Page 5 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

си представим сега един работен ден, чиято величина и чието разде-

ление на необходим труд и принаден труд са дадени. Нека линията

ас, или

а—————b—с,

да е напр. един 12-часов работен ден, а частта аb — 10 часа необхо-

дим труд, частта bс — 2 часа принаден труд. И тъй, как производст-
вото на принадена стойност може да бъде увеличено, т.е. да бъде

увеличен принаденият труд, без всякакво по-нататъшно увеличение

или независимо от всякакво по-нататъшно удължаване на ас?

Въпреки дадените граници на работния ден ас, частта bс очевидно

може да бъде продължена — ако не чрез продължаването ѝ отвъд

крайния ѝ пункт с, който е същевременно краен пункт и на работния

ден ас, то чрез преместване на нейния начален пункт b в противопо-
ложна посока към а. Да предположим, че частта b'—b в линията

а—————b'—b—с

е равна на половината от bс, или е равна на един работен час. Ако
сега в 12-часовия работен ден ас точката b се премести в b', то bс

ще се удължи до размерите на b'с, принаденият труд ще нарасне с

една втора, от 2 на 3 часа, макар работният ден, както и преди, си ос-

тава само 12 часа. Но това удължаване на принадения труд от bс на

b'с, от 2 на 3 часа, е очевидно невъзможно без едновременното скъ-

сяване на необходимия труд от аb на аb', от 10 на 9 часа. На удъл-

жаването на принадения труд ще отговаря скъсяване на необходи-

мия труд, или една част от онова работно време, което работникът

досега фактически е употребявал за себе си, се превръща в работно
време за капиталиста. При това би се изменила не дължината на ра-

ботния ден, а неговото деление на необходим труд и принаден труд.

От друга страна самата величина на принадения труд е очевидно да-

дена, щом са дадени величината на работния ден и стойността на

5