Page 33 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

дадена величина. Същото става, ако се има предвид изключително

разпределението на стойностния продукт. Работният ден, който вече

се е опредметил в даден стойностен продукт, е винаги работен ден с
дадени граници.

Изразяването на принадената стойност и на стойността на работната

сила във вид на дробни части от стойностния продукт — начин на из-

разяване, който впрочем произтича от самия капиталистически начин

на производство и значението на който ще ни се разкрие по-сетне -
скрива специфичния характер на капиталовото отношение, а именно

— замяната на променлив капитал с жива работна сила и съответ-

но отстраняване на работника от продукта. Вместо това създава се

илюзия за съдружническо отношение, при което работникът и капита-

листът си поделят продукта според съотношението на различни фак-

тори на неговото образуване.*19

[*19 Тъй като всички развити форми на капиталистическия производствен
процес са форми на кооперацията, естествено няма нищо по-лесно от това

да се абстрахира човек от техния специфично-антагонистичен характер и с
това да ги изфантазира като свободни форми на асоциация, както става в

съчинението на граф А. дьо Лаборд, De l'Esprit d'Association dans tous les

Interets de la Communaute, Париж, 1818 г. Един янки, X. Кери, извършва този
фокус със същия успех даже и по повод на отношенията в робската система.]

Впрочем формули II винаги могат да бъдат обратно превърнати във
формули I. Напр., ако имаме

,

тогава необходимото работно време е равно на работния ден от 12
часа минус принаден труд от 6 часа, и така ще се получи:

Една трета формула, която аз при случай вече предварително съм

33