Page 248 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 248

ляци,  вретена и  тъкачни станове  се  движат  сега  с  увеличена  и  постоянно
      растяща сила; сега пръстите трябва по-бързо и по-уверено да уловят скъса-

      ната нишка, защото ако работникът я хване колебливо или невнимателно —

      те са пожертвани… Голям брой злополуки се дължат на стремежа на работ-
      ниците да извършат по-бързо своята работа. Трябва да се помни, че фабри-

      кантите извънредно много държат на това, тяхната машина да бъде постоян-
      но в движение, т.е. да произвежда прежда и тъкан. Всяко спиране за минута е

      не само загуба на двигателна сила, но и на производство. Затова надзирате-
      ли, заинтересувани в количеството на продукта, подгонват работниците да

      държат машината в движение; а това е не по-малко важно и за самите ра-

      ботници, които получават заплата по тегло или на парче. Затова, макар че в
      повечето фабрики е забранено да се чистят машините през време на движе-

      нието  им,  тази  практика  е  обща.  Само  тази  причина  е  предизвикала  през
      последните 6 месеца 906 злополуки… Макар че чистенето става всеки ден,

      обикновено събота е определена за основно почистване на машините, и то в
      повечето случаи това става когато машината е в движение… За тази опера-

      ция не се плаща и затова работниците се стараят да я свършат колкото може

      по-скоро. Затова броят на злополуките в петък и особено пък в събота е мно-
      го по-голям  отколкото в  други дни  на седмицата.  В  петък  увеличението  на

      злополуките над тяхното средно число за първите 4 дни в седмицата е 12%,
      а в събота — 25% над тяхното средно число за първите 5 дни; но - ако взе-

      мем предвид, че в съботите се работи само по 7½ часа, а през другите дни
      по 10½ часа — увеличението се покачва на повече от 65%. („Reports of Insp.

      of Factories etc. for 31st Oct. 1866”, Лондон, 1867 г., стр. 9, 15, 16, 17)]
      d193
      [*193  Виж  между  другото:  Джон  Хаутън,  Husbandry  and  Trade  improved,

      Лондон 1727 г.; The Advantages of the East-India Trade, 1720; Джон Белърс,

      Proposals for raising a Colledge of Industry, Лондон 1696. „За нещастие, госпо-
      дарите и работниците се намират в състояние на вечна война помежду си.

      Първите имат неизменна цел да получават работата колкото може по-евтино;
      и за тази цел те не се поколебават да прибягнат към всяка хитрост, докато

      работниците също така при всеки повод се мъчат да принудят своите предп-

      риемачи да изпълнят техните повишени искания „An Inquiry into the causes of
      the Present High Price of Provisions”, 1767 г., стр. 61, 62. (Авторът, отец Ната-

      ниел Фоустър, стои всецяло на страната на работниците.)]
      d194

      [*194 Тази Бандмюле е изнамерена в Германия. Италианският абат Лан-



                                                           248
   243   244   245   246   247   248   249   250   251   252   253