Page 172 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

че даже във време на работния сезон те „често пъти губят цели дни и са
изложени на всевъзможни прекъсвания на работата.»*187з

[*187г Пак там, стр. 27] / [*187е Пак там, стр. 1] / [*187ж Пак там, стр.

32] [*187з Пак там, стр. 25]

Тези последици от революцията в земеделието, т.е. от превръща-

не на обработвани земи в пасища, от прилагане на машини, от най-

строго пестене на труд и пр. — изостряни още повече от образцо-
ви земевладелци, които вместо да консумират в чужбина рентите си,

са достатъчно великодушни да живеят в своите имения в Ирландия.

За да остане съвсем ненакърнен Законът за търсенето и предлагане-

то, тези господа запълват

«сега почти цялата си нужда от работни ръце от своите дребни аренда-
тори, които по този начин са принудени да се трепят за своите земевла-

делци срещу заплата, която обикновено е по-малка отколкото на обикно-
вени надничари, и то без оглед на неудобства и загуби, произлизащи от

критичното време за сеитба или жътва, когато трябва да изоставят свои-

те собствени ниви.»*187и
[*187и „Reports from the Poor Law Inspector on the wages of Agricultural

Labourers in Dublin”, стр. 30]

Така че несигурността и нередовността на работата, често повтаря-

ните и дълготрайните ѝ спирания — всички тези симптоми на относи-

телна свръхнаселеност фигурират в отчети на инспектори при Служ-

бата за бедни като бреме, което тегне върху ирландския земеделски

пролетариат. Читателят си спомня, че ние вече срещнахме такива
явления и сред английския селски пролетариат. Но разликата е, че в

Англия като индустриална страна, индустриалният резерв прелива в

селата, докато в Ирландия като земеделска страна, земеделският ре-

зерв прелива в градовете — убежища на изпъдени селски работници.

В Aнглия излишните земеделски работници се превръщат във фаб-

рични; в Ирландия изпъдените в градовете, като упражняват еднов-

ременно натиск върху заплатата, си остават земеделски работници и
постоянно биват връщани на село — да си търсят работа.

172