Page 35 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)
P. 35

стр. 11)]


      Така  че  капиталът  е  не  само  управление  на  труда,  както  казва  А.

      Смит. Той по същество е управление на незаплатен труд. Всяка при-

      надена стойност, в каквато и особена форма на печалба, лихва, рен-

      та и т.н. да се кристализира по-после, по своята субстанция е мате-

      риализация на незаплатено работно време. Тайната на самонараст-
      ването на капитала се свежда към разпореждането му с определено



      количество незаплатен чужд труд.


                                                         f008
                                                       (горе)

                                             ОТДЕЛ ШЕСТИ

                                        РАБОТНА ЗАПЛАТА



                                   ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
        Превръщането на стойността (съответно на цената) на ра-

                               ботната сила, в работна заплата


      На повърхността на буржоазното общество заплатата на работника

      изглежда като цена на труда, като определено количество пари, пла-

      щано за определено количество труд. Затова тук говорят за стойност

      на труда и наричат нейния паричен израз негова необходима или ес-

      тествена цена. От друга страна говорят за пазарни цени на труда, т.е.

      цени, които се колебаят над или под неговата необходима цена.


      Но какво е стойността на една стока? Предметна форма на изразход-

      вания за нейното производство обществен труд. А с какво измерваме

      величината  на нейната  стойност?  С  величината  на  труда,  който  се

      съдържа в нея. Значи с какво би била определена стойността напр.

      на един 12-часов работен ден? С 12-те работни часа, които се съ-

      държат в работния ден от 12 часа — една блудкава тавтология.*21

      [*21 „Рикардо доста остроумно отбягва едно затруднение, което на пръв пог-
      лед като че ли противоречи на неговата теория, че стойността зависи от ко-

      личеството на употребявания в производството труд. Ако държим строго за



                                                           35
   30   31   32   33   34   35   36   37   38   39   40