Page 148 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 148
ното прилагане. Сумата от 1500 ф.ст., която представляваше само
работна заплата на уволнените тапетни работници, сега във вид на
машини представлява: 1) стойността на необходимите за направата
ѝ средства за производство; 2) работната заплата на механиците, ко-
ито я изработват; 3) принадената стойност, която се пада на нейния
фабрикант. По-нататък: веднъж готови, машините не се възобновя-
ват до самата им смърт. Така че, за да се даде постоянна работа на
добавъчния брой механици, всички фабриканти на тапети трябва
един след друг да заместват работниците си с машини.
Всъщност горепосочените апологети и не мислят за този вид осво-
бождаване на капитал. Те мислят за средствата за живот на освобо-
дените работници. Не може да се отрече, че напр. в гореприведения
случай машинното производство не само освобождава 50 работника
и с това ги оставя „на разположение”, но в същото време премахва
тяхната връзка със средства за живот на стойност 1500 ф.ст., като по
този начин „освобождава” тия средства за живот. Така че простият и
съвсем не нов факт, че машината освобождава работника от средст-
ва за живот, в икономически смисъл гласи, че машината освобождава
средства за живот за работника или ги превръща в капитал за наема-
нето му. Както виждаме, всичко е до израза. Позволено е злото да
бъде смекчавано с разни имена.
Според тази теория средствата за живот на стойност 1500 ф.ст. бяха
капитал, който е увеличил стойността си чрез труда на 50-те уволне-
ни тапетни работници. Следователно този капитал губи своето заня-
тие, щом 50-те работника бъдат уволнени, и той не може да се успо-
кои, докато не намери ново „пласиране”, където споменатите 50 ра-
ботника да могат наново да го консумират производствено. Така че
рано или късно капиталът и работниците трябва пак да се срещнат и
тогава компенсацията е готова. Значи и страданията на изместените
от машината работници са също така преходни, както и богатствата
на този свят.
148