Page 247 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 247

да фасонира главичката на карфицата, а на друг — да изостря нейното връх-
      че.” [„Philosophy of Manufactures”, стр. 22 — Моск. ред.] Юър би трябвало по-

      скоро да се запита — защо тази „стара рутина” в автоматичната фабрика се

      изоставя само „в краен случай”?]
      d183

      [*183 Когато липсват хора, както напр. през време на Американската граж-
      данска  война,  тогава  буржоата  по  изключение  използват  фабрич-

      ни работници за най-груби работи, като строеж на пътища и т.н. Английските

      „национални  работилници” за  безработните  памучни  работници,  от  1862  г.
      нататък, се различаваха от френските от 1848 г. по това, че в последните ра-

      ботникът за сметка на държавата е трябвало да извършва непроизводствени
      работи, а в първите той трябваше в изгода на буржоата да извършва произ-

      водствени градски работи, и то по-евтино от редовните работници, и по такъв
      начин той беше хвърлен в конкуренция спрямо тях. „Телесният изглед на па-

      мучните работници без съмнение се е подобрил. Това аз приписвам… докол-

      кото се отнася до мъжете, на работата на открито при обществени строежи.”
      (Става  дума  за  престонските  фабрични  работници,  които били  пратени  на

      работа в Престонското блато. „Rep. of Insp. of Fact. for 31st Oct. 1865”, стр. 59)
      d185

      [*185  Затова  нека  се  прецени  удивителното  хрумване  на  Прудон,  който

      „конструира” машините не като синтез на средства на труда, а като синтез на
      частични дейности на самите работници.]
      d186
      [*186  Ф.  Енгелс,  „Lage  der  arbeitenden  Klasse  etc.”,  стр.  217.  Дори  такъв

      съвсем обикновен оптимистичен привърженик на свободната търговия като г.

      Молинари забелязва: „Човек се изхабява по-бързо като надзирава по 15 часа
      на ден еднообразното движение на един механизъм, отколкото ако през съ-

      щото време упражнява своята физическа сила. Този труд на надзираването,

      който може  би би могъл да  служи като полезна гимнастика за ума, ако не
      траеше толкова дълго, в края на краищата със своята прекомерност разру-

      шава и ума, и тялото.” (Г. де Молинари, Etudes Economiques, Париж, 1846 г.
      [стр. 49 — Моск. ред.])]
      d187
      [*187 Ф. Енгелс, пак там, стр. 216]
      d190a

      [*190а Законите за защита против опасната машина са подействали бла-
      готворно. „Но… сега за злополуките има нови източници, каквито не е имало

      преди 20 години, а именно — уголемената скорост на машината. Колела, ва-



                                                           247
   242   243   244   245   246   247   248   249   250   251   252