Page 249 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

челоти в едно съчинение, издадено в 1636 г. във Венеция, разказва: „Антон
Мюлер от Данциг преди около 50 години (Ланчелоти е писал в 1579 г.) видял

в Данциг една много изкусна машина, която едновременно изработвала 4 до

6 тъкани; но тъй като градският съвет се побоял, че това изобретение може
да превърне маса работници в просяци, забранил изобретението и наредил

тайно да удушат или удавят изобретателя.” В Лайден същата машина е била
приложена за пръв път в 1629 г. Отначало бунтовете на тъкачите на ширити

принудили магистрата да я забрани; с различни постановления на Генерал-
ните щати, от 1623, 1639 г. и т.н., нейната употреба трябвало да бъде огра-

ничена; най-сетне при известни условия тя била разрешена с постановление

от 15 декември 1601 г. „Преди около 20 години — разправя Боксхорн (в
„Institutiones Politicae”, Лайден, 1663 г.) — в този град някои хора изнамерили

инструмент за тъкане, с който само един човек можел да изработва повече
тъкани и по-лесно, отколкото иначе мнозина за същото време. Това докарало

смутове и тъжби от страна на тъкачите, докато употребата на този инстру-
мент била забранена от магистрата.” Същата машина е била забранена в

Кьолн в 1676 г., а въвеждането ѝ в Англия по същото време предизвикало

работнически вълнения. С императорски указ от 19 февруари 1685 г. нейната
употреба била забранена в цяла Германия. В Хамбург тя била публично из-

горена по заповед на магистрата. Карл VI подновил на 9 февруари 1719 г.
указа от 1685 г., а Сaксонското курфюрство разрешило употребата ѝ едва в

1765 г. Тази машина, която е направила толкова световен шум, всъщност е

била предтеча на предачните и на тъкачните машини, т.е. на индустриалната
революция на XVIII век. Благодарение на нея съвсем неопитни в тъкачество-

то младежи можели, само като движат насам-натам един лост, да движат це-
лия стан, с всичките му сновалки; в усъвършенстваната си форма тази ма-

шина произвеждала по 40—50 парчета наведнаж.]
d196

[*196 И сър Джеймс Стюърт все още схваща последиците от машината на-

пълно в този смисъл. „И тъй, аз разглеждам машините като средство за уве-
личаване (според ефективността на машините) на броя на дейните хора, кои-

то няма нужда да бъдат изхранвани (qu'on n'est pas oblige de nourrir)… По

какво се отличава ефектът на една машина от този на нови жители?”
(„Principles etc., френски превод, т. I, кн. 1, гл. XIX). Много по-наивен е Петѝ,

който казва, че тя замествала „полигамията”. Тази гледна точка в краен слу-
чай подхожда само за някои части на Съединените щати. Напротив: „Маши-

ната много рядко може да бъде употребена с успех за намаляване на труда

249