Page 110 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

кото може по-голямо удължаване на работния ден. Голямата печалба

изостря ненаситната жажда за още по голяма печалба.

С масовизиране на машините в един и същ производствен клон об-

ществената стойност на машинния продукт спада до неговата инди-

видуална стойност и проявява своята валидност законът, според кой-

то принадената стойност произлиза не от работните сили, които ка-

питалистът е заместил с машини, а обратното — от работните сили,

които той ангажира покрай нея. Принадената стойност произлиза са-
мо от променливата част на капитала, а ние видяхме, че масата на

принадената стойност се определя от два фактора — от нормата на

принадената стойност и от броя на едновременно заетите работници.

При дадена дължина на работния ден нормата на принадената стой-

ност се определя от отношението, в което работният ден се разпада

на необходим и принаден труд. А броят на едновременно заетите ра-

ботници, от своя страна, зависи от отношението между променливата
и постоянната част на капитала. Ясно е сега, че машинното произ-

водство, колкото и да разширява, чрез увеличаване производител-

ността на труда, принадения труд за сметка на необходимия труд,

достига тоя резултат само като намалява броя на ангажираните от

даден капитал работници. То превръща в машини, т.е. в постоянен

капитал, който не произвежда принадена стойност, една част от капи-

тала, която по-рано е била променлива, т.е. се е превръщала в жива

работна сила. Напр. от двама работници е невъзможно да се изстис-

ка толкова принадена стойност, колкото от 24. Ако всеки от 24-те ра-
ботници за 12 часа дава само един час принаден труд, те заедно ще

дадат 24 часа принаден труд, докато съвкупният труд на двамата ра-

ботника съдържа само 24 часа. Така че в прилагането на машини с

цел да се произвежда принадена стойност се съдържа едно присъщо

противоречие, като от двата фактора на принадената стойност, която

дава капиталът от дадена величина, машините увеличават единия

фактор, нормата на принадената стойност, само с това, че намалява
другият фактор, броят на работниците. Това присъщо противоречие

110