Page 33 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

чик, златар и т.н. Каретната манифактура обединява всички тези раз-

лични занаятчии в една работилница, където те съвместно извърш-

ват своята работа. Наистина, една карета не може да се позлатява
преди да бъде направена. Но ако едновременно се правят много ка-

рети, постоянно може част от тях да се намират във фаза на позла-

тяване, докато друга част преминават през друга, по-ранна фаза от

производствения процес. Дотук ние още стоим на почвата на проста-

та кооперация, която заварва своя материал от хора и продукти. Но

твърде скоро настъпва съществена промяна. Шивачът, железарят,

сарачът и т.н., които вече са заети само в каретното производство,
малко по малко заедно с навика изгубват и способността си да из-

пълняват своя стар занаят в целия му обем. От друга страна, тяхната

сегашна едностранчива дейност вече добива такава форма, която е

най-целесъобразна за стеснената сфера на действие. Първоначално

каретната манифактура се явявала като комбинация на самостойни

занаяти. Постепенно тя става разделяне на каретното производство

на различни особени операции, всяка от които кристализира като из-
ключителна функция на един работник, а тяхната съвкупност се из-

пълнява от сдружението на тези частични работници. Текстилната

манифактура и цял ред други манифактури са изникнали също така

от комбинацията на различни занаяти под командата на един и същ

капитал.*26

[*26 За да посочим по-модерен пример за тоя начин на образуване на ману-

фактури, привеждаме следния цитат: Копринопредачеството и копринотъка-
чеството в Лион и Ним са съвсем патриархални; те дават работа на много

жени и деца, но без да ги преуморяват или съсипват; те ги оставят в техните
прекрасни долини на реките Дром, Вар, Изер, Воклюз, за да отглеждат своите

буби и да точат пашкулите: те никога не добиват вид на същински фабрични
предприятия. Ако се вгледаме по-добре… принципът за разделение на труда

разкрива тук една особена своеобразност. Наистина, има предачи, пресуква-

чи, бояджии, сновачи и накрая тъкачи; но те не са обединени в една и съща
работилница и не зависят от един и същ майстор; те всички са независими.”

(А. Бланки, Cours d'Economie Industrielle, съставен от А. Блез, Париж 1838—
39 г., стр. 79) Откато Бланки е написал тези редове, различните независими

33