Page 247 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

да фасонира главичката на карфицата, а на друг — да изостря нейното връх-
че.” [„Philosophy of Manufactures”, стр. 22 — Моск. ред.] Юър би трябвало по-

скоро да се запита — защо тази „стара рутина” в автоматичната фабрика се

изоставя само „в краен случай”?]
d183

[*183 Когато липсват хора, както напр. през време на Американската граж-
данска война, тогава буржоата по изключение използват фабрич-

ни работници за най-груби работи, като строеж на пътища и т.н. Английските

„национални работилници” за безработните памучни работници, от 1862 г.
нататък, се различаваха от френските от 1848 г. по това, че в последните ра-

ботникът за сметка на държавата е трябвало да извършва непроизводствени
работи, а в първите той трябваше в изгода на буржоата да извършва произ-

водствени градски работи, и то по-евтино от редовните работници, и по такъв
начин той беше хвърлен в конкуренция спрямо тях. „Телесният изглед на па-

мучните работници без съмнение се е подобрил. Това аз приписвам… докол-

кото се отнася до мъжете, на работата на открито при обществени строежи.”
(Става дума за престонските фабрични работници, които били пратени на

работа в Престонското блато. „Rep. of Insp. of Fact. for 31st Oct. 1865”, стр. 59)
d185

[*185 Затова нека се прецени удивителното хрумване на Прудон, който

„конструира” машините не като синтез на средства на труда, а като синтез на
частични дейности на самите работници.]
d186
[*186 Ф. Енгелс, „Lage der arbeitenden Klasse etc.”, стр. 217. Дори такъв

съвсем обикновен оптимистичен привърженик на свободната търговия като г.

Молинари забелязва: „Човек се изхабява по-бързо като надзирава по 15 часа
на ден еднообразното движение на един механизъм, отколкото ако през съ-

щото време упражнява своята физическа сила. Този труд на надзираването,

който може би би могъл да служи като полезна гимнастика за ума, ако не
траеше толкова дълго, в края на краищата със своята прекомерност разру-

шава и ума, и тялото.” (Г. де Молинари, Etudes Economiques, Париж, 1846 г.
[стр. 49 — Моск. ред.])]
d187
[*187 Ф. Енгелс, пак там, стр. 216]
d190a

[*190а Законите за защита против опасната машина са подействали бла-
готворно. „Но… сега за злополуките има нови източници, каквито не е имало

преди 20 години, а именно — уголемената скорост на машината. Колела, ва-

247