Page 250 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 250

на отделния работник: повече време би се изгубило за нейната конструкция,
      отколкото би се спестило чрез нейното приложение. Тя е действително по-

      лезна само когато действа върху големи маси, когато една единствена ма-

      шина може да подкрепи труда на хиляди хора. Затова машината най-вече се
      употребява в най-гъсто населени страни, където има най-много безработни…

      Въвеждат я не поради липса на работници, а поради леснината, с която ра-
      ботниците  масово  могат  да  бъдат  привлечени  към  работа.”  (Равенстон,

      Thoughts on the Funding System and its Effects, Лондон 1824, г., стр. 45)]
      d197

      [*197 „Машината и трудът се намират в постоянно съперничество.” Рикар-

      до, Principles, стр. 479]
      d198

      [*198 Конкуренцията между ръчно и машинно тъкачество била продължена

      в Англия до въвеждане в 1833 г. на Закона за бедните, с това, че надниците,
      които били паднали много под минимума, били допълвани с помощи от черк-

      вите.  „Високопочтеният мистър  Търнър бил  в  1827 г.  пастор  в Уйлмслоу  в
      Чешайр, един индустриален окръг. Въпросите на комитета за емиграция и от-

      говорите  на мистер Търнър  показват  с  какво  се поддържа  съревнованието
      между ръчен труд и машина. Въпрос: „Употребата на парния тъкачен стан не

      изтика ли ръчните тъкачни станове?” Отговор: „Без съмнение; тя би ги изти-

      кала още повече, ако не беше дадена възможност на ръчните тъкачи да по-
      несат едно намаление на заплатите.” Въпрос: „Но нали с това си подчинява-

      не ръчният тъкач приема една заплата, която е недостатъчна за неговата из-

      дръжка, и за попълване на тоя недостиг очакват помощ от черквата?” Отго-
      вор: „Да, и наистина съперничеството между парен и ръчен тъкачен стан се

      поддържа чрез помощи а бедни.” Така че унизителен пауперизъм, или емиг-
      рация — ето предимствата, които въвеждането на машината е донесло на

      трудещите се, така че те от уважавани и до известна степен независими за-
      наятчии  са  смъкнати  до  подмазващи  се  клетници,  които  ядат  унизителния

      хляб  на  благотворителността.  И  това  наричат  „временно  затруднение”  („A

      Prize Essay on the comparative merits of Competition and Co-operation”, Лондон
      1834 г., стр. 29)]
      d200
      [*200 „Reports of Insp. of Fact. 31st Oct. 1858”, стр. 43]
      d201
      [*201 „Reports etc. 31st Oct. 1856”, стр. 15]
      d202

      [*202 Юър, Philosophy of Manufactures, стр. 19. „Голямото предимство на



                                                           250
   245   246   247   248   249   250   251   252   253   254   255