Page 228 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

начин за господа юристите се гарантират съдебни процеси.]

s198

[*198 „Тези машинации (маневрите на капитала, напр. през 1848—1850

год.) освен това необоримо доказаха колко лъжливо е твърдението, което
толкова често се повтаря, че работниците нямали нужда от закрила, а тряб-

вало да бъдат разглеждани като свободни управители на единствената собс-
твеност, с която разполагат — труда на своите ръце и потта на своето чело.”

(„Reports etc. for 30th April 1850”, стр. 45) „Свободният труд, ако той изобщо
може да се нарече така, дори в една свободна страна изисква властната ръ-

ка на закона за своя защита.” („Reports etc. for 31st Oct., 1864”, стр. 34). Раз-

решаването, а това е все едно налагането… на 14-часов работен ден със или
без пауза за хранене и т.н.” („Reports etc. for 30th April 1863”, стр. 40)]
s199
[*199 Фридрих Енгелс, Lage usvv., стр. 5]
s200

[*200 В клоновете на индустрията, които му са подчинени, Законът за 10-

часовия работен ден „спаси работниците от пълно израждане и запази тяхно-
то физическо здоаве”. („Reports etc. for 31st Oct. 1859”, стр. 47) „Капиталът

(във фабриките) никога не може да пуща машините в движение по-дълго от
един ограничен период време, без да поврежда здравето и морала на заети-

те работници, а те не са в състояние сами да се защищават.” (Пак там, стр.

8)]
s201

[*201 „Още по-голямо предимство е и това, че най-сетне се прави ясна

разлика между времето, което принадлежи на самия работник, и времето за
неговия предприемач. Работникът знае сега кога свършва времето, което той

е продал, и кога започва неговото собствено време, и тъй като той отнапред
точно знае, това, може отнапред да се разпорежда и със своите собствени

минути, за свои собствени нужди.” (пак там, стр. 52) „Като ги направиха гос-
подари на своето собствено време, те (фабричните закони) им дадоха мо-

рална енергия, която ги води към евентуално завладяване на политическата

власт.” (пак там, стр. 47). Със сдържана ирония и с много предпазливи изрази
фабричните инспектори загатват, че сегашният закон за 10-часовия работен

ден е освободил донякъде и капиталиста от неговата първична бруталност,

като просто въплъщение на капитала, и му е дал време за известно „образо-
вание”. Преди „предприемачът нямаше време за нищо друго освен за пари, а

работникът — за нищо друго освен за труд” (пак там, стр. 48).]

228