Page 6 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

работната сила. Стойността на работната сила, т.е. необходимото за

нейната издръжка работно време, определя работното време, необ-

ходимо за възпроизвеждане на нейната стойност. Ако един работен
час се изразява в количество злато, равно на половин шилинг или 6

пенса, и ако еднодневната стойност на работната сила възлиза на 5

шилинга, работникът трябва да работи дневно по 10 часа, за да за-

мести платената му от капитала еднодневна стойност на работната

му сила или за да произведе един еквивалент на стойността на необ-

ходимите му за един ден средства за живот.qd1 Със стойността на тези

средства за живот е дадена стойността на неговата работна сила*1,

а със стойността на неговата работна сила — величината на неговото

необходимо работно време. А величината на принадения труд се по-

лучава чрез изваждане на необходимото работно време от целокуп-

ния работен ден. Като извадим десет часа от дванадесет часа, оста-

ват два и не може да се разбере как при дадените условия принаде-

ният труд може да бъде продължен на повече от 2 часа. Наистина,
капиталистът може вместо 5 шилинга да плати на работника само 4

шилинга и 6 пенса или още по-малко. За да се възпроизведе тази

стойност от 4 шилинга и 6 пенса, биха стигнали 9 работни часа и

следователно от 12-часовия работен ден биха се паднали на при-

надения труд 3 вместо 2 часа, а самата принадена стойност би се

покачила от 1 шилинг на 1 шилинг и 6 пенса. Но този резултат би

бил постигнат само чрез смъкване на работната заплата на работни-
ка под стойността на неговата работна сила. С 4-те шилинга и 6

пенса, които той произвежда за 9 часа, той разполага с по-малко

средства за живот отколкото по-рано и затова се извършва само не-

пълно възпроизвеждане на неговата работна сила. Принаденият труд

тук би се удължил само благодарение на прекрачване на неговите

нормални граници, областта му би се разширила само поради узур-

паторско заграбване на част от областта на необходимото работно
време. Въпреки важната роля, която този метод играе в действител-

ното движение на работната заплата, тук той се изключва по силата

на нашата предпоставка, че стоките, значи и работната сила, се купу-

6