Page 223 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

s176

[*176 Известно е с каква неохота английските привърженици на свободна-

та търговия са се отказали от покровителственото мито в полза на копринар-
ската мануфактура. Вместо защитата против френския внос сега служи без-

защитността на английските фабрични деца.]

s178
[*178 В годините, когато английската памучна индустрия се е намирала в

своя зенит, през 1859 и 1860 г., някои фабриканти се опитаха с примамката
за висока работна заплата за допълнително време да подбудят възрастните

предачи-мъже и т.н. към удължаване на работния ден. Но предачите на ръч-

ната мюлмашина и тези при автоматичната такава сложиха край на този екс-
перимент с едно изложение до тези, които го прилагат, в което между другото

се казва: „Казано направо, животът ни е станал бреме, и докогато ние оста-
ваме приковани във фабриката почти по 2 дни в седмицата (20 часа) по-

дълго отколкото другите работници, ние се чувствуваме като илоти в родната

си страна и сами себе си упрекваме, че увековечаваме една система, която
физически и морално уврежда и нас, и нашето потомство… Поради това най-

почтително ви заявяваме, че от нова година няма да работим нито минута
повече от 60 часа седмично, от 6 часа до 6 часа, след като се спаднат закон-

ните прекъсвания от 1½ часа.” („Reports etc. for 30th April 1860”, стр. 30.)]
s179

[*179 За средствата, които дава текстът на този закон за собственото му

нарушаване, виж Парламентарен отчет: „Factory Regulations Acts” (9 август
1859), и в тях предложението на Леонард Хорнър, „Suggestions for Amending

223