Page 36 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

този принцип, от него следва, че стойността на труда зависи от количеството
труд, употребен за неговото производство — а това е очевидна безсмислица.

Затова с един ловък обрат Рикардо поставя стойността на труда в зависи-

мост от количеството труд, необходимо за произвеждане на работната зап-
лата; или — да се изразим с неговите собствени думи — той твърди, че стой-

ността на труда требва да се оценява по количеството труд, необходимо за
произвеждане на работната заплата; под това той разбира количеството

труд, необходимо за произвеждането на парите или стоките, които се дават
на работника. Това е все едно да се каже, че стойността на сукното се оценя-

ва не с количеството труд, изразходвано за неговото произвеждане, а с коли-

чеството труд, изразходвано за произвеждането на среброто, срещу което се
разменя сукното.” („А Critical Dissertation on the Nature etc. of Value”, стр. 50,
51)]

За да бъде продаден на пазара като стока, трудът би трябвало във

всеки случай да съществува, преди да бъде продаден. Но ако работ-

никът можеше да му даде самостоятелно съществуване, той щеше да

продава стока, а не труд.*22
[*22 „Макар че вие наричате труда стока, той все пак не прилича на стоката,

която най-напред се произвежда с цел размяна и после се изнася на пазара,

където в определени съотношения се разменя с други стоки, които тъкмо то-
гава се намират на пазара; трудът се създава в оня момент, в който той бива

изнесен на пазара, дори бива изнесен на пазара, преди да е създаден.”
(„Observations on some verbal disputes etc.”, стр. 75, 76)]

Независимо от тези противоречия една пряка размяна на парите, т.е.

на опредметения труд, с жив труд — или би премахнала закона, за

стойността, който се развива свободно едва върху основата на капи-
талистическото производство, или би премахнала самото капиталис-

тическо производство, което почива именно върху наемния труд. Ра-

ботният ден от 12 часа се изразява напр. в парична стойност от 6 ши-

линга. Или се разменят еквиваленти и тогава работникът получава за

12 часов труд 6 шилинга. Цената на неговия труд би била равна на

цената на неговия продукт. В този случай той не би произвеждал

принадена стойност за купувача на своя труд, шестте шилинга не би-
ха се превърнали в капитал, основата на капиталистическото произ-

36