Page 224 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

the Factory Acts to enable the Inspectors to prevent illegal working, now become
very prevalent”.]
s180
[*180 „През последното полугодие (на 1857 г.) в моя окръг деца на 8 години

и по-големи се трепят с работа от 6 часà сутрин до 9 часà вечер.” („Reports

etc. for 31st Oct. 1857”, стр. 39)]
s181

[*181 „Признава се, че законът за фабриките за импримиране на басми е

несполучлив както от гледна точка на неговите възпитателни, тъй и на него-
вите предпазни цели.” („Reports etc. for 31st Oct. 1862”, стр. 52)]
s182
[*182 Така напр. Е. Потър в писмото до „Таймс” от 24 март 1863 година.

„Times” му напомня за бунта на фабрикантите против Закона за десетчасовия

работен ден.]
s183

[*183 Между другите г. У. Нюмарч, сътрудник и редактор на произведение-

то на Туук „History of Prices”. Може ли да се смятат за научен прогрес страх-
ливите концесии пред общественото мнение?]
s184
[*184 Законът за фабриките за боядисване и избелване, издаден в 1860 г.,

определя, че от 1 август 1861 г. работният ден временно се ограничава на 12

часа, а от 1 август 1862 г. окончателно — на 10 часа, т.е. на 10 1/2 часа в
делниците и 7 1/2 часа в съботни дни. Но когато дойде лошата 1862 г., пов-

тори се стaрият фарс. Господа фабрикантите се обърнаха с петиция до пар-

ламента, в която молеха да разреши 12-часовия работен ден за жени и мла-
дежи за още само една година… „При днешното състояние на търговията (по

време на кризата за памук) било голямо предимство за работниците, ако им
се позволи да работят по 12 часа на ден и да си докарват колкото може по-

голяма заплата… Вече бе постигнато внасянето на един законопроект в този
смисъл в парламента. Той пропадна поради агитацията на работниците в ра-

ботилниците за избелване в Шотландия.” („Reports etc. for 31st Oct. 1862”,

стр. 14, 15) Така че, бит от самите работници, от името на които се опитваше
да говори, капиталът откри с помощта на юридически очила, че законът от

1860 г. — който, както и всички парламентарни закони „за защита на труда”, е
съставен от объркани и усукани изрази — даваше повод да се изключат от

кръга на неговото действие работници на каландера и при апретурата. Анг-
лийската юрисдикция, винаги верен слуга на капитала, санкционира чрез съ-

да „Common Pleas” [англ.: граждански съд] това извъртане. „Това възбуди го-

224