Page 36 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

ва основа на производствения процес всеки отделен работник се

прикрепва изключително към една частична функция и неговата ра-

ботна сила се превръща в доживотен орган на тази частична функ-
ция. Най-сетне, това разделение на труда е един особен вид коопе-

рация и много от неговите предимства произтичат от общата същност

на кооперацията, а не от тази нейна особена форма.

d003

(горе)
2. Частичният работник и неговото сечиво

Ако навлезем в подробности — ясно е преди всичко, че един работ-

ник, който цял живот извършва една и съща проста операция, прев-

ръща цялото си тяло в неин автоматичен, едностранен орган и зато-

ва изразходва за извършването ѝ по-малко време отколкото занаят-

чията, който последователно извършва цял ред операции. Комбини-

раният сборен работник, който образува живия организъм на мани-
фактурата, се състои само от такива едностранни частични работни-

ци.qd27 Затова, в сравнение със самостойния занаят, при манифактурата

се произвежда повече за по-малко време или се покачва производи-

телната сила на труда.*27 Методът на частичния труд се усъвър-

шенства и след като този труд е отделèн като изключителна функция

на едно лице. Постоянното повтаряне на една и съща ограничена

операция и концентрирането на вниманието върху тази ограничена

операция научават работника, както показва опитът, с най-малък раз-

ход на сили да достига желания полезен ефект. А тъй като винаги

едновременно живеят и работят съвместно в едни и същи манифак-

тури различни работнически поколения, придобитите по този път тех-
нически похвати скоро се закрепват, натрупват и препредават.*28

[*28 „Работа, която върви лесно, е само наследена сръчност.” (Т. Ходскин,

Popular Political Economy, [Лондон 1827 г. — Mocк. ред.] стр. 48)]

Манифактурата наистина създава виртуозност на частичния работ-

ник, като възпроизвежда вътре в работилницата и систематично до-

карва до крайност самораслото разделение на занаятите, което тя е

36