбург, 1845). — 438, 447, 469, 511, 560.

Daire, Е. Introduction sur la doctrine des physiocrates. In: Physiocrates. Avec une introduction et des com-mentaires par E. Daire. Premiere partie. Paris, 1846
(Дер, Е. Встъпителна статия за учението на физиократите. В книгата: Физиократи. С встъпителна статия и коментарии от Е. Дер. Първа част. Париж, 1846). — 825.

*Doctrine de Saint-Simon. Exposition. Premiere annee. 1828—1829. Troi-sieme edition. Paris, 1831
(Учението на Сен Симон. Изложение. Първа година. 1928—1829. Трето издание. Париж 631). — 645.

Dombasle. M. Annales agricoles de Roville, ou Melanges d’agriculture, d’èconomie rurale et de legislation agricole, Paris, 1824—1837
(Домбал, M. Ровилски селскостопански годишник, или Различни материали за селското стопанство, за неговата икономика и за отнасящото се до него законодателство. Париж. 1827—1837). — 798.

Dove, Р. Е. The Elements of political science, Edinburgh, 1854
(Дав, П. Е. Основи на политическата наука. Единбург, 1854). — 671, 677.

Dureau de La Malle, A. /. Economie politique des Romains. Tome I. Paris, 1840
(Дюро дьо Лa Мал, А. Ж. Политическа икономия на римляните. Том I, Париж, 1840). — 114.

[Enfantin, В. P.] Religion saint-simoniene, Economie politique et politique. Paris, 1831
([Анфантен, Б. П.] Религията на сен-симонистите. Политическа икономия и политика. Париж, 1831). — 48, 645, 648.

*Engels F. Die Lage der arbeitenden Klasse in England. Nach eigner Anschauung, und authentischen Qu-ellen. Leipzig, 1845
(Енгелс Ф. Положението на работническата класа в Англия. По собствени наблюдения и автентични източници. Лайпциг, 1845). — 813.

*Engels F. Editior’s preface. In: K. Marx. Capital: a critical analysis of capitalist production. Vol. 1. Londcn, 1887
(Енгелс Ф. Предговор на издателя. В книгата: К. Маркс. Капиталът. Критически анализ на капиталистическото производство. Том L Лондон, 1887). — 528.

Feller, F. Е und Odermann, С. G. Das Ganze der kaufmannischen Arith-metik. Siebentc Auflage, Leipzig, 1859
(Фелер, Ф. Е. и Одерман, K. Г. Пълен курс по търговска аритметика. Седмо издание. Лайпциг, 1859). — 338.

Fireman, P. Kritik der Marx’schen Werttheorie. In: Jahrbflcher fur. Nationalokcnomie und Statistik», dritte Folge, Band III, 1892
(Файърмен, П. Критика на Марксовата теория на стойността. В списание «JahrbQcher fur Nationalokono-mie und Statistik», трета серия, том III, 1892). — 16, 19.

Forcade, E. La guerre du socialisme. II. L’èconomie politique revolutionnaire et sociale. In: «Revue des deux Mondes», nouvelle serie, tome XXIV. Paris, 1848
(Форкад, E. Войната на социализма. II. Революционната и социална политическа икономия. В списанието: «Revue des deux Mondes», нова серия, том XXIV. Париж, 1848). — 885—886.

Francis, J. History of the Bank of England, its times and traditions. Third edition. Vol. I. London, 1848
(Френсис, Дж. История на Английската банка, нейната епоха и традиции. Трето издание. Том I. Лондон, 1848) — 642—644.

Fullarton, J. On the regulation of currencies; being an examination of the principles, on which it is proposed to restrict, within certain fixed limits, the future issues on the credit of the Bank of England, and of the other banking establishments throughout the country. Second edition with corrections and additions. London, 1845
(Фулертън, Дж. За регулиране на средствата за обръщение; анализ на принципите, въз основа на които се предлага в бъдеще да се ограничи в строго установени граници емисионната дейност на Английската банка и на другите банкови институти в страната. Второ поправено и допълнено издание. Лондон, 1845). — 436, 484, 486, 488—490, 495.

Gilbert, J. W. The History and principles of banking. London, 1834
(Джилбърт, Дж. У. История и принципи на банковата система. Лондон, 1834). — 366, 436— 438, 650—651.

Gilbert, J. W. An Inquiry into the causes of the pressure on the money market during the year 1839. London, 1840
(Джилбърт, Дж. У. Изследване на причините за затруденията на паричния пазар през 1839 г. Лондон, 1840). ' — 579, 583—584.

Gilbert, J. W. A Practical treatise on Banking. Fifth edition. In two volumes. Vol. I. London, 1849
(Джилбърт, Дж. У. Практически трактат за банковата система. Пето издание. В два тома. Том I. Лондон, 1849). — 389.

[Greg, R. Н.] The Factory question, considered in relation to its effects on the health and morals of those employed in factories. And the «ten hours bill», in relation to its effects upon the manufactures of England, and those of foreign countries. London, 1837
([Грег. P. X.] Фабричният въпрос, разгледан от гледище на влиянието върху здравето и нравствеността на заетите във фабриките. «Законът за десетчасовия работен ден» от гледна точка на неговото влияние върху промишлеността на Англия и другите страни. Лондон, 1837). — 118.

Hamilton, R. An Inquiry concerning the rise and progress, the redemption and present state, and the management, of the national debt of Great Britain. The second edition, enlarged, Edinburgh, 1814
(Хамилтън, P. Изследване за възникване и увеличение, погасяване и съвременно състояние и регулиране на националния дълг на Великобритания. Второ допълнено издание. Единбург, 1814). — 426.

Hardcastle, D. Banks, and Bankers. Second edition. London. 1843
(Хардкясъл, Д. Банки и банкери. Второ издание. Лондон, 1843). — 584, 651.

*Hegel, G. W. F. Encyclopadie der philosophischen Wissenschaften im Grundrisse. Theil I. Die Logik. Werke. Band VI. Berlin, 1840
(Хегел, F. В. Ф. Енциклопедия на философските науки в сбит очерк. Част I. Логика. Съчинения. Том VI. Берлин, 1840). — 818.

*Hegel, G. W. F. Grundlinien der Philosophie des Rechts, Werke. Zweite Auflage. Band VIII. Berlin, 1840
(Хегел, Г. В. Ф. Основи на философията на правото. Съчинения, Второ издание. Том VIII. Берлин, 1840). — 655.

Heyd, W. Geschichte des Levantehandels im Mittelalter. Band II. Stuttgart, 1879
(Хайд, В. История на левантийската търговия през средните векове. Том II. Щутгарт, 1879). — 948.

*[Hodgskin, Th.] Labour defended against the claims of capital; or, the Unproductiveness of capital proved. With reference to the present combinations amongst journeymen By a labourer. London. 1825
(Ходскин, Т]. Защита на труда срещу претенциите на капитала, или Доказателство за непроизводител-ността на капитала. С бележки за сегашните обединения сред наемните работници. Съчинения на работник. Лондон, 1825). — 420, 430.

Hubbard. J. G. The Currency and the country. London. 1843
(Хъбард, Дж. Г. Средствата за обръщение и страната. Лондон, 1843). — 447—448.

Hullmann, К. D. Stadtewesen des Mittelalters. Theile I—II. Bonn, 1826— 1827
(Хюлман, K. Д. Градове на средновековието. Част I—II. Бон, 1826—1827). — 343, 345, 637.

Hume, D. Of interest (1752). In: Hume, David, Essays and treatises on several subjects. A new edition. In two volumes. Vol. I, containing Essays, moral, political, and literary. London, 1764
(Юм, Д. За лихвата (1752). В книгата: Юм. Дейвид. Очерци и трактати по различни въпроси. Ново издание. В два тома. Том I, съдържащ морални, политически и литературни очерци. Лондон, 1764). — 406.

An Inquiry into those principles, respecting the nature of demand and the Necessity of Consumption, lately advocated by Mr. Malthus, from which it is concluded, that taxation and the maintenance of unproductive consumers can be conducive to the progress of wealth. London, 1821.
(Изследване на неотдавна застъпваните от г. Малтхс принципи, които се отнасят до природата на търсенето и до необ ходимостта от потребление и от които се прави изводът, че данъците и издръжката на непроизводителните потребители могат да съдействуват за увеличението на богатството. Лондон, 1821). — 211, 685.

The interest of money mistaken, or a Treatise, proving, that the abatement of interest is the effect and not the cause of the riches of a nation and that six percent is a proportionable interest to the present condition of this kingdom. London. 1668
(Погрешно мнение за лихвата oт парите, или Трактат, който доказва, че намаляването на лихвения процент е не причина, а следствие на богатството на нацията, и че шест на сто е процент, който отговаря на сегашното състояние на на/ието кралство. Лондон, 1668). — 643.

*Jones, R. Introductory lecture on political economy, delivered at King’s college, London, 27th February, 1833. To which is added a Syllabus of a course of lectures on the wages of labor. London, 1833
(Цжонс. P. Встъпителна лекция по политическа икономия, прочетена в Кралския колеж в Лондон па 27 февруари 1833 г. С приложение Разписание на лекциите за работната заплата. Лондон, 1833). — 287.

Johns, R. An Essay on the distribution of wealth, and on the sources of taxation. Part I: Rent, London, 1831
(Джонс, P. Есе за разпределението на богатството и източниците на дапъчното облагане. Част I: Рента. Лондон, 1831). — 798.

Johnston, J. F, W. Notes on North America agricultural, economical, and social. Vol. I, Edinburgh and London, 1851
(Джонстън, Док. Ф. У. Бележки за Северна Америка* по селскостопански, икономически и социални въпроси. Том I. Единбург и Лондон, 1851). — 656, 709—710.

Kiesselbach, W. Der Gang des Welt-handels und die Entwicklung des europaischen Volkerlebens im Mittelalter. Stuttgart, 1860
(Киселбах, B. Историята на световната търговия и развитието на европейския обществен живот през средните векове. Щутгарт, 1860). — 353.

Kinnear, J. G. The Crisis and the currency: with a comparison between the English and scotch systems of banking. London, 1847
(Кинир, Дж. Г. Кризата и паричното обръщение: сравнение на английската и шотландската банкова система. Лондон, 1847). — 478, 565.

Laing, S. National distress; its causes and remedies. London, 1844
(Ленг, C. Националното бедствие, неговите причини и средства за неговото отстраняване. Лондон, 1844). — 812.

Laing, S. A New series of the great city frauds of Cole, Davidson, & Gordon, corrected and enlarged. Fifth edition. London [1869]
(Ленг, C. Нова серия големи финансови мошеничества на Коул, Дейвидсън и Гордън. Пето, поправено и допълнено издание. Лондон [1869]). — 575.

*Lavergne, L. de. The Rural Economy of England, Scotland, and Ireland. Translated from the French. Edinburgh and London, 1855
(Лаверн, Л. дьо. Селското стопанство на Англия, Шотландия и Ирландия. Превод от френски. Единбург и Лондон, 1855). — 669—670.

Leatham, W. Letters on the currency. Second edition, with corrections, and additions. London, 1840
(Литъм, У. Писма за паричното обръщение. Второ поправено и допълнено издание. Лондон. 1840). — 432.

Lexis, W. Die Marx’sche Kapitaltheorie. In: «Jahrbiicher fur Nationalökonomie und Statistik», neue Folge, Band XI, 1885
(Лексис, B. Марксовата теория за капитала. В списапие «Jahrbiicher fur Nationalökonomie und Statistik», нова серия, том XI, 1885). — 12.

Lexis, W. Kritische Erorterungen liber die Wahrungsfrage. In: «Jahrbuch fiir Gesetzgebung, Verwaltung und Volkswirtschaft im Deutschen Reich», Jahrgang V, Heft I, 1881
(Лексис, В. Критични съображения по валутния въпрос. В списание «Jahrbuch fiir Gesetzgebung, Verwaltung und Volkswirtschaft im Deutschen Reich», година V, книжка 1, 1881). — 14.

*Liebig, J. Die Chemie in ihrer Anwgn-dung auf Agricultur und Physiolo-gie. In zwei Theilen. Siebente Auf-lage. Theil I: Der chemische Process der Ernahrung der Vegetabi-lien. Braunschweig, 1862
(Либих, Ю. Химията в нейното приложение към земеделието и физиологията. В две части. Седмо издание. Част I: Химическият процес на хранене на растенията. Брауншвайг, 1862). — 783, 853.

[Linguet, N.] Theorie des loix civiles, ou Principes fondamentaux de la societe. Tomes II. Londres, 1767
([Ленге, H.] Теория на гражданските закони, или Основни принципи на обществото. Том II. Лондон, 1767). — 96, 830.

List, F. Die Ackerverfassung, die Zwergwirthschaft und die Auswanderung. Stuttgart und Tiibingen, 1842
(Лист, П. Поземлено устройство, миниатюрно стопанство и емиграция. Щутгарт и Тюбинген, 1842). — 928.

Loria, A. Die Durchschnittsprofitrate auf Grundlage des Marx’schen Wertgesetzes. Von Dr. Conrad Schmidt. Stuttgart, 1889. In: «Jahrbiicher fiir Nationalökonomie und Statistik», neue Folge, Band XX, 1890
(Лориа, А. Средната норма на печалбата въз основа на Марксовия закон за стойността. От д-р Конрад Шмид. Щутгарт, 1889. В списание «Jahrbiicher fiir Nationalökonomie und Statistik», нова серия, том XX, 1890). — 23.

Loria, A. Karl Marx. In: «Nuova antologia di scienze, lettere ed arti», seconda serie, vol. XXXVIII, №7, I Aprile, 1883
(Лориа, А. Карл Маркс. В списание «Nuova antologia di scienze, lettere ed arti)», втора серия, том XXXVIII, № 7, 1 април 1883). — 21.

Loria, A. La teoria economica della constituzione politica. Torino, 1886
(Лориа, А. Икономическата теория за политическото устройство. Торино, 1886). — 21, 22.

Loria, A. L’opera postuma di Carlo Marx In: «Nuova Antologia di scienze, lettere ed arti», terza serie, vol. LV. N 3, 1 Febbraio 1895
(Лориа, А. Посмъртното произведение на Карл Маркс. В списание: «Nuova Antologia di scienze, lettere ed arti», трета серия, том LV, № 3, 1 февруари 1895). — 935, 936.

Luther, M. An die Pfarherrn wider den Wucher zu predigen. Verma-nung Wittemberg, 1540
(Лутер, M. Указание до енорийските свещеници да проповядват против лихварството. Витемберг, 1540).— 373, 425—426, 651.

Idem. In: Der sechste Teil der Bucher des ehrnwirdigen Herrn Doctoris Martini Lutheri. Wittembergk, 1589
(Същото. В книгата: Шеста част от книгите на почтения г. доктор Мартин Лутер. Витемберг, 1589). — 650, 651.

Luther, М. Von Kaufshandiung und Wucher. In: Der sechste Teil der Biicher des ehrenwiirdigen Herrn Doctoris Martini Lutheri. Wittembergk, 1589
(Лутер, M. За търговията и лихварството. В книгата: Шестата част от книгите на уважаемия г. д-р Мартин Лутер. Витемберг, 1589). — 357.

Luzac, Е. Hollands rijkdom. Deel III. Leyden, 1782
(Люзак, Е. Богатството на Холандия. Част III. Лайден, 1782). — 344.

*Macaulay, Th. В. The History of England from the accession of James the Second. Vol. IV. London, 1855
(Маколей, Т. Б. История на Англия от времето на качването на престола на Джейкъб II. Том IV. Лондон, 1855). — 644.

Malthus, Th. R. Definitions in political economy. London, 1827
(Малтус, T. P. Определения в политическата икономия. Лондон, 1827). — 43.

Idem, A new edition, with a preface, notes, and supplementary remarks by John Cazenove. London, 1853
(Същото. Ново издание c предговор, бележки и допълнителни пояснения от Джон Кейзнов. Лондон, 1853). — 46.

*[Malthus. Th. R.] An Essay on the principle of population. London, 1798
([Малтус, T. P.] Есе относно закона за населението. Лондон, 1798). — 427, 711.

Malthus, Th. R. An Inquiry into the nature and progress of rent, and the principles by which it is regulated. London, 1815
(Малтус, T. P. Изследване на природата и нарастването на рентата, както и на принципите, които я регулират. Лондон, 1815). — 699.

Malthus, Th. R. Principles of political economy considered with a view to their practical application. London, 1820.
(Малтус, T. P. Принципи на политическата икономия, разгледани с оглед на тяхното практическо приложение. Лондон, 1820). — 208, 699.

Idem. 2nd edition with considerable additions from the author’s own manuscript and on an original memoir. London, 1836
(Същото. Второ издание със значителни допълнения от собствения ръкопис на автора и с кратка биография на автора. Лондон, 1836). — 43, 185, 215.

Maron, Н. Extensiv odcr Intensiv? Ein Kapitel aus der IandwirtschaftIichen Betriebslehre. Oppeln, 1859
(Марон X. Екстензивно или интензивно? Глава за селскостопанското производство. Опелн, 1859). — 848.

*Marx, К. Das Kapital: Kritik der politichen Öekonomie. Erster Band. Buch I: Der Produktionsprocess des Kapitals. Dritte, vermehrte Auflage. Hamburg, 1883
(Маркс, K. Капиталът. Критика на политическата икономия. Том I. Книга I: Процесът на производството на капитала. Трето допълнено издание. Хамбург, 1883). — 158.

*Idem, Vierte durchgesehene Auflage, Hamburg, 1890.
(Същото. Четвърто прегледано издание. Хамбург, 1890). — 5, 10, 11, 16, 20, 29, 33, 35, 41, 45, 47, 48. 52, 57, 58, 59, 85, 90, 95, 97, 98, 104, 105, 106, 144, 154, 155, 174— 175, 178, 198, 239—240, 243, 250, 251, 267, 284, 333, 343, 345, 431, 481, 490, 495, 525, 562— 564, 612, 633, 641, 652; 655—656, 667, 669, 677—678, 794, 834, 858—859, 876—877, 893, 922, 945.

*Marx, К. Le capital. Paris, 1872—1875
(Маркс, К. Капиталът. Париж, 1872—1875). — 22.

*Marx, К. Capital: a critical analysis of capitalist production. Ed. by F. Engels. Vol. I—II. London, 1887
(Маркс, K. Капиталът: критически анализ на капиталистическото производство. Издаден под редакцията на Ф. Енгелс. Томове I—II. Лондон, 1887). — 3, 6.

*Marx, К. Das Kapital. Kritik der politischen Öekonomie. Zweiter Band. Buch II: Der Cirkulationsprocess des Kapitals. Herausgcgebcn von F. Engels. Hamburg, 1885
(Маркс, K. Капиталът. Критика на политическата икономия. Том II. Книга II. Процесът на обръщението на капитала. Издаден под редакцията на Ф. Енгелс. Хамбург, 1885). — 3—5, 11, 12, 16, 22, 23, 29, 51, 57, 58, 80—82, 84— 86, 129, 178, 289, 291, 304, 311 — 312, 325, 330, 334, 368, 479, 483; 518, 571, 601, 813, 868, 876— 877, 879, 885.

*Marx, К. Misere de la philosophie. Reponse a la philosophie de la misere de M. Proudhon. Paris — Bruxelles, 1847
(Маркс, K. Нищета на философията. Отговор на «Философия на нищетата» на г. Прудон. Париж — Брюксел, 1847):— 648, 658.

*Marx, K. Zur Kritik der politischen Oekonomie. Erstes Heft. Berlin, 1859
(Маркс, K. Към критиката на политическата икономия. Свитък първи. Берлин, 1859). — 198, 199, 342, 483, 490; 586— 589, 600, 648—649, 677, 824.

[Massie, J.] An Essay on the governing causes of the natural rate of interest; wherein the sentiments of Sir William Petty and Mr. Locke, on that head, are considered. London, 1750
([Маси, Дж.] Есе относно причините, които определят естествената норма на лихвата; където се разглеждат възгледите на сър Уилям Пети и г-н Лок по този въпрос. Лондон, 1750). — 358, 379—380, 387, 388, 391, 393, 406, 851.

*Maurer, G. L. Einleitung zur Geschichte der Mark-, Hof-, Dorf- und Stadt- Verfassung und der offentlichen Gewalt. Miinchen. 1854
(Mаурер, Г. Л. Увод към историята на устройството на Марката, селскря двор, селото и града и на публичната власт. Мюнхен, 1854). — 193.

Maurer, G. L. Geschichte der Dorfverfassung in Deutschland. Bde І—II. Erlangen, 1865—1866
(Maypep, Г. Л. История на селското устройство в Германия. Томове I—II. Ерланген, 1865—1866). — 193.

Maurer, G. L. Geschichte der Fronhofe, der Bauernhofe und der Hofverfassung in Deutschland, Bde I—IV. Erlangen, 1862—1863
(Maypep, Г. Л. История на господарските имения, на селските дворове и на подворното устройство в Германия. Томове I—IV. Ерланген. 1862—1863).— 193.

Maurer, G. L. Geschichte der Markenverfassung in Deutschland. Erlangen, 1856
(Maypep, Г. Л. История на устройството на марката в Германия. Ерланген, 1856). — 193.

Maurer, G. L. Geschichte der Städteverfassung in Deutschland. Bde І—IV. Erlangen, 1869—1871
(Maypep, Г. Л. История на градското устройство в Германия. Томове I—IV. Ерланген, 1869—1871). — 193.

*Mill, J. St. Principles ot political economy with some of their application to social philosophy. Second edition. Vol. I. Lcndcn, 1849
(Мил, Дж. Cm. Принципи на политическата икономия с някои от техните приложения към социалната философия. Второ издание. Том I. Лондон. 1849) — 420, 429.

Mill, J. St. Essays on some unsettled questions of political economy. London, 1844
(Мил, Дж. Cm. Очерци за някои нерешени въпроси на политическата икономия, Лондон, 1844). — 922.

*Mommsen, Th. Romische Geschichte Zweite Auflage. Bde I—III. Berlin, 1856—1857
(Момзен, T. История на Рим. Второ издание. Томове I—III. Берлин, 1856—1857). — 353, 415, 826.

*Morgan, L. Н. Ancient society or Researches in the lines of human progress from savagery, through barbarism to civilization. London, 1877
(Морган, Л. K. Първобитното общество или Изследване на линиите на човешкия прогрес от дивачество през варварство към цивилизация. Лондон, 1877). — 193.

Morton, J. Ch. On the forces used in agriculture. In: «The Journal of the Society of Arts.Vol VII, December 9, 1859
(Мортън, Дж. Ч. За силите, използвани в земеделието. В списание: «The Journal of the Society of Arts». Том Vll, 9 декември 1859 r.) — 668.

Morton, J. L. The Resources of estates: being a treatise on the agricultural improvement and general management of the landed property. London, 1858
(Мортън, Дж. Л. Ресурсите на именията: трактат за подобренията в селското стопанство и общото управление на поземлената собственост. Лондон, 1858). — 668—669, 714.

Möser, J, Osnabrtickische Geschichte Theil I. Berlin und Stettin, 1780
(Мьозер, Ю. Оснабркжска история. Част I. Берлин и Щетин, 1780). — 830.

Mounier, L. De l’agriculture en France, d'apres, les documents officiels, avec des remarques par Rubichon. Tomes 1—2. Paris, 1846
(Муние, Л. За селското стопанство на Франция, по официални документи, с бележки на Рюбишон. Томове 1—2. Париж, 1846). — 851.

Muller, А. Н. Die Elemente der Staatskunst. Theil III. Berlin, 1809
(Мюлер, A. X. Основи на изкуството на държавното управление. Част III, Берлин, 1809). — 384 385, 428—429.

Newman, S. Ph. Elements of political economy. Andover and New York. 6 1835
(Нюмън, C. Ф. Основи на политическата икономия. Ендавер и Ню Йорк, 1835). — 301.

Newman, F. W. Lectures on political economy. London, 1851
(Нюмън, Ф. У. Лекции по политическа нкономия. Лондон, 1851). — 635, 697, 812, 851.

*[Norlh, D.] Discourses upon trade; principally directed to the cases of the interest, coynage, clipping, increase of money. London, 1691
(Hopт, Д. Очерци за търговията, главно по въпросите за лихвата, за сеченето на монети, за изхабяването на монетите, за увеличаването на количеството на парите. Лондон, 1691). — 652.

Observations on certain verbal disputes in political economy, particularly relating to the value, and to demand and supply. London, 1821
(Бележки no някои словесни спорове в политическата икономия, особено по отнасящи се до стойността и до търсенето и предлагането. Лондон, 1821). — 199, 200, 208—209.

Ondyke, G. A Treatise on political economy. New York, 1851
(Oндайк, Дж. Трактат по политическа икономия. Ню Йорк, 1851).— 391, 708.

Passy, Н. Rente du sol. In: Dictionnaire de Peconomie politique. Tome II, Paris, 1854
(Паси, И. Поземлената рента. В книгата: Речник по политическа икономия. Том II. Париж, 1854). — 808, 823, 825.

Pecqueur, С. Theorie nouvelle d’èconomie sociale et politique, ou Etudes sur Porganisation des societes. Paris, 1842
(Пекьор, K. Нова теория на социалната и политическата икономия, или Изследване на организацията на обществата, Париж, 1842). — 648—649.

*[Petty, W.] A Treatise of taxes & contributions. London, 1667
([Пети, У.] Трактат за данъците и таксите. Лондон, 1667). — 823.

Рорре, I. Н. М. Geschichte der Technologie seit der Wiederherstellung der Wissenschaften bis an Ende des achtzehnten Jahrhunderts. Band. I. Gottingen, 1807
(Попе, И. X. М. История на технологията от възникването на науката до края на осемнадесетия век. Том I. Гьотин-ген, 1807. — 362.

Price, R. An Appeal to the public, on the subject of the national debt. London, 1772
(Прайс, P. Обръщение към публиката по въпроса за националния дълг. Лондон, 1772). — 426, 427.

Price, R. Observations on reversionary payments; on schemes for providing annuities for widows, and for persons in old age; on the method or calculating the values of assurances on lives; and on the national debt; Second edition. London, 1772
(Прайс, P. Бележки относно възвратните плащания, проектите за осигуряване на ежегодна рента за вдовиците и старците, метода на изчисляване стойността на застраховките за живот и държавния дълг. Второ издание. Лондон, 1772). — 427.

A Prize essay on the comparative merits of competition and cooperation. London, 1834
(Премиран очерк за сравнителните достойнства на конкуренцията и кооперацията. Лондон, 1834). — 927.

The Three Prize Essays on agriculture and; the corn law. Published by the National Anti-Corn-Law League, Manchester — London, 1842
(Три премирани очерка за селското стопанство и житните закони. Публикувано от националната лига против житните закони. Манчестър — Лондон, 1842).— 666.

Proudhon, P. J. Gratuitedu credit — вж. Bastiat, Fr. Gratyite du credit. Discussion entre M. Fr. Bastiat et M. Proudhon.

Proudhon, P. J. Qu’est-ce que la proprfete? ou Recherches sur le principe du droit et du gouvernement. Paris, 1841
(Прудон, П. Ж. Що е собственост? Или изследване за принципа на правото и властта. Париж, 1841). — 885.

*Quetelet, A. Sur l’homme et le developpement de ses facultes, ou Essai de physique sociale. Tomes I—II. Paris, 1835
(Кетле, А. За човека и развитието на неговите способности, или Есе по социална физика. Томове 1—II. Париж, 1835).— 903.

Ramsay, G. An Essay on the distribution of wealth. Edinburgh, 1836
(Рамсей, Док. Есе относно разпределението на богатството. Пдин-бург, 1836). — 301—302, 410, 806.

Reden, F. W. von. Vergleichende Kultur-Statistik der Gebiets und Bevölkerungsverhaltnisse der Groß -Staaten Europa’s. Berlin, 1848
(Реден, Ф. В. фон. Сравнителна статистика на културата, територията и населението на великите европейски държави. Берлин, 1848). — 504.

Religion saintsimonienne — вж. [Епfantin, В. P.] Religion saintsimonienne. Economie politique et politique.

*Ricardo, D. On the principles of political economy, and taxation Third edition. London, 1821
(Рикардо, Д. За принципите на политическата икономия и данъчното облагане. Трето издание. Лондон, 1821). — 118, 126, 195, 199, 220, 257, 689, 690, 699, 795, 855, 882, 895.

*Ricardo, D. Principles of political economy and taxation. In: The Works of D. Ricardo, With a notic, of the life and writings of the author! by J. R. MacCulloch. Second edition. London, 1852
(Рикардо, Д. Принципи на политическата икономия и данъчното облагане. В книгата: Съчинения на Д. Рикардо. С бележки за живота и произведенията на автора, написани от Дж. Р. Мак-Кълък. Второ издание. Лондон, 1852). — 74, 195, 242—243, 258.

*Rodbertus, І. К. Sociale Briefe an von Kirch man. Dritter Brief: Widerlegung der Ricardo’schen Lehre von der Grundrente und Begrflndung einer neuen Rententheorle. Berlin, 1851
(Родбертус, И. K. Социални писма до фон Кирхман. Трето писмо: Опровержение на учението на Рикардо за поземлената рента и обосноваване на нова теория за рентата. Берлин, 1851). — 150, 818, 841.

*Roscher, W. System der Volkswirth-schaft. Band I: Die Grundlagen der Nationalokonomie. Dritte, vermehrte und verbesserte Auflage. Stuttgart und Augsburg, 1858
(Рошер, В. Система на народното стопанство. Том І: Основи на политическата икономия. Трето допълнено и поправено издание. Щутгарт и Аугсбург, 1858). — 244, 332, 349, 429, 867.

[Roy, Н.] The Theory of the exchanges. The bank charter act of 1844. London, 1864
([Рой, X.] Теория на валутния курс. Банковият акт от 1644 г., Лондон, 1864). — 389, 392.

Rubichon, М. Du mecanisme de la so-ciete en France et en Angleterre. Nouvelle edition. Paris, 1837
(Рюбишон, M. За обществения механизъм на Франция и Англия. Ново издание. Париж, 1837). — 668, 848, 851.

Saint-Simon, Н. Nouveau christianisme Paris, 1825
Сен Симон, А. Ново християнство. Париж, 1825). — 645.

*Say, J. В. Traite d’èconomie politique. Troisieme edition. Tome I. Paris, 1817
(Сей, Ж. Б. Трактат по политическа икономия. Трето издание. Том I. Париж, 1817). — 301.

*Say, J. В. Traite d’èconomie politique. Quatrieme edition. Tome II. Paris, 1819
(Сей, Ж. Б. Трактат по политическа икономия. Четвърто издание. Том II. Париж, 1819). — 882.

Schmidt, С. Die Durchschnittprofitrate auf Grundlage des Marx’schen Werthgesetzes, Stuttgart, 1889
(Шмид, K. Средната норма на печалбата въз основа на Марксовия закон за стойността. Щутгарт, 1889). — 14—16.

Schmidt, G. Die Durchschnittsprofitrate und das Marx’sche Werthgesetz. In:, «Neue Zeit» №№ 3, 4, 1892—1893
(Шмид, K. Средната норма на печалбата и Марксовият закон за стойността. В списание «Neue Zeit», кн. 3 и 4 от 1892—1893).— 16.

Schmidt, G. Der britte Band des «Каpital», .In:, «Sozialpolitisches CentraUbatt»» 25. Februar 1895
(Шмид, К. Третият том на «Капиталът». В списание «Sozialpolitisches. Centralblatt», 25 февруари 1895 г.) — 941.

*Sismondi, J. С. L. Simonde de. Nouveaux principes d’èconomie politique ou De la richesse dans ses rapports avec la population. Seconds èdition», Tomes l—II. Paris, 1827
(Сисмонди, Ж. Ш. Л. Симонд дьо, Нови принципи на политическата икономия, или За богатството в неговото отношение, към населението. Второ издание Томове I и ІІ, Париж, 1827). — 515—516, 843.

*Smith, .A. An Inquiry into the nature and causes of the wealth of nations. Vol. I. London, 1776
(Смит, A. Изследване за природата и причините за богатството на народите. Том I. Лондон, 1776). — 154, 354, 510, 654, 806—807, 812—813, 826, 868, 884.

Sombart, W. Zur Kritik des ökonomischen Systems von Karl Marx. In: «Archiv |£ir soziale Gesetzgebung und Statistik». Band VII. 1894
(Зомбарт, В. Към критиката на икономическата система на Карл Маркс. В списание: «Archiv fiir soziale Gesetzgebung und Statistik». Том VII, 1894). — 940.

Steuart, J. An Inquiry into the principles of political economy. In: «The Works of Sir James Steuart, collected by General Sir James Steuart, his son. In six volumes. Vol. I. London, 1805
(Стюърт, Дж. Изследване относно принципите на политическата икономия. В книгата: Съчинения на сър Джеймс Стюърт, събрани от неговия син генерал сър Джеймс Стюърт. В шест тома. Том I. Лондон, 1805). — 250, 355.

Steuart, J. Recherche des principes de l’èconomie politique. Tome IV. Paris, 1789
(Стюърт, Дж. Изследване относно принципите на политическата икономия. Том IV. Париж, 1789). — 393.

Steuart, Л An Inquiry into the principles of political economy. In three volumes. Vol. I. Dublin, 1770
(Стюърт, Дж. Изследване за принципите на политическата икономия. В три тома. Том I. Дъблин, 1770). — 82.

Stiebeling, G. С. Das Werthgesetz und die Profit-Rate. New York (1890)
(Щибелинг, T. K. Законът за стойността и нормата на печалбата. Ню Йорк [1890]). — 24—26.

*Storch, Н. Cours d'èconomie politique ou Exposition des principes qui dèterminent la prospèritè des nations. Tomes I—II. St. Pèiersbourg, 1815.
(Щорх, X. Курс по политическа икономия или Изложение на принципите, които определят благоденствието на народите. Томове I—П.С. Петербург, 1815).— 199, 698, .867, 888.

Storch, Н. Considèrations sur la nature de revenu national. Paris, 1824
(Щорх, X. Съображения за природата на националния доход. Париж, 1824). — 887—888» 893.

Thiers, А. (Тиер, А.) Реч на Националното събрание, на Франция от 26 юли 1848 г. In: Compte rendu des sèances de l’Assemblèe Nationale. Tome II. Paris, 1849 (В книгата: Протоколи на заседанията на Националното събрание. Том II. Париж, 1849). — 663.

Some Thoughts of the interest England. By a lover of commerce. London, 1697
(Някои мисли за лихвата в Англия. Написано от доброжелател на търговията, Лондон, 1697). — 646.

Thun, A. Die Industrie am Niederrhein und ihre Arbeiter. Theil II. Leipzig, 1879
(Тун, А. Долнорейнската промишленост и нейните работници. Част II, Лайпциг, 1879). — 940.

*Tocqueville, A. L’ancien règime et la rèvolution. Paris, 1856
(Токвил, А. Старият режим и революцията. Париж, 1856). — 843.

Tooke, Th. An Inquiry into the currency principle; the connection of the currency with prices, and the expediency of separation of the issue from banking. Second edition. London, 1844
(Тук, T. Изследване на законите за паричното обръщение; връзката на паричното обръщение с цените и целесъобразността на отделянето на издаването на банкноти от банковото дело. Второ издание. Лондон, 1844). — 382, 400, 432—433, 435, 473, 477, 884.

Tooke, Th. A History of prices and of the state of the circulation, from 1793 to 1837. Vol. II. London, 1838
(Тук, T. История на цените и състоянието на обръщението от 1793 до 1837 г. Том II. Лондон, 1838).— 399.

Tooke, Th. A History of prices and of the state of the circulation, from 1839 to 1847 inclusive. London, 1848
(Тук, T. История на цените и състоянието на обръщението от 1839 до 1847 г. включително. Лондон, 1848). — 389.

Tooke, Th. A History of prices and of the state of the circulation. Vol. I—VI. London, 1838—1857
(Тук, T. История на цените и на състоянието на обръщението. Томове I—VI. Лондон, 1838—1857). — 523.

Tooke, Th.; Newmarch, W. A History of prices, and of the state of the circulation, during the nine years 1848—1856. In two volumes; forming the fifth and sixth volumes of the History of prices from 1792 to the present time. Vol. VI. London, 1857
(Тук, T.; Нюмърч, У. История на цените и на състоянието на обръщението за девет години от 1848 до 1856 г. В два тома, съставляващи петия и шестия том на труда за история на цените за периода от 1792 г. до наши дни. Том VI. Лондон, 1857). — 847.

Torrens, R. An Essay on the production of wealth. London, 1821
(Торенс, P. Есе относно производството на богатството. Лондон, 1821).—45, 118.

Torrens, R. On the operation of the bank charter act of 1844, as it affects commercial credit. Second edition. London, 1847
(Торенс, P. За действието на банковия акт от 1844 г., както той влияе върху търговския кредит. Второ издание. Лондон, 1847). — 381.

Tuckett, J. D. A History of the past and present state of the laboring population, including the progress of agriculture, manufactures, and commerce. In two volumes. Vol. I. London, 1846
(Тъкет, Дж. Д. История на положението на трудещото се население в миналото и настоящето, включително развитието на селското стопанство, промишлеността и търговията. В два тома. Том I. Лондон, 1846). — 641.

Ure, A. The Philosophy of manufactures: or, an Exposition of the scientific, moral, and commercial economy of the factory system of Great Britain. Second edition, London, 1835
(Юър, А. Философия на фабриката, или Изложение на научната, нравствената и търговската страна на икономиката на фабричната система на Великобритания. Второ издание. Лондон, 1835). — 92, 115.

Ure, A. Philosophie des manufactures ou Economie industrielle. Traduit sous Ies yeux de l’auteur. Тоше I. Paris, 1836
(Юър, А. Философия на фабриката или Промишлена икономика. Превод под контрол на автора. Том I, Париж, 1836). — 417.

*Verri, P. Meditazioni sulla economia politica. In: Scrittori classici italiani di economia politica. Parte moderna. Тото XV. Milano, 1804
(Вери, П. Размишления относно политическата икономия. В книгата: Италиански класици на политическата икономия. Съвременни икономисти. Том XV. Милано, 1804). — 301.

Vinçard, P. Histoire du travail et des travailleurs en France. Tomes I—II. Paris, 1845—1846
(Венсар, П. История на труда и на трудещите се във Франция. Томове I—II. Париж, 1845—1846). — 825.

Vlssering, S. Handboek van praktische staathuishoudkunde. Deel I. Amsterdam, 1860—1861
(Висеринг, C. Практическо ръководство по народно стопанство. Част I. Амстердам, 1860—1861). — 343— 345.

[Wakefield, Е. G.J England and America. A comparison of the social and political state of both nations. In two volumes. London, 1833
([Уейкфийлд, Е. Г.] Англия и Америка. Сравнение на социалното и политическото положение на двата народа. В два тома. Лондон, 1833).— 795.

Walton. A. A. History of the landed tenures of Great Britain and Ireland, from the norman conquest to the present time, dedicated to the people of the United Kingdom. London, 1865
(Уолтън, А. А. История на земевладението във Великобритания и Ирландия от норманското завоевание до наши дни. Посветено на народа на Обединеното кралство. Лондон, 1865). — 659— 660.

[West, Е]. Essay on the application of capital to land, with observations showing the impolicy of any great restriction of the importation of corn. By a fellow of the University College of Oxford. London, 1815
([Уест, Е.] Есе относно приложението на капитала към земята с бележки, които показват неразумността на всяко значително ограничаване на вноса на жито. Съчинение на член на университетския колеж в Оксфорд. Лондон, 1815). — 262, 699.

Wolf, J. Sozialismus und kapitalistische Gesellschasftordnung. Stuttgart 1892
(Волф, Ю. Социализъм и капиталистически обществен строй. Щутгарт, 1892). — 24.

Wolf, J. Das Ratsel der Durchschnittsprofitrate bei Marx. In: «Jahrbiicher fur Nationalokonomie und Statistik», dritte Folge, Band II, 1891
(Волф, Ю. Загадката на средната норма на печалбата у Маркс. В списание «Jahrbiicher fur Nationalokonomie und Statistik», трета серия, том II, 1891). — 20, 21.

ПАРЛАМЕНТАРНИ ОТЧЕТИ И ДРУГИ ОФИЦИАЛНИ ПУБЛИКАЦИИ

An Act for vesting certain sums in commissioners, at the end of every quarter of a year, to be by them applied to the reduction of the national debt (and 26 Georgii III, Regis, cap. 31)
(Акт за предаване на известни суми на членовете на парламентарната комисия в края на всяко тримесечие с цел тези суми да се използват от тях за намаляване на националния дълг (прието в 26 година, от царуването на Георг III, гл. 31)). — 427.

Coal mine accidents. Abstract of return to an address of the Honourable the House of Commons, dated 3 May 1861. Ordered, by the House of Commons, to be printed, 6 February 1862
(Нещастни случаи в каменовъглените мини. Данни от отчет, представен по искане на уважаемата камара на общините от 3 май 1861 г. Публикувано по нареждане на камарата на общините от 6 февруари 1862 г.) — 99—100.

Public Health. Sixth report of the medical officer of the Privy Council With an appendix. 1863. London, 1864
(Здравословното състояние на населението. Шести отчет на.медицинския инспектор при Тайния съвет. С приложение. 1863. Лондон, 1864). — 103—10S.

First Report from the secret committee on commercial distress; with the minutes of evidence. Ordered, by the House of Commons, to be printed, 8 June 1848
(Първи отчет на тайната комисия по търговската криза; с протоколите: на показанията. Публикувано по нареждане на камарата на общините от 8 юни 1848 г.). — 9—10, 11, 435—436, 440, 441—445, 448— 450, 488—489, 507, 511, 524— 526.

Report from the secret committee of the House of Lords appointed to inquire into the causes of the distress which has for some time prevailed among the commercial classes, and how far it has been affected by the Laws for regulating the issue of banknotes payable on demand. Together with the minutes of evidence, and an appendix. Ordered, by the House of Commons, to be printed, 28 July 1848 [Reprinted, 1857)
(Отчет на тайната комисия на камарата на лордовете за разследване причините на бедствието, сполетяло търговските класи, и влиянието, което оказаха върху него законите за регулираното издаване на банкноти. С протоколите на показанията и приложение. Публикувано по нареждане на камарата на общините от 28 юли 1848 г. [Препечатано в 1857 г.]). — 9, 11, 439, 442— 444, 445—446, 453, 551, 564— 568, 578,-580, 583—584, 592—593, 596—601, 602—603, 608

Report from the select committee on bank acts; together with the proceedings of the committee, minutes of evidence, appendix, and index.
Ordered, by the House of Commons, to be printed, 39 July 1857
(Отчет на специалната комисия по банково законодателство; протоколи на заседанията на комисията, протоколи на показанията, приложение и индекс. Публикувано по нареждане на камарата на общините от 30 юли 1857 г.). — 9, 11, 365, 391, 392, 445—446, 450, 452, 453, 455—461, 463— 468, 484, 485, 523—524, 531 — 532, 534—535, 539, 540, 550— 551, 558—560, 561, 563, 564, 565—569, 571—580, 581—584, 589—592, 596—598, 599—603, 605, 606, 609, ' 613, 615, 616, 617— 625, 813, 814.

Report from the select committee on the bank acts; together with the proceedings of the committee, minutes of evidence, appendix and index. Ordered, by the House of Commons, to be printed, I July 1858
(Отчет на специалната комисия по банково законодателство; протоколи на заседанията на комисията, протоколи на показанията, приложение и индекс. Публикувано по нареждане на камарата на обшините от 1 юли 1858 г.). — 9, 11, 391—392, 513, 523, 535— 536, 537, 562—564, 604.

First Report of the children’s employment commissioners in mines and collieries. 21 April 1841
(Първи отчет на членовете на комисията по обследване условията на детския труд в рудниците и мините. 21 април 1841 г.). — 99—100.

First Report from the select committee of the House of Lords on the sweating system; together with the proceedings of the committee, minutes of evidence, and appendix. Ordered, by the House of Commons, to be printed, 11 August 1888
(Първи отчет на специалния комитет при камарата на лордовете относно потосмукачната система; протоколи на заседанията на комитета, протоколи на показанията и приложение. Публикувано по нареждане на камарата на общините от 11 август 1888 г.) — 361.

Reports of the inspectors of factories to Her Majesty’s Principal Secretary of State for the Home Department
(Отчети на фабричните инспектори до министъра на вътрешните работи на нейно величество). — 133, 134, 665.

— for the half year ending 31st October, 1845. London 1846
(за полугодието, изтекло на 31 октомври 1845 г. Лондон, 1846). — 136.

— for the half year ending 31st October, 1846. London, 1847
(за полугодието, изтекло на 31 октомври 1846 г., Лондон, 1847). — 137—138.

— for the half year ending 31st October 1847. London, 1848
(за полугодието, изтекло на 31 октомври 1847 г. Лондон, 1848). — 137—139.

— for the half year ending 31st October 1848. London, 1849
(за полугодието, изтекло на 31 октомври 1848 г. Лондон, 1849). — 89, 119.

—  for the half year ending 30th April 1849. London 1849
(за полугодието, изтекло на 30 април 1849 г., Лондон, 1849). — 138.

— for the half year ending 31st October, 1849. London, 1850
(за полугодието, изтекло на 31 октомври 1849 г. Лондон, 1850).—138—139.

— for the half year ending 30th April, 1850. London, 1850
(за полугодието, изтекло на 30 април 1850 г. Лондон, 1850). — 121, 138—140.

— for the half year ending 31st October, 1850. London, 1851
(за полугодието, изтекло на 31 октомври 1850 г. Лондон, 1851). — 135, 139.

— for the half year ending 30th April, 1851, London, 1851
(за полугодието, изтекло на 30 април 1851 г. Лондон, 1851). — 135.

— for the half year ending 31st October 1852. London, 1852
(за полугодието, изтекло на 31 октомври 1852 г. Лондон, 1852). — 108— 111.

— for the half year ending 30th April 1853. London, 1853
(за полугодието, изтекло на 30 април 1853 г. Лондон, 1853). — 139—140.

— for the half year ending 31st October 1853. London, 1854
(за полугодието, изтекло на 31 октомври 1853 г. Лондон, 1854). — 139—140.

— for the half year ending 30th April 1854. London, 1854
(за полугодието, изтекло на 30 април 1854 г. Лондон, 1854). — 139—140.

— for the half year ending 31st October 1855. London, 1856
(за полугодието, изтекло на 31 октомври 1855 г. Лондон, 1856). — 101, 102.

— for the half year ending 31st October 1858. London, 1858
(за полугодието, изтекло на 31 октомври 1858 г. Лондон, 1858). — 88, 135—136.

— for the half year ending 30th April 1859. London, 1859
(за полугодието, изтекло на 30 април 1859 г. Лондон, 1859). — 139—141.

— for the half year ending 31st October 1859. London, 1860
(за полугодието, изтекло на 31 октомври 1859 г. Лондон, 1860). — 140.

— for the half year ending 30th April 1860. London, 1860
(за полугодието, изтекло на 30 април 1860 г. Лондон, 1860). — 140.

— for the half year ending 31st October 1860. London, 1860
(за полугодието, изтекло на 31 октомври 1860    г. Лондон, 1860). — 140.

— for the half year ending 30th April 1861. London, 1861
(за полугодието, изтекло на 30 април 1861 г. Лондон, 1861). — 103, 140, 142.

— for the half year ending 31st October 1861. London, 1862
(за полугодието, изтекло на 31 октомври 1861 г. Лондон, 1862). — 141, 142—143.

— for the half year ending 30th April 1862. London, 1862
(за полугодието, изтекло на 30 април 1862 г. Лондон, 1862). — 103, 142.

— for the half year ending 31st October 1862. London, 1863
(за полугодието, изтекло на 31 октомври 1862 г. Лондон, 1863). — 89, 113, 141—144.

— for the half year ending' 30th April 1863. London, 1863
(за полугодието, изтекло на 30 април 1863 г. Лондон, 1863). — 143—144.

— for the half year ending 31st October 1863. London, 1864
(за полугодието, изтекло на 31 октомври 1863 г. Лондон, 1864). — 101, 111 — 113, 121, 140—148.

— for the half year ending 30th April 1864. London, 1864
(за полугодието, изтекло на 30 април 1864 г. Лондон, 1864). — 141, 146.

Report from the select committee on petitions relating to the corn laws of this Kingdom: together with minutes of evidence, and the appendix of accounts, Ordered by the House of Commons, to be printed, 26 July 1814
(Отчет на специалния комитет за петициите, отнасящи се до житните закони на кралството, с протоколи на показанията и приложение. Публикувано по нареждане на камарата на общините от 26 юли 1814 г.). — 667.

Reports respecting grain, and the corn laws: viz: First and second reports from the Lords Committees, appointed to enquire into the state of the growth, commerce, and consumption of grain, and all laws relating thereto. Ordered, by the House of Commons, to be printed, 23 November 1814
(Отчети за зърнените храни и житните закони: Първи и втори отчет на комисията на камарата на лордовете, упълномощена да проучи положението с производството, търговията и потреблението на зърнени храни, както и всички закони в тази област. Публикувано по нареждане на камарата на общините от 23 ноември 1914 г.). — 667.

ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ

«Archiv fiir soziale Gesetzgebung und Statistik»
(«Архив за социално законодателство и статистика»). Берлин, т. VII, 1894. — 940.

«Conrads Jahrbucher» — вж. «Jahr-bUcher fiir Nationalokonomie und Statistik».

«The Daily News»
(«Ежедневни новини»), Лондон, 10 декември 1889—394.

«The Daily News»
(«Ежедневни новини»), Лондон, 15 декември, 1892 г. — 511—512.
— 18 януари 1894 г.

«The Economist»
(«Икономист»), Лондон, том III, 15 март 1845 г. — 470.
— том V, 20 ноември 1847 г. — 473.
— том IX, 19 юли 1851 г. — 428, 430.
— том XI, 22 януари 1853 г. — 387.

«The Economist»
(«Икономист»), Лондон, томове II — V, 1844—1847 г. — 589.
— т. V, 22 май 1847 г. — 580, 624— 628.
— т. V, 21 август, 1847 г. — 617— 624—628.
— т. V, 23 октомври 1847 г. — 602.
— т. V, 20 ноември 1847 г. —536— 537.
— т. V, 11 декември 1847 г. — 511. т. VIII, 30 ноември 1850 г. — 631.
— т. IX. II януари 1851 г. — 630.

«The Edinburgh Rewiev, or Critical Journal»
(«Единбургски преглед, или Критическо списание»), том LIV, август — декември 1831 г. — 820.

«Jahrbuch fur Gesetzgebung verwal-tung und V olkswirthschaft im Deutschen Reich»
(«Годишник за законодателство, управление и народно стопанство в Германската империя»), Лайпциг, година V, книжка I, 1881. — 14.

«Jahrbiicher fiir Nationalokonomie und Statistik»
(«Годишници за политическа икономия и статистика»), Йена.
— нова серия, том XI, 1885. — 12.
— нова серия, том XX, 1890. — 23.
— трета серия, том II, 1891. — 20.
— трета серия, том III, 1892. — 16, 19.

«The Journal of the Society of Arts»
(«Списание на дружеството за изкуства»), Лондон, т. VII, 9 декември 1859 г. — 667, 668.

«The Manchester Guardian»
(«Манчестърски страж»), 24 ноември, 1847 г. 440—441.

«The Morning Star»
(«Утринна звезда»), Лондон, 14 декември 1865 г. — 671.

«Die Neue Zeit»
(«Ново време»), Щутгарт, кн. 3, 1887. — 25.

«Die Neue Zeit»
(«Ново време»), Щутгарт, 1895—1896, Bd. I, № 1. — 931. — кн. 3 и 4 от 1892—1893. — 16.

«New-york Daily Tribune»
(«Нюйоркска ежедневна трибуна»), 20 декември 1859 г. — 416.

«Nuova antologia di scienze, lettere ed arti»
(«Нова антология на науката, литературата и изкуството»), Рим, втора серия, том XXXVIII, № 7, 1 април 1883 г. — 21.

«Nuova antologia di scienze, lettere ed arti»
(«Нова антология на науката, литературата и изкуството»), Рим, трета серия, том LV, № 3, 1 февруари 1895 г. — 935, 936.

«La Rassegna»
(«Преглед»), Неапол, 1895, № 1 — 939.

«Revue des deux Mondes»
(«Списание на стария и Новия свят»), Париж, серия IV, том XXXI, 1842. —433.

«Revue des deux Mondes»
(«Списание на Стария и Новия свят»), Париж, 1848, нова серия, т. XXIV — 885.

«La Rif or та sociale»
(«Социална реформа»), Торино и Рим, 25 февруари 1895 г. — 939, 940.

«Schmollers Jahrbuch fur Gesetzgebung, Verwaltung und Wolkswirthschaft im Deutschen Reich» вж. «Jahrbuch fUr Gesetzgebung, Verwaltung, und Wolkswirthschaft im Deutschen Reich».

«Sozialpolitisches Centralblatt»
(«Coциално-политически централен вестник»), Берлин, 25 февруари 1895 г. — 941.

«The Times»
(«Времена») Лондон. — 473.

ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА

Балзак. Селяни. — 46.
Гьоте. Фауст. — 425.
Молиер. Дон Жуан. — 24, 940.
Овидий. Метаморфози. — 855.
Публий Теренций. Момичето от Андрос. — 243.
Шилер. Поръчителство. — 855.
Хайне. Диспут (цикъл «Романсеро»). — 579.
Хайне. Послеслов към Романсеро (цикъл «Романсеро»). — 940. Хораций. Послания. — 220, 659.
* * *
Библия. — 638, 940