Page 146 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

«За щастие на населението от фабричните окръзи на Великобритания,
усъвършенстванията в механиката се извършват само постепенно.”

„Несправедливо — казва той — обвиняват машините, че понижавали

заплатата на възрастните работници, изтиквайки част от тях, от което
броят им надминава търсенето на работници. Но така увеличават търсе-

нето на детски труд и с това увеличават нормата на неговата заплата.»

Същият утешител от друга страна защитава ниската работна заплата

на децата с това, че „тя възпира родителите да пращат децата си

твърде рано във фабриките”. Цялата му книга е апология на неогра-

ничения работен ден, а когато законът забранява 13-годишни деца да
опъват на работа повече от 12 часа на ден — това напомня на либе-

ралната му душа най-мрачните времена на средните векове. Това не

му пречи да приканва фабричните работници на благодарствена мо-

литва към провидението, което чрез машините „им е създало свобод-

но време да размишляват върху своите безсмъртни интереси.”*212

[*212 Юър, Philosophy of Manufactures, р. 368, 7, 370, 280, 321, 281, 475 [370
— Mocк. ред.]

d0014

(горе)

6. Компенсационната теория
за изместените от машините работници

Цяла редица буржоазни икономисти като Джеймс Мил, Мак-Кълък,

Торенс, Сениор, Джон Стюърт Мил и други, твърдят, че всяка маши-

на, която измества работници, винаги същевременно и по силата на

необходимостта освобождава адекватен капитал за наемане на по-
добни работници.*213

[*213 Рикардо отначало споделял този възглед, но после със свойственото си

научно безпристрастие и любов към истината изрично се отказва от него.
Виж „Principles etc.”, гл. 31 — „On Machinery”]

Нека приемем, че един капиталист употребява 100 работника, напр. в

тапетна мануфактура, всеки по за 30 ф.ст. годишно. Значи вложеният

от него променлив капитал е 3000 ф.ст. Да речем, че той уволни 50

146