Page 33 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)
P. 33

дадена величина. Същото става, ако се има предвид изключително

      разпределението на стойностния продукт. Работният ден, който вече

      се е опредметил в даден стойностен продукт, е винаги работен ден с
      дадени граници.



      Изразяването на принадената стойност и на стойността на работната

      сила във вид на дробни части от стойностния продукт — начин на из-

      разяване, който впрочем произтича от самия капиталистически начин

      на производство и значението на който ще ни се разкрие по-сетне -
      скрива специфичния характер на капиталовото отношение, а именно

      —  замяната  на  променлив капитал  с  жива работна  сила  и  съответ-

      но отстраняване на работника от продукта. Вместо това създава се

      илюзия за съдружническо отношение, при което работникът и капита-

      листът си поделят продукта според съотношението на различни фак-

      тори на неговото образуване.*19

      [*19  Тъй  като  всички  развити  форми  на  капиталистическия  производствен
      процес са форми на кооперацията, естествено няма нищо по-лесно от това

      да се абстрахира човек от техния специфично-антагонистичен характер и с
      това да ги изфантазира като свободни форми на асоциация, както става в

      съчинението  на  граф  А.  дьо  Лаборд,  De  l'Esprit  d'Association  dans  tous  les

      Interets de la Communaute, Париж, 1818 г. Един янки, X. Кери, извършва този
      фокус със същия успех даже и по повод на отношенията в робската система.]



      Впрочем формули II винаги могат да бъдат обратно превърнати във
      формули I. Напр., ако имаме





                                                                               ,



      тогава необходимото работно време е равно на работния ден от 12
      часа минус принаден труд от 6 часа, и така ще се получи:








      Една трета формула, която аз при случай вече предварително съм





                                                           33
   28   29   30   31   32   33   34   35   36   37   38