Page 130 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

пазар, кризата тоя път взе предимно финансов характер. Избухване-

то ѝ през май 1866 г. бе сигнализирано от фалита на една грамадна

лондонска банка, който бе последван по петите от сгромолясването
на безброй финансови спекулантски дружества. Един от едрите лон-

донски браншове, който пострада от катастрофата, беше желязното

корабостроителство. Магнатите на това производство през периода

на спекулацията не само произвели прекомерно много, но и сключили

договори за грамадни доставки, правейки си сметка,qg136 че изворът на

кредита ще продължава да тече все така изобилно. Сега настъпи

страшна реакция, която и в други лондонски индустрии*136 про-

дължава и до днес, края на март 1867 г. За характеристика на поло-

жението на работниците ще приведем следния пасаж от подробния

отчет на един кореспондент на в. „Морнинг стар”, който в началото

на 1867 г. посетил главните средища на бедствието.

«На изток от Лондон, в окръзите Поплер, Милуол, Гринуич, Дептфорд,

Лаймхаус и Кенинг Таун, най-малко 15 000 работника със семействата си

се намират в крайно бедствено положение, а между тях — повече от
3000 опитни механици. Техните разервни фондове са изчерпани поради

шест или осеммесечна безработица… С голям труд се промъкнах до
вратата на трудовия дом (в Поплер), тъй като той бе обсаден от изглад-

няла тълпа. Тя чакаше бележки за хляб, но времето за раздаването им
още не бе дошло. Дворът представлява голям квадрат с навес около

стените. Големи купчини сняг покриваха каменната настилка сред двора.

Тук имаше малки пространства, заградени с върбов плет като кошари,
където при по-добро време работят мъжете. В деня на моето посещение

кошарите бяха толкова заснежени, че никой не можеше да седи там. Но
мъжете под закрилата на навеса бяха заети с чукане на чакъл за мака-

дамова настилка. Всеки от тях беше седнал на голям камък и с тежък чук
чукаше покрития с лед гранит, докато натроши 5 бушела. Тогава се

свършваше неговата дневна работа и той получаваше 3 пенса (2 сре-

бърни гроша, 6 пфенига) и бележка за хляб. На другата страна на двора
стоеше рахитична дървена къщица. Като отворихме вратата, намерихме

я пълна с мъже, притиснати рамо до рамо, за да се топлят. Те разчепк-
ваха корабно въже и се препираха кой може да работи най-дълго време

130