Page 37 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

водство би изчезнала — а именно върху тази основа той продава

своя труд и неговият труд е наемен труд. Или пък — той получава за

12 часа труд по-малко от 6 шилинга, т.е. по-малко от 12 часа труд.
Дванадесет часа труд се разменят срещу 10, 6 и т.н. часа труд. Това

приравняване на неравни величини не само премахва определението

на стойността. Такова противоречие, което самò себе си премахва,

изобщо не може да бъде макар и само изразено или формулирано

като закон.*23

[*23 „Aко човек разглежда труда като стока, а капитала — продукта на труда
— като друга стока, тогава, ако стойностите на тия две стоки бъдеха регули-

рани чрез еднакви количества труд, дадено количество труд… би се разме-
няло с такова количество капитал, което е било произведено от същото коли-

чество труд; минал труд би се разменял… със същото количество, както и се-

гашният труд. Но стойността на труда по отношение на другите стоки… не се
определя с еднакви количества труд…” (Е. Г. Уекфилд в неговото издание на
„Wealth of Nations” от Адам Смит, Лондон, 1836 г., том I, стр. 231, бележката)]
qf24

Никак няма да помогне и опитът, размяната на повече срещу по-

малко труд да се изведе от разликата в неговата форма, от това, че в

единия случай той е опредметен, а в другия — жив.*24 Това е тол-

кова по-глупаво, защото стойността на стоката не се определя от ко-

личеството на действително опредметения в нея труд, а от количест-

вото на необходимия за нейното произвеждане жив труд. Нека една

стока да представлява 6 работни часа. Ако бьдат направени изобре-

тения, с които тя може да бъде произведена за 3 часа — тогава ще се
намали наполовина и стойността на вече произведената стока. Тя се-

га ще представлява 3 часа, вместо предишните 6 часа необходим

обществен труд. Значи величината на стойността на стоката се опре-

деля от количеството труд, необходимо за нейното произвеждане, а

не от неговата предметна форма.

Всъщност на стоковия пазар срещу притежателя на пари пряко про-

тивостои не трудът, а работникът. Това, което работникът продава, е

неговата работна сила. Щом като неговият труд действително започ-

37