Page 9 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

вя стойността на работната сила незасегната.

Разбира се, поевтинялата стока намалява стойността на работната

сила само pro tanto, т.е. само в онова съотношение, в което тя участ-

ва във възпроизводство на работна сила. Ризите напр. са необходи-

мо средство за живот, но само едно от многото. Тяхното поевтинява-

не намалява само разходите на работника за ризи. А общият сбор на

необходимите средства за живот се състои само от различни стоки,

всички до една продукт на отделни индустрии, и стойността на всяка
такава стока винаги образува само една кратна част от стойността на

работната сила. Тази стойност намалява с намаление на необходи-

мото за нейното възпроизводство работно време, чието общо скъся-

ване е равно на сбора от неговите скъсявания във всички горепосо-

чени особени клонове на производство. Ние тук третираме този общ

резултат така, като че той е непосредствен резултат и непосредстве-

на цел във всеки единичен случай. Когато един отделен капиталист
чрез покачване на производителната сила на труда поевтинява напр.

ризи, той съвсем не си поставя цел да намали pro tanto стойността

на работната сила, а значи и необходимото работно време,qd3 но той

може да допринесе за покачване на общата норма на принадената

стойност само доколкото в края на краищата допринесе за достига-

не на този резултат.*3 Трябва да се прави разлика между общите и

необходими тенденции на капитала — и техните форми на проявле-

ние.

Сега задачата ни не е да разглеждаме по какъв начин присъщите на

капиталистическото производство закони се проявяват във външното

движение на капиталите, осъществяват се като принудителни закони
на конкуренцията и поради това достигат до съзнанието на отделния

капиталист като движещи мотиви — но още отсега става ясно: научен

анализ на конкуренцията е възможен само когато бъде опозната вът-

решната природа на капитала, също както видимото движение на не-

бесните тела става ясно само за онзи, който знае тяхното действи-

9