Page 111 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

изпъква, щом като чрез разпространение на машините в някой индус-

триален клон стойността на машинно произведената стока става ре-

гулираща обществена стойност на всички стоки от този род, и именно
това противоречие наново подбужда капиталиста (без той да осъзна-

ва това*153 qd153към най-насилствено удължаване на работния ден, за

да компенсира намаляването на относителното число на експлоати-

раните работници с увеличаване не само на относителния, но и на
абсолютния принаден труд.

Така че, ако капиталистическото прилагане на машини от една страна

създава нови могъщи подбуди за безпределно удължаване на работ-

ния ден и преобразува самия начин на производство, както и харак-

тера на обществения трудов организъм, по начин, който сломява

съпротивата против тая насоченост — от друга страна то

произвеждаqd154 — отчасти чрез наемане на по-преди недостъпни за ка-
питала слоеве от работническата класа, отчасти чрез уволняване на

изтикани от машината работници — едно излишно работническо

население,*154 което е принудено да се покорява на законите, ко-

ито му диктува капиталът. Оттук забележителното явление в истори-
ята на модерната индустрия, че машината разрушава всички нравст-

вени и природни граници на работния ден. Оттук и икономическият

парадокс, че най-мощното средство за скъсяване на работното време

се превръща в най-сигурно средство за превръщане целия живот на

работника и на неговото семейство в заробено работно време за на-

растване на капитала.

«Ако — мечтаел Аристотел, най-великият мислител на древността, —

ако всяко сечиво би могло, по заповед или предугаждайки, да извършва

полагащата му се работа, както майсторските творби на Дедал са
се движели сами или както триножниците на Хефест пристъпвали

сами към свещения труд, ако и тъкачните совалки по същия начин
тъчеха сами, тогава нито майсторът би имал нужда от помощници,

нито господарят — от роби.»*155

[*155 Ф. Бизе, Die Philosophie des Aristoteles, втори том, Берлин, 1842 г.,

111