Page 227 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

ботни сили, средно 2 шилинга и 8 пенса на ден за мъже, 1 шил. и 8 пенса за
жени, 1 шил. и 2½ пенса за малолетни. Но затова пък Белгия в 1863 г., в

сравнение с 1850 г., е почти удвоила своя износ на въглища, желязо и др.

както по количество, тъй и по стойност.]
s191

[*191 Когато Робърт Оуен наскоро след първото десетилетие на нашия век
само теоретически защищава необходимостта от ограничаване на работния

ден, но и наистина въвежда 10-часовия ден в своята фабрика в Ню-Ленарк -

това било осмяно като комунистическа утопия, също както и неговото „свърз-
ване на производствения труд с възпитанието на децата”, също както и съз-

дадените от него кооперативни магазини на работниците. В днешно време
първата от тези утопии е фабричен закон, втората фигурира като официална

фраза във всички „Фабрични закони”, а третата дори служи вече за прикри-
ване на реакционни шарлатанства.]
s193

[*193 В Отчет на „Международния статистически конгрес в Париж в 1885 г.”
между другото е казано: „Френският закон, който ограничава продължител-

ността на дневния труд във фабриките и работилниците на 12 часа, не уста-
новява постоянни определени часове (периоди от време) за този труд, като

само за детския труд се предписва един период между 5 часа сутринта и 9

часа вечерта. Затова част от фабрикантите се възползват от правото, което
им дава това съдбоносно мълчание, за да карат работниците си да работят

без прекъсване ден след ден, с изключение може би на неделите. За тази

цел те използват две различни смени работници, нито една от които не оста-
ва в работилницата повече от 12 часа, но работата в предприятието продъл-

жава ден и нощ. Законът е задоволен, но задоволена ли е и хуманността?”
Освен „съсипателното влияние на нощния труд върху човешкия организъм”

отчетът подчертава и „пагубното влияние на нощното събиране на двата по-
ла в едни и същи, лошо осветени работилници”.]
s194
[*194 „Напр. в моя окръг един и същ фабрикант в една и съща фабрика,

като избелвач и бояджия е подчинен на закона за работилниците за избелва-

не и за бояджийниците, като печатар на басми — на Закон за печатниците и
като апретурчик — на фабричния закон…” (Доклад на мистър Бейкър в

„Reports etc. for 31 st. Oct. 1861”, стр. 20) Като изброява различните постанов-

ления на тези закони и произтичащите от тях усложнения, г. Бейкър казва:
„От това личи колко е мъчно да се осигури изпълнението на тези 3 парламен-

тски закона, ако фабрикантът благоволи да заобикаля закона.” Но пък по този

227