Page 32 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

Тези производни формули изразяват в действителност онази пропор-

ция, в която работният ден или неговият стойностен продукт се поде-

ля между капиталист и работник. Затова, ако те важат като непосред-
ствени изрази на степента на самонарастване на капитала, важи и

погрешният закон:qf17 принаденият труд или принадената стойност нико-

га не могат да достигнат 100%.*17 Тъй като принаденият труд може

да бъде винаги само кратна част от работния ден или принадената
стойност винаги само кратна част от стойностния продукт — прина-

деният продукт по необходимост винаги е по-малък от работния ден

или принадената стойност винаги е по-малка от стойностния продукт.

Но за да се отнасят една към друга както , те би трябвало да са

равни. За да може принаденият труд да погълне целия работен ден

(тук става въпрос за средния ден на работната седмица, на работна-

та година и т.н.), необходимият труд би трябвало да спадне до нула.

Но ако изчезне необходимият труд, ще изчезне и принаденият труд,

тъй като последният е само функция на първия. Така че пропорцията:

не може никога да стигне предела, а още по-малко — да се повиши

на . Но това е възможно за нормата на принадената стойност

или за действителната степен на експлоатация на труда. Да вземем

напр. пресмятането на Л. дьо Лаверн, според което английският зе-

меделски работник получава само ¼,qf18 а капиталистът (арендаторът)

— ¾ от продукта*18 или от неговата стойност, безразлично как се

разпределя по-нататък тая плячка между капиталист и позем-

лен собственик и пр. Така че по това пресмятане принаденият труд

на английския земеделски работник се отнася към неговия необходим

труд както 3:1, т.е. степента на експлоатация е 300%.

Класическият школски метод да разглежда работния ден като посто-

янна величина, бе затвърден чрез приложение на формули II, тъй ка-

то в тях принаденият труд винаги се сравнява с един работен ден от

32