Page 34 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

използвал, е:

Недоразумението, към което би могла да подведе формулата

,

като че ли капиталистът заплаща труда, а не работната сила, отпада

след обясненията, които дадохме по-горе. Формулата

е само популярен израз за

.

Капиталистът заплаща стойността, респективно отклоняващата се от

нея цена на работната сила, и в замяна получава право да разполага

със самата жива работна сила. Неговото използване на тази работна

сила сe разпада на два периода. През единия период работникът

произвежда само стойност, която е равна на стойността на неговата
работна сила, значи е само еквивалент. По този начин срещу аванси-

раната цена на работната сила капиталистът получава продукт на

същата цена. Положението е същото, както ако той би купил продукта

готов на пазара. Напротив, в периода на принадения труд използва-

нето на работната сила образува стойност за капиталиста, без да му

струва в замяна някаква стойност.*20 Това реализиране на работната

сила той получава даром. В този смисъл принаденият труд може да
бъде наречен незаплатен труд.

[*20 Макар че физиократите не са проникнали в тайната на принадената

стойност, на тях все пак им е било ясно, че принадената стойност е „незави-
симо и разполагаемо богатство, което той (притежателят) не е купил, а го

продава”. (Тюрго, Reflexions sur la Formation et la Distribution des Richesses,

34