Page 31 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

стопанство и на независимото занаятчийство, все едно дали послед-

ното има или няма цехова форма.*24 qd24Спрямо тях капиталистичес-

ката кооперация се явява не като особена историческа форма на ко-

операцията, а самата кооперация се явява като историческа форма,

свойствена на капиталистическия процес на производство и съста-

вяща негова специфична отлика.

Както развиваната благодарение на кооперацията обществена про-

изводителна сила на труда се явява като производителна сила на ка-

питала, така и самата кооперация се явява като специфична форма

на капиталистическия производствен процес, в противоположност на

производствения процес на отделни работници или и на дреб-

ни майстори. Това е първата промяна, която претърпява действител-

ният трудов процес, когато бъде подчинен на капитала. Tази промяна

се извършва стихийно. Нейната предпоставка — едновременното за-
ангажиране на по-голям брой наемни работници в един и същ трудов

процес — съставя изходната точка на капиталистическото производс-

тво. Тя съвпада със съществуването на самия капитал. Затова, ако от

една страна капиталистическият начин на производство се представя

като историческа необходимост за превръщане на трудовия процес в

обществен процес — от друга страна тази обществена форма на тру-

довия процес се представя като един метод, който капиталът употре-
бява, за да експлоатира по-доходно трудовия процес чрез повишава-

не на неговата производителна сила.

В досега разглеждания прост образ на кооперацията тя съвпада с

производството на по-високо стъпало, но не образува стабилна, ха-

рактерна форма на една особена епоха от развитието на капиталис-
тическия начин на производство.qd25 Най-вече тя се явява приблизител-

но така в занаятчийските наченки на манифактурата*25 и в онзи вид

едро земеделие, който отговаря на манифактурния период и се раз-

личава от селското стопанство главно само по масата на едновре-

менно заангажираните работници и по размера на концентрираните

31